Мини, прекрасни новини, наистина.

Щом си доволна от тази лекарка, ще я имам предвид и ще заведа и аз Алекс при нужда.

ейй браво, снощи цяла вечер се каня да питам какво стана на прегледа и в суматохата все се разсейвах. браво за добрите резултати

Първо, искам да благодаря на всички, които се интересуваха от нашият случай и се опитаха да помогнат. Днес бяхме при доц.Лилова в Токуда. На ехограф всичко изглежда нормално, не се вижда задръжка на урина. Предписа ни Дриптан и каза, че за една седмица трябва да има резултат. Но сега ме притеснява този Дриптан. Пише, че не се използва под 5 год. възраст. Някой да го е давал?

Първо, искам да благодаря на всички, които се интересуваха от нашият случай и се опитаха да помогнат. Днес бяхме при доц.Лилова в Токуда. На ехограф всичко изглежда нормално, не се вижда задръжка на урина. Предписа ни Дриптан и каза, че за една седмица трябва да има резултат. Но сега ме притеснява този Дриптан. Пише, че не се използва под 5 год. възраст. Някой да го е давал?

С предварварително уточняване, че не ми разбира главата от тези неща ще кажа че аз на моето дете нямаше  да дам лекарство за неврологични заболявания без да съм изчакала да видя дали не е стресирана първо. Бих искала лекарката да ми разясни каква точно е идеята на това лекарство , как работи и защо ни се дава на нас при липса на мед проблем. Но пак казвам, това си е мое лично мнение, не е основано на някакви познания за съответното лекарство или нещо такова.

Боби, някой хора като теб умеят да задават правилните въпроси на място. Аз лично се панирам или успокоявам понякога и го пропускам тоя момент, а после в къщи и да се чудя или да питам тук и някой да ми каже файда няма.
Тан, струва ми се, че искаш да дадеш лекарството, аз бих прочела нежеланите реакции какви са и така бих преценяла. Предполагам, че при детски лекар сте били и би трябвало да е съобразена възрастта. Дано се оправи детенцето, че да вземеш въздух! Аз забравих тя на колко е?

Bobbie, аз така се бях панирала, а и напрежението, дългият път, а и детето се дърпаше, не стоеше, искаше да излиза, не даваше да я преглеждат и въобще ми беше така изнервено, че половината въпроси, които исках да задам ми се изпариха. Четох листовката, но ме притесни че пише да не се дава на деца под 5 год., а тя е на 3г и 5м. А и то е на хапчета, трябва да го дадем в аптека да ни го стрият на прах и да отмервам по 1мг.
м-и, бяхме при доц.Лилова, в Токуда, педиатър-нефролог. То и тя ако не постъпва адекватно, то къде да отидем вече незнам.

Bobbie, аз така се бях панирала, а и напрежението, дългият път, а и детето се дърпаше, не стоеше, искаше да излиза, не даваше да я преглеждат и въобще ми беше така изнервено, че половината въпроси, които исках да задам ми се изпариха. Четох листовката, но ме притесни че пише да не се дава на деца под 5 год., а тя е на 3г и 5м. А и то е на хапчета, трябва да го дадем в аптека да ни го стрият на прах и да отмервам по 1мг.
м-и, бяхме при доц.Лилова, в Токуда, педиатър-нефролог. То и тя ако не постъпва адекватно, то къде да отидем вече незнам.

Не знам, дано доктор Бърди се намеси да каже нормално ли е дете на 3.5г да се смята, че има уринарна инконтиненция само защото нищо не са открили. Аз си задавам въпроси на базата на каквото знам, но може нещо да изпускам, не съм запозната с тези неща. Моите разсъждения са, че това са лекарства за хора с проблеми с контрола, които идват от нервната система, например множествена склероза или напикаване при възрастни хора т.е. според мен тези лекарства би следвало да се изписват предимно от невролози.
Лекарката каза ли, че е спешно бързо да го започнеш?  Ако не е и нямаш зор да го почваш, остави малко детето на спокойствие да не го мъкнеш по лекари и да не го наплюдаваш отблизо как пишка, колко пишка, напъва ли се , не се ли, Абе все едно няма проблем. Нищо няма да загубиш, пък ако е от стрес най-много да спечелиш. 

За въпросите - всеки се панира.Затова мога да ви посъветвам да си записвате. Аз си записвам и като отида при лекаря му казвам, че трябва да си погледна какво съм си записала, че да не забавя нещо .

Не, не е нормално.
Но понеже нямам пряк поглед, нито възможност да назнача нужните изследвания, не искам да внасям ненужно напрежение в обсъжданията.
А да опровергавам поредните безсмислени неща, само ще обезсърчи майката, търсеща решение за проблемите на детето си.

