Лис, и ние имаме такива истерии. И то не заради градината, ами просто когато е уморен и крив, всичко му е криво. Като че ли напоследък намаляха. Но е същото - защо съм направила това или онова. Искал да го направи сам. То хубаво, ама аз откъде да знам. Пращам го да се успокои в неговата стая.

Бина, никой не се е изказал с лоши чувства към теб. Нали търсим не само утеха, но и съвет как да направим нещо по-добре?!

Ние днес сме тримата вкъщи. Момъкът имаше темп.през нощта, а на сутринта не му личеше, но не исках да го пускам така - с 37.6. Добре, че не е толкова зле и много слуша. Откакто имаме бебе, е много послушен. Не знам на какво се дължи. И така се справям. Свалям шапка на майките, които гледат по 2-3 деца вкъщи.

jam, от каква възраст е подходяща програмата на Jump Math? Предучилищна?

да. даже началото е подходящо и от 3-та група, според мен.

Е,да при Лиска е по трудно все пак са 3 не 2 като в нас и ако е сама като мен,лудницата е пълна.

само не разбирам защо тонът за едни е един,а за други друг.

бина, не е различен тонът, съжалявам, ако ти е прозвучало така - извинявай...

аз, като майка на 1 дете, бих казала, че трудно може да бъде независимо от броя на децата.

Чакам с нетърпение да сканираш някоя страница

Бина, ако съм прозвучала обидно, извинявай!

Джам е права, че понякога с едно дете е по-трудно, отколкото с две.
Пример за това е моя приятелка, нейният три годишен сладур е такъв лигоч, че понякога тя няма какво да направи и го шамаросва и то не леко.Направо си го бие.

Например като го отказваше памперса, започна на пук да им прави и да се изаква върху спалнята им. Един, два пъти, от дума не разбира.Накрая го напердашиха и спря да го прави.

И много други такива случаи.

Лиско, мисля че трябва по-рано да започваш да ги слагаш по леглата през зимата. Една позната ми казваше, че слага нейните  7.30 и аз не бях много съгласна. Сега да ме видиш - 7 часа в банята, 8 по леглата. Все пак и родителите сме хора.

Jump Math има и при нас, опитах да се регистрирам на уеб сайта, за да получа повече информация, но нещо не се получа.Ще се пробвам пак.

Не мисля да се карам или да сърдя на някого Вие сте част от нашето семейство дори може и повече,май сега е момента...,но наистина думите ми ще са малка част от това което мисля...

отдавана се каня да Благодаря на всички който са били до мен в пътя извървян до тук,за съветите и мненията когато ми е било притеснено,винаги първо с вас споделям радостите и притесненията си относно децата ни и след това се обаждам на съпруга или на доктора според ситуацията.Мисля така да бъде и за напред.

Това с ранното слагане в леглото,как искам и при нас да се случва, ама не.Голям короконджор си отглеждаме, а и едни ритали има преди сън да се смееш ли да плачеш ли :)Бина всичко е наред,момиче,тук сме и в добро и в лошо 

Много хубава тема сте подхванали тази седмица
Аз само ще кажа, че няма единен метод и подход, това което работи при едно дете, не работи при друго, също и че няма значение броя на децата.
За да не се поватарям с горните мнения само искам да допълня, че е много важно майката да е спокойна, т.е. родителите. Поне при моите деца е така. Аз не ги бия, не съм ги удряла, крещя, и аз като мишето, но работя върху това. Истината, която съм забелязала за себе си е, че когато аз съм спокойна, усмихната и доволна и децата ми са така Не се оплаквам, имам добри и разбрани деца и не защото са ми се "паднали" такива, не, напротив, мисля че заслугата поне на 75% е наша, на мен и баща им Така че, много е важно да имаме ясна преценка за себе си, за състоянията ни, за отношението и възпитанието на децата си.
Начини има, просто трябва да ги намерим.

Ааа това със спането се получава, аз в момента вече бера плодовете Баткото става рано за училище, до 7.50 най-късно трябва да е в класната стая, малката става с него, защото така е решила. Ходят двамата заедно сутрин - единия остава в училище, другия в градината. Баткото е до 12 ч сумарно, тя до 4. В 7 вече са яли, до 7.30 са нагласени за спане и в леглата. В 7.45 най-късно вечер у дома е тихо и мама може да се наслади на деня.
За нервните деца - забелязала съм при двамата, че са изнервени привечер вече, тъй като се уморяват много. Аз викам много, посягам само ако видя, че се бият така, че единия да пострада. От бясно дете, Алекс се е превърнал в доста отговорен батко, вярно, че и той не издържа от време на време, малката много го драка Един единствен път посегнах по-сериозно, защото той я срита и тя падна от дивана много близо до ръба на масата. Иначе се карам много, но най-вече като сме в колата тримата, понеже вече втори път ми се случва да избегна инцидент, който щеше да стане по тяхна вина.
Такива неща като успокояване, изненади или нещо подобно, не върви при нас, особено ако са преуморени. Единственото, което работи при тях е да легнат веднага.

И аз имам приятелка-съфорумка с близнаци, на която съпругът и много и помага в отглеждането на децата но им беше 3 пъти по-трудно отколкото на мен сама да гледам тримата.
Съгласна съм, че в повечето случаи не е от значение колко са децата.

Джам е права, че понякога с едно дете е по-трудно, отколкото с две.

Лиско, мисля че трябва по-рано да започваш да ги слагаш по леглата през зимата. Една позната ми казваше, че слага нейните  7.30 и аз не бях много съгласна. Сега да ме видиш - 7 часа в банята, 8 по леглата. Все пак и родителите сме хора.
 

