Подкрепям!

албена, с изключение на частните педиатри и клиники, които са достъпни и след работно време , но да, всички сме хора и за да си на работа, не със семейството си трябва да има достатъчно добра причина.

Тук педиатрите и личните лекари като че ли се опитват да ги накарат да работят 24ч или да се "абонират" към спешен център. Може би е начин от парите за техните пациенти да се дава на тия центрове. Нашия педиатър ме насочи към такъв център, където не чакам, но не винаги има педиатър на смяна, което не е коректно.

м-и не знам ти къде живееш, но ако си в софия, аз ходя в полимед, винаги има дежурен педиатър, друг е въпросът, че единият със сигурност не е читав, със сигурност по въпроса за хранене на новородено, но пък ако е спешно....

Аз в София ходя във Вита. Там и педиатър винаги има.

Ангина? Инфекциозна мононуклеоза?

Не знам, докторе, вчера пак я водих на преглед, няма нищо...гърди и гърло чисти, жизнена, храни се. Днес пуснахме изследване на кръв и урина, да видим какво ще покажат резултатите.

тан, а защо не върнеш памперса, особено щом казваш, че това зачестява следобед. пак си търси причината, но докато се намери или това състояние отшуми спонтанно, поне детето ще може да си живее спокойно? аз така бих направила. очевидно не обръщат внимание на записките ти, значи и тази причина да следиш за всяко напишкване отпада. нормално е деца да се връщат към памперсите след период, в който са ги махнали.

Подкрепям!

Докторе, Елена, не мисля че това е вариант. Все пак е на 3,6 г. и да връщам памперс едва ли е удачно. А и преди да тръгнем за София се замислих дали не е добре по време на пътуването да сложим памрес, че с това постоянно мокрене и преобличане, но още докато й споненах и реакцията беше: "неее, не искам, не съм бебе".
А във връзка с това забелязвам нещо, и вече започвам да си мисля дали няма наслагване на проблеми. В смисъл да е започнало като инфекция или и аз незнам какво и след тоа да се е насложил и психологически фактор. Защото: първо има разлика в начина на напишкване. Започна като буквално напишкване, намокряне цялата, всичко което има го изпишква и не може да спре. А сега е само подмокряне и останалото количество го стиска. И в началото бяха само единчини случаи на ден, а сега преди всяко ходене. И спря да казва, усеща се явно, защото се стиска, но не казва, а си стои така. А като ходихме до София, по пътя си каза два пъти и в болницата докато чакахме си каза два пъти. У дома не казва или са единични случаи да казва. И си мисля, дали от прекаленото акцентиране в началото, по всички лекари като ходихме, всичко се обсъждаше и говореше пред нея, в градината като се е напишкала пак е имало натякване сега се стиска подсъзнателно. И дали това стискане не утежнява допълнително проблема.

Тан, като мислиш, че е на психологична основа, защо не пробваш и ти така да я накараш да се отпусне да си казва. Това, което се сещам като вариант дай примерно витаминчета или нещо от сорта и кажи, че това е вълшебно хапченце, което ще и помогне и ще спре да се напишква. Дори и един път да има, в който да не се е намокрия, я подкрепи - примерно: Видя ли, че е вълшебно, помага и всичко ще е наред. Може би, така ще се почувства по-сигурно детето, че няма да направи "беля" и ще се отпусне.

тан, напълно съм съгласна, че вероятно вече има и такава причина - целият фокус върху пишкането й не може да я остави безучастна. не смятам, че го прави нарочно, за да "привлича внимание" или другите неща, в които често обвиняват децата. според мен най-работещата стратегия би била "да се забрави" за това и толкоз. проблем е, че не можеш да разчиташ на градината да се държат човешки, но докато си е вкъщи просто не обръщаш внимание на това, не питаш, не охкаш или не се мръщиш като се напишка и толкоз. ако пишка по малко, може би идеята на мини за ежедневните превръзки не е никак лоша, но и ти трябва да носиш такава. за разлика от проблемите при забраменяването, при този тип неща принципът "отпусни се" работи. стискам палци.

