Само да уточня нещо по предходната тема. Дани може и се забавлява и сам, особено на тази възраст - все повече. Просто пред всяка играчка, или игра предпочита "жива компания" - без значение дали на дете, или на възрастен човек. Общителен е, харесва хора и комуникацията с тях още от съвсем малък, това си е нещо вродено при него, не съм го "изграждала" аз по някакъв начин да кажете. И ние не разполагаме с роднини, които да помагат в отглеждането, освен майка ми, но тя много работи и физически не е възможно да ме отменя често. Иначе никога не е имало проблем да го оставя с нея, бавачката му, изобщо с някого когото все пак познава и да изляза да кажем. Просто ми казва "чао мамо" /вече/, не да писне след мен и от сорта.
Т.е. поне моето дете не в някаква степен "зависимо" лично от мен и моето присъствие, въпреки че "мама си е мама" много ясно  Просто нуждата при него е от постоянна комуникация с хора, не с някого конкретно. И след като в 97% от времето е с мен - на тази му нужда трябва да откликвам аз. Няма кой друг просто. Приятно е да си общуваме, да се гушкаме, да играем, да пеем, да танцуваме, да си говорим... Разбира се, че е приятно. При него обаче - не идва момент на "насищане" никога, което именно ме затруднява в ежедневието ни.

Откровено казано, нищо друго не искам да постигна в битов план, освен да го сложа вечер да спи и след като съм го сложила да си знам, че имам едни поне 2-3 часа в които той ще спи, а аз ще върша каквото там имам за вършене. Ама не, не става!!! Може да ви звучи смешно и нелепо дори, но ето сега ми дойде МЦ и дори една превръзка не мога да сменя "без публика", да не говорим да се измия, а трябва да се прибърсвам с мокри кърпи и да помоля майка ми след работа да мине, да постои с него половин час, докато успея да се изкъпя сама. И за всякакви други битови ситуации - аналогична е картинката. Та нали...много се радвам, че имаме силна връзка с него, обаче да не можеш да се погрижиш за личната си хигиена дори, защото "то детето държи да ти свети" е меко казано неприятно. Или друга ситуация - да си поканя гости в къщи вечерно и като дойде време за лягане какво правим? "Драги гости, ние отиваме в спалнята, вие тука си яжте и пийте и като приключите си тръгнете тихичко". Понеже - няма опция да го приспя, да се върна при гостите и той да си спи в спалнята, ако не съм при него. Максимум след 30-40 мин. е станал и се е върнал в хола, понеже има нужда да спи с майка си /или с някого изобщо/и това е. И това, което споделям не са единични случаи, това са ВСИЧКИ случаи при Дани. Колкото и да са важни нуждите на детето ми и да им откликвам, уверявам ви, че просто в един момент на човек "му избиват всички бушони" при такова житие-битие.

Всички ние сме възрастни хора все пак и нормално - имаме свои нужди и интереси, които бива поне частично да задоволяваме, за да продължим да функционираме нормално. И това е съвсем в реда на нещата, не някакво "родителско извращение" я.  И понеже добре знам за какво говоря и какви са последствията върху моята психика и функциониране, след като се поставих в ситуация само нуждите на Дани да са важни, защото "то така било нормално"... Откровено не съветвам никого да прави като мен. Напротив. Съветвам всеки, които има някаква възможност за това - да си осигурява време за себе си, почивка, развлечения и в този ред, без грам гузна съвест, че така си пренебрегвал детето и не му откликвал на нуждите. Няма такова нещо. Точно напротив, като "презаредите батериите" сте по-добри и адекватни родители всъщност. Пак от опит го казвам.

Само да уточня нещо по предходната тема. Дани може и се забавлява и сам, особено на тази възраст - все повече. Просто пред всяка играчка, или игра предпочита "жива компания" - без значение дали на дете, или на възрастен човек. Общителен е, харесва хора и комуникацията с тях още от съвсем малък, това си е нещо вродено при него, не съм го "изграждала" аз по някакъв начин да кажете.

Ето това е и при нас. Ама хубаво е, че са социални, просто лошото е, че предимно един човек само е на разположение  Наистина е по-лесно да свършиш нещо без дете, отколкото с него. То и чистенето и готвенето отнемат двойно време така. Моят поне вечер си спи, така че гостите не си ходят на пръсти ние като си легнем 


Оливия ако имаш съмнения за рефлукс, си заведи детето да го видят на ехограф.