:)Утре ще опитам час по-рано да сме в леглото:) И на мен рано ми се вижда но пък ако се получи...ехеее:)))пей сърце:)

Бина, и аз моите ги пошляпвам, не ми издържат нервите понякога. Вкъщи имаме една врата, която в по-голямата си част е стъкло - ами засилват се от другия край на стаята и се блъскат във вратата. Карането, повишаването на тон не помага, те ми се хилкат насреща и си мислят, че си играем. Хапят се също, особено Насето вечно е нахапан милия ... накрая аз охапах Тошко, ама ефект йок.
Относно заспиването - и аз 8 часа ги мятам в кошарите.

Привет и от мен!
Рядко се включвам, ама ви "хвърлям" по едно око...

Относно лягането рано - и аз имам познати, чийто деца в 19.30 - 20ч са в леглата. Дори и лятото...а ние стояхме навън до 21.30. Признавам си, че винаги лекиинко съм им завиждала.
Преди няколко дни обаче си говорим с моя мъж точно по тази тема. И той пита - Добре де, а тези хора, дето си слагат децата толкова рано в леглата, КОГА всъщност се занимават с тях? Кога играят заедно, кога рисуват заедно, кога си четат приказки, кога се борят?
Ние се прибираме след градината около 18-18.30. Ами ако го слагаме да ляга в 20ч? Като махнем времето, в което вечеряме и се къпем - ще ни остане по-малко от час на ден да сме заедно всъщност. Позамислих се наистина, и бързо ми мина мерака да променям режима. Поне засега...

Мишанта, аз съм останала с впечатление от писаното от теб че имаш много здрави нерви и можеш да говориш, говориш, говориш, и си викам евала ти.

За лягането вечер в 8 без 10 за Сънчо. Аз до 7 клас включително си лягях в 20.00.

Марти и Криси си лягат в 21.30 и заспиват към 22.00-22.30 точно за да имат време да се борят с татко си защото той се прибира в 20.30.сутрин стават в 9.30-10.00ч. за сега ме устройва защото това е моето време пия кафенце и чета тук .

А знам,че има и едно дете дето е за трима,пред очите ми ръсте такова няколко етажа под нас на Лиско сигурно ряпа да ядат

Няма, лягане рано, сутрин им се спи две не виждат в 8 без 20, ама вечер по рано от 22.30 не лягат. В 22 почват да се мият и да се обличт, после кратка приказка и по леглата, казала съм, че ако ми почне "Слави", няма да има приказка и така.
А за викането, викам и още как, удрям рядко, нервите ми хич не издържат, особено вечер, и в момента най вече със Стефан. Той е в кофти период и като зацикли да мрънка и реве за нещо, нито ме чува какво му говоря, нито нищо, за това като не мине номера с крещенето излизам, да се успокои, че и аз покрай него. Примерно тази вечер, половин час, водихме следния "смислен" разговор:
Стефан: мамо искам банани
Аз: нямаме банани, утре ще купя
Стефан: ама аз искам банани
Аз: обясних ти, че няма и утре ще купя
и така около минимум 10 минути, като той мрънка или ми крещи... Освен това, диването се опитва да ме работи, освен обичайното, "ама аз те обичам" докато му се карам, сега ни в клин, ни в ръкав казва, "ама на мен ми е мъчно за баба" (това като знае, че аз изпадам в ступор и ми се реве). Но след два месеца с тоя номер, аз взех да се окопитвам и да му казвам, че баба му го гледа от небето и ще се сърди, че и ядосва детето - това си е реплика на майка ми към него "няма да ми ядосваш детето". Но е факт, че при него нищо не работи, инатест е и ако той не реши, че иска да направи нещо, не го прави.

Напълно съм съгласна със Стефи, че няма универсален метод за отглеждане и възпитание. Подкрепям Ема, че шамарите и крещенето в повечето случаи са излишни. И същевременно разбирам всяка една майка тук, споделила за проблема.
Забелязала съм как децата ми отразяват нервността ми. Ако съм отпочинала, спокойна и ведра - и те са същите. Ако съм уморена, притеснена, изнервена или бързам - децата започват "да не слушат". Това е главната причина да ги слагам да си лягат рано, а сутрин ставаме по тъмно отпочинали и свежи, готови за игри и задължения.

Лис, скоро и този етап ще премине. Само да сте живи и здрави!

Мишанта, аз съм останала с впечатление от писаното от теб че имаш много здрави нерви и можеш да говориш, говориш, говориш, и си викам евала ти.

Ама аз и след "признанието" пак си викам "евала ти"  !

Бина, никой не те укорява  .

Гери, писали сме заедно. Ех, много са съобразителни тия патиланци...

Това което става при нас,е че реално ние се прибираме около 19.30 вкъщи заради тренировки и други следградински занимания.Често в този час едва започвам да готвя нещо,Борето реално има час два да прекара с мен в делничните дни и ме изстисква на макс,и така,вечеря,баня,тоалет,междувременно игра и към 21.30 в най-добрия случай почваме да четем приказка,след това тя решава,че и тя иска да чете..............и ай де отиде.Със сигурност от мен зависи режима,и само аз съм си отговорна за него,но просто в БГ имам чувството,че живеем в друг часови график,спрямо домакинствата в Европа.Сутрин ставаме в 6.45,започваме работа с мъжа ми в 8.00,преди това оставяме малката на градина.Реално сме навън средно 12 часа в денонощието.
И като финал абсолютно е вярно,че настроението на децата,зависи много от емоцията на родителите.

Нещо се обърках и писах в другата тема