Ставащото не е нормално и са нужни изследвания в духа на написаното от мен по-горе ( особено за хиперкалциурията). А има и други възможности и уроднамично изследване не е излишна мисъл... но трябва обосновка "ЗАЩО". Клапи на уретрата е също вариант ( или други анатомични аномалии).
Ако се приеме версията за проблеми с пикочния мехур, може ( и трябва) да се мисли за други, НО свързани с това, проблеми, не от пряко урологично естество? не знам, наистина.

Боби, със "записвания" не става.
Става с това, да имаш болници като тексаската или Мюнхенската "Лудвиг Максимилиан", или "Шарите", или която и друга голяма, европейска болница. Простата, но тъжна истина.
От Бг си заминаха хора, можещи много, но искащи само едно- да живеят нормален човешки живот.

Незнам Докторе накъде да тръгна, наистина. Люшкам се от едната крайност до другата. Тръгнах с голяма надежда към София, все пак е Токуда и доц.Лилова, спряганите имена като най-голям специалст в областта на педиатрията и детската нефрология. Върнах се по-скоро обезсърчена и още по-объркана. Единственото, което направи е да прослуша корема, гърдичките, сърдечният ритъм и дишането. После преглед на ехограф. Преглед на пълен мехур на ехограф и после прегледслед като се изпишка.
Ето това е написала: Добро състояние, чисто везикуларно дишане, ясни, чисти сърдечни тонове, корем - мек, неболезнен.външни генеталии, без възпалителни изменения. Ехография на бъбреци - двустранно бъбреците са с правилна форма и размери, съхранен паренхим, ляв бъбрек с надлъжен размер 8,37 см, десен 7,56 см. липсва остатъчна урина след микция.
Изследвания: да се проконтролира наличието на белтък в урината. „Тук каза че е странно появата на този белтък, нещо почти на себе си спомена за някакви урати, че може ли дават лъжливо позитивиране на белтък и я съмнява появата му“. Каза да дадем урина и в други лаборатирии.
Терапия Дриптин 2х1мг за 1 месец. При персистиране на симптоматиката  нова консутация.

Говорите за анатомични аномалии, но не би ли следвало да няма така дълъг период на контрол, а това изпускане да си е от самото начало и не биха ли се проявили доста в ранен период?
Друго, което ми парви впечатление, е че умишлено се стиска, почти до последно, дакота си напишка гащите и тогава аз я забелязвам слагам на гърне и се изпишква. Вече съм тотално отчаяна и незнам накъде да поема. А за тази хиперкалциурията, не би ли трябвало да има и друга някаква симптоматика.
Още по-трудно ми е, че вече незнам как да убеждавам баща й, че може би има проблем, а не е просто период. Като вече всички около мен казва "нали виждаш, че всички ти казват че всичко е наред". Вече почвам да се питам в мен ли е проблема. И като я видя пак с мокри гащи и ми става още по-тъпо.къде да ходим вече. Ходихме в Бургас, после Варна, ето и София и пак съм по-назад и от началото.

Друго, което ми парви впечатление, е че умишлено се стиска, почти до последно, дакота си напишка гащите и тогава аз я забелязвам слагам на гърне и се изпишква.

Ми при положение, че умишлено се стиска, значи може да се стиска, не е като да не може т.е детето няма проблем със самия контрол,а има някаква причина нарочно да се стиска.  Ходи ли на градина? Там същото ли е?Казах ти, че и Ивана го правеше същото след като вече беше напълно самостоятелна. Първо беше само в къщи, после започна и там. Връщаха ми я с 4 чифта напикани дрехи. Но понеже беше различно на двете места и в различни часове от деня и беше ясно, че не е физически проблема. После само си отмина малко по малко. При вас еднакво ли е навсякъде? Според мен, анатомичен проблем би бил еднакъв винаги, а психичен е различен според ситуцията.

Bobbie, да, мисля си, че се стиска. Защото почва да свива крака,  лицето и става напрегнато, абе по цялата стойка, която заема си личи че се стиска. Не мога да го обясня, изглежда точно като човек, на когото му се пишка много и се стиска. Питам я - пишка ли ти се - а тя - не, не, не ми се пишка. Настоявам или направо я хващам и я водя към тоалетна и пишка. Ето вчера като ходихме до София пишка у дома към 10ч. и то по мое настояване, после заспа в колата и чак към 12ч. се събуди и каза пишка ми се, спряхме и пишка, т.е. се кнтролира. След това пишка в София, в болницата. По обратния път пак пишна малко. Целият ден гащи не съм сменяла. Прибрахме се към 20ч. и след половин час вече смених мокри гащи. Като сме навън ми се струва, че не го прави. То сега и не смея много да я извеждам навън, но по-скоро навън не се напишква. Миналата неделя си направихме дълга разходка, поне 4-5 часа сме обикаляли Джъмбо и др. детски магазини, не е искала да пишка, не съм и сменяла гащи. Но в къщи сменям. Преди два дни ходихме до баба й на гости, и там по едно време като я пипнах, гащичките  - мокри, заведох я до тоалетна - пишка. А и защо като се намокри  не казва, ако няма контрол и се намокри би следвало да каже поне като се усети, че е мокра вече. А тя имам чувството, че просто не и се казва.
Друго, сякаш сутрин като стане, първата урина е по-малко количество, независимо дали сме имали напишкване през ноща или не. До обяд пишка малко, може би още веднъж и от обяд нататък е по-гобямото пишкане - 4 - 5, а понякога и повече пъти. Това също го споменах на доц.Лилова. Каза, нормално е, так трябва да бъде. Преди не съм се вглеждала никак, но все си мисля, че първата и урина беше повече като количество.
А доц.Лилова каза, че няма задържане и връщане на урина, което било много добре.
Незнам, но вече се чувствам като изцедена, без грам сила. От премисляне на вероятности, диагнози, хипотези ми се пръска главата.
На градина не ходи от как се появи проблема. У дома сме си двете.