Жбрулче, аз направо ти съчувствам и изпитвам даже някакъв респект към теб като майка...
Като гледам така моя Дани направо си е цветенце за мирисане отвсякъде 

дилемата с гостите у нас (а и с всичко останало) е решена по следният начин - сяда се да се вечеря, ади е с нас на масата, след това са сладки приказки до когато ни е кеф, ако на детето му се приспи, идва гушва се в мен и заспива и така.

а колкото до готвенето и чистенето - в момента проблемът ми в кухнята е, че тя се научи да си дърпа столовете, с които стига до всички повърхности, които само допреди месец бяха "сигурни". та готвенето се превърна в жонглиране, но пък миенето на чинии й е любимо занимание.

понеже доста хора явно не са ме разбрали - когато едно дете не търси майка си
или друг възрастен, когато му е все едно кой е наоколо или още по-зле, когато предпочита да си е с играчките вместо с хора, тогава със сигурност това дете е  повод за притеснение. способността някакво време да се занимава само не е нещото, за което говоря, нито фактът, че децата имат способност да правят близки връзки с повече от един човек, тук става въпрос за криво разбраната "автономност", при която се очаква децата въобще да нямат нужда (или да я показват по строго определени начини и време), да са с родителите си (с майка си основно). 

Бебо следобед направи малък проблем пак. Той е добре вече. Но, мен ме боли сърцето и ми е кофти... Лека вечер на всички.

Ами Елена, почти сигурна съм, че на моето дете му е все тая с кого е.Виж за играчките не знам. И какво му е според теб??
Роуз, дано няма повече проблеми

Елена , за завиждане си с такова дете  .
Моето да заспи гушнато в мен не се е случвало . Има ли хора и тя да заспи -абсурд !

Вашите деца имат ли такъв лек сън през деня . Моето само леко вратата да отворя и се събужда , та поради тази причина сме с камера у нас .Спи ли в спалнята ,там не се влиза . Направо не ми се мисли дали ще е така винаги.

тук става въпрос за криво разбраната "автономност", при която се очаква децата въобще да нямат нужда (или да я показват по строго определени начини и време), да са с родителите си (с майка си основно).  

Нищо не се очава, но децата са различни, не можеш да кажеш, че е притеснително, ако едно дете забрави за майка си по цел ден, когато се занимава с нещо друго. В детската градина моите не се сещат за мен. А ако са там непрекъснато и учителките се въртят на смени? Тогава с кой ще имат най-близка връзка? С никой.  детето иска да е точно с теб, защото само това знае от рождението си като източник на сигурност, не защото някакси магически разбира, че си му майка и точно от това има нужда.  Ако непрекъснато има кой да задоволява нуждите на детето, не мисля, че е задължително да търсят един определен човек, в случая майката. Търсят я нея, защото това знаят.Новородените бебета се гушкат във всеки, те просто имат нужда от гушкане, не от определен човек.
Човек не е куче, да има нужда от водач на глутницата

Жбрулче, аз направо ти съчувствам и изпитвам даже някакъв респект към теб като майка...
Като гледам така моя Дани направо си е цветенце за мирисане отвсякъде 

Oххх и аз с моето мрънкане, все накрая излиза като оплакване, а не като споделяне на опит.

Много майки са на моето дередже и се справят перфектно, та място за респект чак - няма, според мен поне. Просто както ми е неприемливо да си говорим за "дресировка" при децата, също толкова ми е неприемливо и да се игнорират напълно нуждите на родителите, защото детето имало нужда от това, или онова, без оглед колко последното е "оправдано" и е наистина нужда, а не просто каприз, или навик някакъв /при по-големи деца естествено/. Защото се стига до един порочен кръг накрая, в който всяко желание на хлапето за каквото и да било се изпълнява, понеже то е "негова жизнено важна нужда" и ако вземеш, че не му угодиш - хоп травмираш го, ти си лош родител, егоист, не откликваш на негови важни потребности и в този ред. Важно е да можем да отсеем "зърното от плявата" в такива ситуации и да можем да преценим обективно, кога иде реч за нужда наистина, кога за глезня, навик и се настоява за нещо защото детенце просто знае, че "ще мине номера". Пак подчертавам - за поотрасналите говоря, не за кърмачета нямащи годинка още.

