jam , напиши повече за тази програма,
ако си писала вече и съм пропуснала, извини ме!
Имам чувството, че това и състояние предразполага това така често разболяване,
само два дни беше след цял месец у дома и вече е готова с всички екстри
...задна хрема, кашлица и ваксинацията с Хаврикса отиде нейде във времето!

Абсолютно бях на същото мнение когато иван ходеше на ясла.Спомням си, че като ме разпитва педагожката на първата родителска за детето аз и казах че си имам супер усмихнато и почти не плачещо дете, но... от първия ден детето коренно се промени.Точно си мислех, че от мъка и страдание боледува толкова често.Пускам го в понеделник и до сряда,най-късно четвъртък е със сополите.
В къщи от 9:30/когато няма някой бългърски сериал за гледане,признавам си/се започва приготовлението за спане и до 22:20, след четене на книжки и споделяне на "градински" тайни се заспива.
 

И още нещо,от известно време забелязвам, че нещо ако в градината не е слушал Иван и госпожата сподели с мен пред него,веднага чувам "мамо нали няма да казваш на тати".А в къщи аз пошляпвам и се карам,мъжа ми незнам дали 2 пъти за 4 години и половина, да му е крещял за нещо а за удряне -една ли ще се случи някога.Е кажете ми защо аз като съм страшилището,на тати да не се казват лошите неща.

И аз се карам повече от таткото. Поняга ми е ставало мъчно, че той пасува, а после детето на мене се сърди, а  и бащата ме укорява, че съм му викала. Имало е случаи детето да се разплаче и да се жалва, не поради причината, заради която е смъмрен, ами заради самото викане - обижда се, разстойва го тона ми. После се сдобряваме и всъщност като цяло не ни влия на отношенията това, че се изпускам да покрещя малко. /дори тайничко ми е казвал, че обича най-мното мене, а тате е "веднага след мен", а често идва да ме пита може ли да направи нещо, макар че вече е получил разрешение от баща си/. Накрая разбрах, че това са просто роли, които и детето приема и свиква с тях. Разбира се, че се старая да разредя тези мои изблици, но скоро му обясних, като на голям, че такъв е моя темперамент, за разлика от този на баща му. Обясних, че понякога мога да избухна за нещо, което според него е дребно, но има други обстоятелства, които ме карат да реагирам така.

а.
Преди няколко дни обаче си говорим с моя мъж точно по тази тема. И той пита - Добре де, а тези хора, дето си слагат децата толкова рано в леглата, КОГА всъщност се занимават с тях? Кога играят заедно, кога рисуват заедно, кога си четат приказки, кога се борят?
Ние се прибираме след градината около 18-18.30. Ами ако го слагаме да ляга в 20ч? Като махнем времето, в което вечеряме и се къпем - ще ни остане по-малко от час на ден да сме заедно всъщност. Позамислих се наистина, и бързо ми мина мерака да

ами така е, Неда. ние сме от тия родители, горе-долу. прибираме се в къщи с детето към 19:00. в 19:30 си идва баща му и имат около 1 час боричкане, игра и прочие. после детето вечеря, тоалетна, къпане, и в 21 часа е в леглото. четем приказка и след 15 минути лампата е угасена.

моето дете НЕ спи в детската градина и при положение, че сутрин е станало в 8 часа, трябва да легне най-късно в 21 часа, за да си осигури абсолютния минимум часове за сън, препоръчван от лекарите за възрастта, а именно - 11 часа на ден. пресметнете си всички дали детето ви взема тези часове сън, дори и да спи следобяд.

това е нормалното ежедневие на хора, които работят. не мисля, че е добра идея да държа детето будно до нефизиологични часове като 23-24 часа, за да се наиграем и наобщуваме. в почивните дни, за сметка на това, сме цял ден заедно, не го тръсваме на баби и дядовци (щото нямаме такива).

абсолютно, категорично и агресивно съм против съвременния стил на отглеждане на деца, на които се позволява до полунощ да се мотаят сред възрастните и които биват приспивани часове наред. това е анти във всякакво отношение - здравословно, педагогично и каквото още там се сетите.

