Боби, понякога се чудя дали нямаш синдрома на Аспергер...
начинът ти на отреагиране и преработка на информацията от социалните общувания е доста сходен с това, което описват за синдрома.
Jam, малко много ми идват обидите ти, честно, щото не аз като нямам какво да кажа започвам да говоря за личноста на събеседника си.дори и да имах Аспергерс, което естствено е пълна глупост, не би било от значение, ако аргументите ми бяха валидни, нали? Аз съм доказала на тези, на които има нужда, че не знам как да отработвам информация и как да водя дискусия.Начинът ми на разсъждение е отработен с години да е много точен и презицен и да говори конкретно по дадена тема, нещо което лиспсва на огромен брой от участниците тук, включитлено и на теб. Когато започнеш да публикуваш научни трудове в журнали оценявани от външни хора и когато ти започнеш да си представяш работата редовно пред 30-40 критукуващи я докторанти и професори, тогава може и да имаш някакво основание да изказваш пртенции, че можеш да ме оценяваш мен и начинът ми на преработка на информация. А до тогава честно казано твоето мнение за моите разсъждения и следене на темата не е меродавно в ничии очи, които имат значение. до тогава явно ще си говорим празни приказки, щото ти пишешш точки, аз отговорям по тях и ти започваш да обиждаш личността ми, а не коментираш отговорите. Аз АЗ не мога да те разбера, значи проблемът е в твоят изказ.
Права си Буболина, писна ми! Приятен ви ден.
Практическата, всекидневната Педиатрия, е точно обратното на това, което пишете- тя не е писане на статии, или защитата им. Аз не съм "на изпит"- говорим си като приятели, споделяме впечатления. Не съдим, но страстта в дискусията е израз на страст в работата.
Има много неща, които са многостранни, и не могат да се опишат "с една дума" защото има много варианти на едно нещо, и трябва всичките да споменете, за да сте изчерпателен. И да обхванете сферично темата.
Децата имат десетки предпочитания в храненето. Опитвате всичко. Затова описвам всичко-всеки би намерил своят път.
Едно дете изобщо не яде месо, защото няма интерес да опитва нови храни. Повечето деца са така. Но пък яде кайма и супа топчета.
Друго яде само ако е много добре сварено, много, много, дребно нарязано.
Трето яде пасирано до 5-6 годинки.
Четвърто яде само манджички, и нищо в "сухи комбинации".
Тук не се "съдим" един друг- това не е изпитна комисия. Никой не Ви съди и не исканищо от вас ( постижения, стандарти, подобно).
Нямаме "изисквания" към никого.
Говорим си като приятели, познати- стремим се да дадем всички варианти, за да може всеки да избере за себе си пътя.
***********
Англо-саксонците обичат истината от "последна инстанция", казана от амвона.
При всичкото ми уважение към достиженията и знанията им, другите в професията знаят също не по-малко, и могат също не по-малко ( Бг Педиатрия и Руската, моля да се поизвадят от този контекст). Винаги слушам и чета внимателно, но съм антипатичен към подхода, да ми налагат техните истини с упоритост, надменност и високомерие. Каквото сметна за нужно- си го вземам и сам.
Смятам, че по проблемите на възпитанието и отрастването на децата, англо-саксонския подход не е най-удачния. Поне не за нас, Европейците, където много неща от тяхното "Евангелие" на мен ми се струват тежички за смилане. Но тази тема е голяма... . Колкото и интересна книга за деца да искаш да напишеш, колкото и добра тя да е, заглавия от типа "F...ck them up"са израз на профанщина, простащина и неглиже.