Ако аз чакам Дани сам да пожелае да не спи с мен и в моето легло, ами...ще има да почакам докато започне да върти гаджета.  На моя приятелка петокласника още спи с нея, в нейното легло и категорично - нищо няма да не му е наред на детето в какъвто и да било смисъл, че затова. Ей така като Дани беше навремето - активно, почти неспящо бебе, после само и само да спи някак мама си лягаше с него, после това се превърна в буквално неизкореним навик. Дотолкова неизкореним, че той вече се срамува пред външни хора да каже, че спи в леглото на мама, но не се отказва. Всеки неин деликатен опит и намек все пак да си отиде в неговата стая и легло  се посрещат с манипулативни думи от вида на: "Е, щом толкова ти преча и ти е неприятно да си близо до мен..." и тя разбира се се отказва.
Когато беше на възрастта на моя син това дете, майка му беше в същите чуденки като мен сега. И за съжаление - се намериха доволно много хора, които да я убеждават, че всяко неугаждане на детето е вид лишение за него и тя така няма да е добра майка и "те нуждите на детето" са над всичко, всеки опит нещо да се променя е вид насилие... Тя роди в края на 2000-та и тамаааан бяха започнали да набират сила тези теории у нас, бяха супер модерни, всички четяха книги по въпроса и си ги интерпретираха на кой как му дойде.

Опитвам се лично аз да не изпадам в крайности, дано успея. Пожелавам го и на вас

не приемам лично аз постовете ти като оплакване. Разбирам много добре тезата ти и я подкрепям напълно.
А на мен така ми се иска Дани да спи при мен гушнат, ама на! ))

Цитат на: Шмати в Февруари 03, 2013, 14:48:31 pm

ollivia, кой ден стана без акане. Няма да се задръсти с храна:}Просто е хапнала набързо озверяла и сега връща излишното. Бебетата повръщат и без да имат рефлукс, особено като похапват кърма и не ги знаеш кога колко са изяли.

ние пък учудваме света - отскоро - 6-6.30 - 210 мл.АМ, 10 ч.-30 мл.сок, 12.30 - 60-80 мл. пюре и 10-20 мл. вода, 15 часа-210мл. АМ, 19 ч.-210мл. АМ, 23 ч. - 210мл. АМ...

Чакай бе, жена, какъв сок? Кога го захрани на 4 месеца?
Ние този режим, без сока го имахме на годинка и чак на 10 месеца стигна до 80 мл. пюре дневно.

дидомира, случаите когато ади е заспивала не-гушната вероятно се броят на пръстите на едната ми ръка. дори и мен да ме няма, ако й се спи се гушва в някого и така. това става по-трудно, но се случва.

не знам какво да ти кажа за лекият сън, при мен пък е друго - аз обикновено не се мърдам, защото сме се гушнали и използвам времето за работа на компа или гледане на филми.

жбрул, в примера с пет годишното дете, не е проблем това, че детето не иска да спи само, според мен проблем е, че използва "манипулации" както ти ги наричаш по типа "ти значи не ме обичаш".

боби, чакай сега, нали не ми казваш, че според теб няма значение за децата и те не правят разлика между майка си и учителката си. това би било много сериозен проблем. това, че те са способни да се без теб повече време, не означава, че са те забравили, че ако не се появиш няма да се "сетят" за теб, дори и да има кой друг да ги нахрани и гушне, дори. тук не става въпрос за водач на глутницата, а за емоционални връзки, които децата правят още от новородени, не само защото ти извършваш някаква функция за тях. този тип "утилитарно" отношение е типично за институционализираните деца или такива, които не са живели в институция, но например са сменяли много приемни семейства - за тях няма значение кой е, стига да извършва някаква функция за тях. затова има и стандарт на грижи за детските градини - на един възрастен три деца под три години и максимум пет (мисля) под 5год. в англия, това е прието след работата на сем Робинсон в детски домове, която показва колко пагубна за развитието на децата е липсата на възможност да направят близка връзка с някой, който е специален за тях (говорим за деца в институция), оттогава е и този модел няколко деца да имат един възрастен, който специално да се грижи за тях.

ако сравним това с бг детските градини, освен да ни настръхне косата, друго не ни остава, но това е друга тема.

жбрул, в примера с пет годишното дете, не е проблем това, че детето не иска да спи само, според мен проблем е, че използва "манипулации" както ти ги наричаш по типа "ти значи не ме обичаш".

