"Всеки човек е отделна вселена". Неслучайно го има този лаф и той разбира се - се отнася и за децата.
С това НЕ искам да кажа, че няма общи параметри в развитието, които трябва да се следят, че мнението на ЛЛ, педиатър и специалист трябва да се пренебрегва като "свръхдиагностика" винаги, че е разумна позиция на родителя да "отрича" проблем който е реален и да "заравя глава в пасъка"... Не съм лекар, да. Но откакто съм в този форум момичета, тонове постове за напразни притеснения "обосновани" от лекар изчетох, легени с майчини сълзи ТОЧНО за едно няма нищо, дни и седмици безсънни нощи, страхове, нерви, които никой няма да ти върне и горчилка, която е напълно излишна.
Безхаберието при отглеждане на деца е лошо нещо, но тук специално - често се изпада в другата крайност. Размъкваме си здравите деца по кабинети и специалисти, както ги извеждаме на разходка и "кълвем" на половин дума, рядко обоснована с нещо реално, че проблем има. Защо си го причинявате, че и на децата си? Ок, хайде едно неинвазивно изследване, да се направи за "собствено спокойствие", няма проблем. Само, че си остава въпросът дори и за него - РЕАЛНО има ли основание за тревога?
Четох нагоре, чие дете какво и кога е направило за първи път... Ами прощавайте, ама на такава "база", ако ще оценяме - то значи моят синковец е някакъв гений, или поне с "висок потенциал".
Ще ми се нали, майка съм му, много го обичам, но като човек който е с него 24/7 ви казвам - той е нормално средностатистическо дете, точно като вашите. Рано взе да подскача, рано проходи, за 2 седмици се "пусна", каишки за прохождане ползвах не за да го крепя с тях, а за да го контролирам, че бързо щъкаше и все към някоя улица с коли... Бърбори много, прави вече цели изречения, вкарва мн.число, макар и не граматически правилно, но все пак се сеща. Е и? С нищо, ама с нищо не е по-различен от другите деца на неговата възраст генерално погледнато. По-малки от него например - ходят на гърне и казват дали има "пиш, или ако", а моят си дриска в памперса и си свирка, дори лъже че няма "ако", не го притеснява по никакъв повод това положение.
Е, значи да се панирам сега, че нещо не се развива по реда си ли? Ами - не се притеснявам грам. Като ми дойде муза - ще се заема с ходенето до тоалетна, сега не ми се разправя и с това. Споделям ги тези неща, защото наистина всяко дете прави различни неща, по различно време, има някои умения "напред" за възрастта си, с други е "назад" спрямо по-малки от него.
Ако за всичко, което ми се вижда странно в развитието му, или сравнявайки го с децата на другите се шашкам - щях да съм в психиатрия отдавна. Ако пък бях слушала мненията на педиатрите му..."лека ми пръст" щеше да е още преди година поне, съвсем сериозно го казвам последното.