И аз мисля, че няма универсален подход към децата, както и че не е определящ броя на децата. Понякога 2 кротки и разбрани деца се гледат много по-лесно от 1. Мия е супер сложно дете. Тя има невероятен инат, и освен ината има и способността да провокира най-лошото у нас. И друг път съм писала, че в градината е най-доброто, най-послушното и изпълнително дете, усмихната, чаровна и забавна. Вкъщи обаче, е абсолютен диктатор, който изпитва невероятно удоволствие да тероризира родителите си. Тя много добре знае какво ни ядосва и какво не трябва да прави и го прави нарочно. Въобще не й пука от наказания, пошляпване и каквото и да било. Всичко започва с "не". Каквото и да й предложа, както и да й го предложа, не и не. Ако вътрешно не е убедена, че иска да направи нещо, няма сила, която да я накара да го направи. За всяко нещо водя борба с нея и вярвайте ми, адски е уморително и не се справям. И съм й крещяла, и съм я удряла и съм обяснявала до припадък -нищо не действа. най-простия пример -в края на ноември, тя ходи по блуза, без яке. Обичала лятото и й било топло. Ами все някак трябва да стигнем до градината, така че се моля Господ да я пази. Аз явно не мога. Почивните ни дни са най-уморителния ми период от седмицата. Хиляди пъти ми е по-лесно на работа, отколкото с Мия вкъщи. И не мога да се съглася, че ние сме изцяло виновни за това. тя винаги е успявала да постигне своето -от първия си ден вкъщи. Този характер си е даденост. Да, и ние имаме своята вина за някои неща, но тя абсолютно не желае да прави каквото и да е, което идва като предложение от нас. С чуждите хора се държи много различно, но на нас ни се противопоставя за всичко.

Все по-малко плаче сутрин, но такова апатично, плачещо и тъжно дете вечер просто няма!
Имам чувството, че това и състояние предразполага това така често разболяване,
само два дни беше след цял месец у дома и вече е готова с всички екстри
...задна хрема, кашлица и ваксинацията с Хаврикса отиде нейде във времето!

Мише, това го написах и аз тук, преди три години. Когато Кристина тръгна за пръв път на детска градина. Беше на 3 и половина близо. Но това нещо отмина. Знаеш ли кога - едва в края на миналата година и началото на тази. Сега, на 5 е много по-осъзната, много по-контактна, много по-готова за социализиране. За щастие има деца, които вероятно се адаптират и по-рано, но моята Кристина не е от тях. Съвсем си е пълноценна сега в общуването с деца, нормално детенце. Но аз за себе си съм стигнала до изводите, че до към 5-6 най-подходяща среда за децата си е семейната и едва след тази възраст се социализират. За съжаление много са малко хората, които могат да си позволят семейна среда на децата до тази възраст. Включително и аз. И по този повод, първите две години Кристина повечето време си бе у дома. По-често боледуваше, веднага си я оставях и едва от миналата година и тази е по-добре.
Дано Калина по-бързо премине през тези препятствия. Иначе ще ги премине със сигурност 

А пък има деца, при които никога не отминава. Ние и сега, в последната ни година на градина ходим все така трудно, с дърпане, рев, крясъци и т.н. Но това е протоколният протест на Мия срещу всичко, което трябва да преави по задължение в определен времеви порядък. Като стигне в градината, сякаш нищо не се е случило. Влиза усмихната до ушите. А сега и вечер си тръгва много усмихната и щастлива, пълна с енергия. колко съм завиждала на хора, които тихо и кротко водят децата си за ръчичка...А най-много се притеснявам, че това ще продължи, и на училище ще ходи по подобен начин. Е има дни, в които отиваме спокойни -когато носим нещо ново да покажем, когато ще имат занимания по моторика в градината, които много й харесват, но като цяло сутрините са кошмарни.

Нинка, моите и двамата се социализираха на 2 - в момента, в който пристъпиха прага на градината, забравиха за мен. И до сега е така, не мога да ги огранича. Никога не са плакали за мен на вратата, никога не са отказвали да ходят. Харесва им и аз не съм им достатъчна. Затова се радвам, че не съм имала драми с ходене, за да не се измъчвам и аз Един единствен път сме имали проблем и то е било с учителка - тормозеше Алекс да сяда с другите, насилваше го, докато още не говореше немски добре и той се плашеше, не можеше да остава с нея сам, бягаше

Джам права си за съня, аз също считам, че малките деца в 22.00 ч най-късно трябва да спят. Вики знае, че който не спи в този час не пораства!
Обикновено в 9 ч. започваме да се приготвяме и около 9.3 е легнала.

Искам да попитам някой ходил ли е в Сандански с деца? Някакви препоръки, отзиви от хотели, квартири  - ще ми бъдат от голяма полза.

