Биляна, много се радвам за теб, представа си нямаш колко:) Ама ти си много търпелива наистина - изчака си датата за тест:) Аз далеч нямах твоето търпение, както ти казах и тогава...
Страшно много се радвам, че двете момичета, с които бяхме на трансфер на 26-ти септември, са бременни:) Силно се надявам аз да съм ви била на късмет, момичета!
Макар да не бях на късмет на самата себе си
С две думи - трансфер на замразено ембрионче - имахме 6 замразени, от които оцеля само едно при размразяването - но явно и на него не му било писано. Още миналата седмица правих тестове и разбрах накъде вървят нещата, а в събота си ми и дойде МЦ както си му е реда, така че до официалната ми дата за тест (10-ти) аз вече отдавна знаех, че не се е получило, та даже успях и да "забравя", че въобще съм правила процедура, улисах се в работа и други емоции и така.
То аз и не усетих, че съм в процедура, де - ЗЕТ е сигурно най-леката АРТ процедура на света:) Именно затова много се надявах, че ще ни излезе късмета и поне веднъж нещо ще ни се получи "лесно" и без много зор - е да, ама не, дето имаше един лаф.
Някой питаше по-горе как е процедурата при ЗЕТ, затова да обясня - общо е един-единствен преглед - около 12-13 ден на МЦ (при мен специално прегледът бе на 11 ден, но аз съм с по-къс цикъл - 25-26 дни, ову-то ми е около 12-ти ден макс), след което док ми изписа Естрофем и Утрогестан, а около седмица по-късно бе трансферът. НО! кога точно ще е прегледът и всичко останало, преценява лекарят - аз просто споделям как беше при мен.
Нашите 6 ембриона бяха замразени на стадий бластоцист преди 5 години - при третия ни и успешен опит ИКСИ, от който имам едно чудно красиво и инатливо Цеци - както се спомена по-горе, нашият док такива ги майстори
Отдавна искахме да пробваме за второ, но все нещо изникваше и така минаха 5 години, докато стигнем до тук.
Да, криво ми беше, но нямаше и ден и обърнах гръб на всичко и погледнах напред. "По-старите" потребители от вас знаете историята ми, преживяла съм милион пъти по-кофти неща от това, така че изобщо не го усетих този неуспех.
Гледам напред и това е!
С две думи, не искам да чувам - "съжалявам, следващият път ще е твоят" - знам, че се казва от добро сърце, но е ужасно тъпо клише, така че много моля не ме успокоявайте - уверявам ви, няма нужда
Аз съм си ОК.
Извинете за дългия пост:) Напоследък пиша рядко, но за сметка на това като седна да пиша... немам спирка