Много интересно, понеже и при Ивана беше подобно. Напишкваше се само следобяд и по някаква причина и не казваше въобще, че е мокра, а си ходеше така. Казваше, че не и се пишка и след няма и 5 минути се беше напишкала и то много. Оправи се в градината, първо там спря да се напикава и после и с мен. Случвало се е цял ден да не се е  напишкала, питам я преди да я взема оттам  казва не и както я кача в колата се напишква за 5-те минути дето ни е пътя. По едно време си мислех, че нарочно го прави понеже вижда, че се шашкаме. Така и не разбрах какво беше това.

Bobbie, при вас колко продължиха нещата?
Май нямам друг избор, освен да започваме Дриптин-а и да видим натам какво ще става.
Най се опасявам да не повторя същите грешки като при кака й. Ненужен стрес, изследвания, диагнози, хипотези...
Но пък не мога да така да оставя нещата. Защо трябва да е толкова трудно...?

Bobbie, при вас колко продължиха нещата?
Май нямам друг избор, освен да започваме Дриптин-а и да видим натам какво ще става.
Най се опасявам да не повторя същите грешки като при кака й. Ненужен стрес, изследвания, диагнози, хипотези...
Но пък не мога да така да оставя нещата. Защо трябва да е толкова трудно...?

Няколко седмици - 3-4 мисля.

Защо да нямаш избор? Имаш. Остави детето поне една -две седмици, какво толкова ще се случи? Това не е безобидно лекарство все пак. Знам, че е трудно, но аз от всичко изписано не видях кога това детеце успя да има период да не се стресира. Добре, ти ще го дадеш , но какъв е зора да е веднага? Мислиш ли че,ако не го дадеш ще си изпуснала ценно време за лечение, при положение че дори и докторът го нарече безсмислено и ти каза какво да гледате, ако мислите, че е физиологичен прооблема.

тан, аз не съм доктор, но без изрично да ми се обясни защо точно се дава едно лекарство, аз не бих го дала, особено когато става въпрос за неща от "тежката" артилерия. аз не разбирам как на малко дете се дава лекарство, "за всеки случай", още повече, че проблеми с напишкване и наакване след "чист" период има под път и над път и причините рядко са физиологични,  пък и вие сте изключили такива. тогава защо да даваш лекарство? ако е за твое успокоение давай хомеопатия, поне няма да навреди, пък ти ще имаш усещането, че даваш нещо. имай предвид, че и лекарката ти е казала един месец да даваш и после да видите, вероятността да не даваш нищо, да оставиш детето спокойно и след един месец да нямате проблем е доста голяма. тоест тук не говорим за нещо, което за ден-два да премахне симптома, пак ще трябва да мине поне месец. ако не мине, какво ще сменяте лекарството ли? струва ми се прекалено и за теб и за детето. извинявай, ако звуча рязко, не ми е това идеята.

Да ви питам, какво са ви казвали педиатрите за прохождането, босички ли по чорапки, когато сме вкъщи, е най-добре да става ходенето?С обувки ли, чела съм, че не е хубави с меки буйки да не се кривят крачетата.

Педиатърката не съм я питала,но на профилактичния при ортопед,мнението му беше да са боси,никакви обувки.Сега посред зима с чорапи де
нашите прохождаха поред лято и абсолютно боси дори и на вън,изглрдаха ми се очите къде стъпват,но мисля че е по добре босички

боса навън не съм я пускала, но не виждам защо да не ходят по чорапи вкъщи или по платнени обувки. доколко зная, нямат нужда от "високи фортове" и ортопедични подметки. навън си ходим с обувки, вкъщи боси или по чорапи.

И ние вкъщи сме по чорапи, е плюс търлъчки, че е паркет само и мама я е страх малчо да не се разболее

Боси или по чорапи в зависимост от сезона. Лятото ги пусках и боси без обувки.