мда, и ние към 9-9.30 сме в леглата, но веднага си личи ако са спали в градината на обед, заспиването отнема около 30 мин., защото след като им се прочете приказката двете водят много "съдържателни" разговори. ако не са спали през деня, заспиват още по време на приказката

снощи например подслушвах следния разговор:
Е: не знам кога ще дойде коледа, много е топло, няма сняг, сигурно има мнооого време до коледа.
Д: не, няма, скоро ще дойде коледа и не е задължително да е студено и да има сняг.
Е: задължително е, иначе няма коледа.
Д: не Ели, не е, случай да ти обясня, има страни в които е дори лято, когато е коледа, но там пак се празнува коледа....
и така, разговора продължи около 10-на минути, като се стигна и до там, че и делфините празнували коледа

Моите с топ не мога да ги накарам да легнат преди 22ч. Слагала съм ги и по-рано, не млъкват до 10.30ч. Ами реших да си спестя постоянното "Млъквайте, заспивайте", да се изнервям, само заради идеята да легнат по-рано. Сега лягат в повечето пъти в 22ч. (събота и неделя ги оставям малко по-късно да легнат, че в 7 скачат наспани) и след 15тина минути разговори и само 3 пъти "Заспивайте"  - заспиват. Стават в 7 и досега не са мрънкали, че им се спи. Сумарно със следобедния сън стават 11ч. - значи сме в норма

мда, и ние към 9-9.30 сме в леглата, но веднага си личи ако са спали в градината на обед, заспиването отнема около 30 мин., защото след като им се прочете приказката двете водят много "съдържателни" разговори. ако не са спали през деня, заспиват още по време на приказката

снощи например подслушвах следния разговор:
Е: не знам кога ще дойде коледа, много е топло, няма сняг, сигурно има мнооого време до коледа.
Д: не, няма, скоро ще дойде коледа и не е задължително да е студено и да има сняг.
Е: задължително е, иначе няма коледа.
Д: не Ели, не е, случай да ти обясня, има страни в които е дори лято, когато е коледа, но там пак се празнува коледа....
и така, разговора продължи около 10-на минути, като се стигна и до там, че и делфините празнували коледа

може ли някой път да дойде у вас, да поподслушвам малко зад вратата?

добре си ни дошла, весело е у нас, вечер
много е готино особено, когато деси каже - Ели, слушай кака сега да ти обясни

За лягането си имаме принцип -в 9 си е в леглото. Дали заспива или не, си е нейна работа. Важното е, че си знае, че е време за лягане и го спазваме безпрекословно още откакто беше бебе. Това може би е един от много малкото ми успехи в опитите да й наложа нещо, но смятам, че е правилно. И родителите са хора и трябва да имат малко време за себе си.

Мешко, доста пъти съм те чела и и все едно описваш моето дете, с малки изключения. Макар че Габи е само на 2 /след месец ще ги направи/, се държи по същия начин. Невероятен инат е, тръшка се за почти всичко, изпада в истерии, в които буквално ме е страх, че ще се нарани, защото се мята като обезумяла, блъска, дере и каквото се сетиш. Едвам я удържам и се чудя кое по-напред - да я пазя да не се пребие или да внимавам да не й счупя нещо, докато се мъча да я удържа. Всяко нещо го правим с адския зор, увещания, обяснения и прочее. Способна е да се тръшне за абсолютно всичко, ако наприемр в момента просто й е щукнало, че това точно не го иска. Било то обличане, смяна на памперс, хранене, сресване на коса, миене и т.н. Понякога нервите ми не издържат, наистина. За спането и приспиването да не отварям дума - станало ми е травма, като дойде време за сън ми се накъдря косъма. Да ми е жива и здрава, ама да съм здрава и аз, че на моменти изпушвам. Когато реши може да е много мило дете, гушлива, любвеобилна, кротка, ама само ако тя реши. Способа е за секунди да си промени поведението, както се смее и в следващия момент се търкаля по земята крещейки истерично и даже не знам защо, съмнявам се, че и тя знае. Също толкова бързо става пак усмихната и идва да ме гушка. Тествала съм я неведнъж - прави го на инат. Разбира чудесно всичко, но прави на пук, защото знае, че ще ме ядоса. В повечето случаи успявам да се контролирам и просто я игнорирам, против съм да й играя по свирката, само и само да не се тръшка и да има мир. Обаче, всичко си има граници. Понякога не издържам. И най-лошото е, че нищо не действа при нея. Обяснявала съм, пенила съм се, показвала съм, с блага дума, с добро, карала съм се, викала съм, дори съм я шляпвала по дупето /правила съм го, когато се затръшка и нищо друго не действа, за да я освести/. След като я шляпна - кротва, спира да се тръшка, примрънка малко и изведнъж - чудооо, почва да ми се хили и да ме гушка. Естествено, на мен ми става ужасно гузно и се мразя, защото не искам да е така и започвам да й говоря - "защо, маме трябваше да те плясна, за да спреш, защо се тръшкаш и т.н., започвам да обяснявам как не е хубаво така и прочее. Истината е, че затръшка ли се, прехласва се и буквално е като обезумяла и абсолютно по никакъв начин не мога да стигна до нея. Не знам вече какво да правя. Чета ви редовно и съм прилагала всичко, което сте писали, което съ, чела някъде, което мисля, че може да има ефект. Ами, няма, сигурно аз бъркам някъде, но това са фактите. Нищо не действа, когато тя реши - тогава, аз ако ще челни стойки да правя. Страх ме е, че се провалям
Извинете за дългия пост, но отдавна това ми тежи и най-накрая си казах