това ми напомня, че преслава също се изтърва пнякога, понякога се увлича в игрите и не може да стигне навреме, дори се напишква, но не съм си го слагала, не съм я водила никъде
самата тя по пример на майка си си слага ежедневна превръзка за да не се напишква
казвам й- ами да ти сложа памперс, не- тя не била бебе, за това ходела с превръзки

  стига бе, верно ли?

Е поне ще е подготвена за след няколко години   И убийте ме никога нямаше да ми дойде наум за такава алтернатива 

Тан, на твое място бих се вслушала в съвета на Мими 26. Дай някакаво витаминче и кажи, че ще помогне на детето да не се напишква. Покажи, че ти си спокойна и уверена, че ще подейства. Ако първите дни напишкването продължава, обясни, че трябва да се пие редовно известно време хапченцето и ще помогне. Може да я предупредиш, че ако не стане след определено време, ще и сложиш отново памперса.
В дните, в които е в къщи, пробвайте да създадете някакъв "режим" на пишкане. Веднага след ставане от сън, после - след закуска, после - преди разходка, преди обяд и т. н. Така може би на детете ще е по-лесно да се приучи да мисли съзнателно дали и кога трябва да отиде до тоалетна. А ти ще я подканяш в определени моменти, които тя знае  и очаква.

тан, напълно съм съгласна, че вероятно вече има и такава причина - целият фокус върху пишкането й не може да я остави безучастна. не смятам, че го прави нарочно, за да "привлича внимание" или другите неща, в които често обвиняват децата. според мен най-работещата стратегия би била "да се забрави" за това и толкоз. проблем е, че не можеш да разчиташ на градината да се държат човешки, но докато си е вкъщи просто не обръщаш внимание на това, не питаш, не охкаш или не се мръщиш като се напишка и толкоз. ако пишка по малко, може би идеята на мини за ежедневните превръзки не е никак лоша, но и ти трябва да носиш такава. за разлика от проблемите при забраменяването, при този тип неща принципът "отпусни се" работи. стискам палци.

И Ивана се изпуска и то все следобяд. Аз не мисля, че има проблем.

Според мен това с хапчетата е лоша идея. Първо, лекуват се болести, т.е. и казваш, че и има нещо. Второ, така пак насочваш вниманито и към това, все едно е проблем. Трето - какво правим,ако не подейства? Как тогава да забрави. Тя е под микркоп за нещо, което много други деца правят, не се сърди, но ти и дебнеш всяко ходене, как пишка, колко пишка, какъв цвят сутрин, какъв скедобяд... не мислиш ли,че след всички иследвания, които направихте е време да изчакаш малко без да се акцентира на това. Това е идеята на памперса.Извинявам се,ако съм била рязка, не е с лошо намерение.

Подкрепям Боби, ами ако хапчетата не "подействат", тогава какво!? Трябва му спокойствие и според мен.

тан, писала съм ти и друг път, и предварително ще се извиня, защото не искам да те обидя, ни най-малко, но честно ти казвам, прекаляваш и то много. остави детето на мира, не се взирай във всяка капка урина която е изпишкала. ходи да достатъчно прегледи, няма видима физиологична причина за това състояние, приеми за момента, че е състояние, което ще отшуми. детето няма проблем, ти имаш, съжалявам, но е така, стегни се и остави детето на спокойствие и вместо да се го дебнеш ежеминутно му измисли различни занимания, разходки и т.н. И моля те не ми казвай, че няма да я изведеш, защото ще се напишка, сложи 2 чифта резервни дрехи в чантата и тръгвай... Не ти говоря празни приказки, повярвай ми, говоря ти като майка, чието дете наистина има бъбречен проблем и знам какво ми е коствало на мен вече почти 4-ри години проверявайки всеки памперс, и следейки всичко БЕЗ обаче по никакъв начин детето ми разбере за това. В резултат на което имам една безкрайно щастлива, ината, усмихната и доволна от живота принцеса
Така че, нещата са само в твоите ръце, както се казва, постарай се

Предложих го като вариант, защото си мисля, че след толкова ходене по лекари и детето си мисли, че има проблем, затова има нужда от нещо, което ще го убеди, че ще се "излекува". Ако то самото повярва, че това ще му помогне, може да се отпусне и да се върне към предишния си ритъм, а не да си остане със страха дали ще се напишка. Всичко това е вариант, ако Тан е убедена, че вече е на психологично ниво проблема.