  sixsense.

Токущо  прочетох една статия, в която авторите отхвърлят наказанието, "time-out"-а и други подобни подходи, особено при деца с "по-тежко" поведение.
Дори според тях употребата на "не" е неправилна, трябвало да се използва положителен подход.
Вместо "не пипай телевизора", като пример само, да се каже" това е телевизор, нека сега да отидем и да видим едикоя си играчка".

Интересен подход, може би ще работи при по-инатливи деца.

Sixsense, само ти ли я гледаш малката? Има ли помошници, които може да оказват разглезващо влияние?

Ема, благодаря! Сама си я гледам, с помощта на баща й, разбира се, но той работи на 2 места, та сещаш се. Макар че той много ми помага, но физически няма как да е достатъчно често и качествено Контакта с баби и дядовци е в 90% в мое присъствие /не защото съм лоша и не я давам, просто са такива обстоятелствата/, не я глезят, дала съм много точни инструкции и се спазват, слава богу. При тях също ги върти повечето номера. Разбирам, че вероятно й е омръзнало само с мен, но няма какво да направя по този въпрос на този етап. Цяло лято сме по цял ден навън, в блока има доста деца, точно до нас има площадка, пълна с деца, има много контакти с тях, умишлено вися по цял ден по градинките, за да има разнообразие, да не е само с мен. Но тя просто си е такава, ината. Не обича много да играе с мен, опитвам да я занимавам с нещо, взима ми го от ръцете и ме отсвирва и отива да си играе сама. Само ако тя дойде при мен и иска да играем - тогава и то пак бързо й омръзва, максимум след 5 минути ме е отсвирила. Такава си е, заиграва си се сама, не обича да й се меся в игрите и да й досаждам Но пък бързо й омръзва всичко, беснее, много е дива.
Тази статия и аз съм я чела /може да не е същата, но пак тази идея се застъпва/. Пробвала съм и с положителния подход. Е, няма, науми ли си, че нещо ще го направи, няма сила, която да я спре. Опитам ли да я забаламосам, да я хвана за ръка и да я отстраня - стой и гледай - истерясва на секундата и почва да пищи и да се тръшка. Много добре знае кое може и кое не, обаче пак го прави. Гледа ме в очите и посяга примерно към контакта и чака да види какво ще направя. Казвам примерно - да маме, това е контакта и там има ох, само мама и тати могат да пипат /обезопасени са ми разбира се всички контакти, но не е там въпросът/ и от сорта неща. Посяга, казва ох, хили ми се нагло и в погледа й си личи просто, че го прави на пук. Не я наказвам, обяснявам, обяснявам, обяснявам и като ми прекипи на 5689777858-ия път, когато тя отново прави същото, вече не издържам и започвам да викам

Разбирам.
Много деца са така - неспособни да задържат дълго внимание на едно място, всичко бързо им доскучава.От там истерясване и прочие.
 
Характер,  заложено е генетично


Трябва да си търпелива, но ти това си го знаеш.

Поздрави и целувки на малката бандитка

Мдам, до този извод стигнах и аз - характер. Търпение му е майката, знам, но просто понякога ми идва в повече, много е изморително. Имаше период, когато не заспиваше пред 2-3 през нощта И да, пробвах всичко и не, и не. Бях се побъркала, беснееше до сред нощ, аз едвам гледах, обърна ми се режима, изобщо беше чудо, добре че трая само 5 месеца Е, преди това пък вечер не ме оставяше да спя, събуждаше ме през 20 минути, веселба е при нас. Сега пък денем спи по 1 час , вечер я приспивам по 1 час, то не е чекнене, скачане, чудо....изтощена съм вече. Ама какво да се прави, да е жива и здрава.