Елена, примерът ми не е с пет годишно дете, а с дете в 5-и клас. Предполагам няма да ми заобясняваш сега, как дете на тази възраст не манипулира по този начин съвсем съзнателно и с ясна идея за значението на ползваните думи, само и само да запази определен свой навик/ритуал. Отделно, че майката се поболя от притеснение как нещо не е дала и осигурила на детето си, че то има подобна нужда, какво ли не беше, та детски психолози, та драми... Е, каза си човека в един момент: "Ми просто пък ми е приятно да има някой друг в леглото, така съм свикнал, затова искам да спя с теб в едно легло". Цитираното - в прав текст. Той не държи да е конкретно майка му /просто с нея живее/. Може да е тати, баба, вуйчо...някой да е. Един вид - жива плюшена играчка осигуряваща комфорт. Достатъчно голям е, за да се разговаря с него рационално по темата. Детето е интелигентно, комуникативно, уверено, чудесен ученик с най-различни интереси...няма грам нещо "за притесняване" в поведението му като цяло. Но си е глезанчо и свикнал майка му да се върти на пети и пръсти край него за негово удобство, приема това за даденост и се налага тепърва да му се обяснява, че и майка му е човек. Отделен човек.

Разбира се, че това дете не е "общия случай", да кажем че е някакво крайно изключение, но все пак го има. Но понеже ми е израснал пред очите и е дете на една от най-близките ми приятелки - имам идеално понятие как е гледан и какви бяха ефектите от това отглеждане, не е да съм го прочела някъде, или някой да ми го разкаже. От ей този почин: "ама то детето има нужда" /все едно за какво става дума/ и те нещата отиват...на майната си с извинение.

Боби казва само, че детето има нужда от гушкане и внимание, не че не различава майка си от госпожата в ДГ. Нуждите на детето от гушкане, внимание, игра и комуникация могат да бъдат посрещнати адекватно и от друг човек, различен от майката и детето да се чувства ОК, защото му е осигурено това което иска и се чувства отново сигурно и щастливо. Както моят син се чувства с майка ми, която вижда много по-рядко отколкото би виждал госпожата в яслата, ако ходеше на такава. Ми тя не му е майка баба му, тя е моя майка, ама на - чувства се прекрасно с нея, остава у тях, не ме търси и е реве за мен. В нашия случай - Дани "обсебва" мен, защото няма кого друг да "обсебва", не защото само аз мога да откликна на нуждите му. Друг въпрос е, че той просто е от този тип деца които са по-емоционални и изискващи постоянно някаква активна комуникация, не просто нечие присъствие в стаята. Което по принцип е чудесно. Само да имах зарядно и батерии за себе си. 

Елена, разбирам какво казваш за връзката с някой специален за тях възрастен, съгласна съм с това. Но смятам, че аз съм по-специална понеже съм основната личност занимаваща се със задоволяването на техните нужди,било то емоционални или физически, аз съм постоянното присъствие, другите се сменят,но аз съм все същата. Затова те знаят, че мама си е мама. Но в това няма нищо специално, нищо свързващо именно с майката. децата правят такава връзка с основният възрастен в живота им, но и мисля, че ако има подходяш, този основен възрастен могат да го сменят.   
 Аз съм отлгедана от баба и дядо, моята майка беше баба ми. И до ден днешен нямам никакви по-специални чуства към майка ми, но не защото вече съм била изградила такива към баба ми, а защото в майка ми няма нищо майчиснко, което да накара някое дете да се чувства сигурно, че е най-важното за този човек. Затова пък нямах никакъв проблем да се привържа сълно към вторият ми баща, той винаги си ми е бил като баща в моето съзнание, въпреки че чак след 12 годишна възраст съм отишла да живея при него. Та децата са гъвкави относно тези емоционални връзки, само да има с кой.

Цитат на: rosefromstars в Февруари 03, 2013, 14:50:27 pm

 
ние пък учудваме света - отскоро - 6-6.30 - 210 мл.АМ, 10 ч.-30 мл.сок, 12.30 - 60-80 мл. пюре и 10-20 мл. вода, 15 часа-210мл. АМ, 19 ч.-210мл. АМ, 23 ч. - 210мл. АМ...

Чакай бе, жена, какъв сок? Кога го захрани на 4 месеца?
Ние този режим, без сока го имахме на годинка и чак на 10 месеца стигна до 80 мл. пюре дневно.

Честно казано това беше и моята първа реакция, Ивайло е все още на скромните 135мл АМ, през ум не ми е минавало за сокове и пюрета още / с изключение на общото любопитство и на страхотната таблица, която Жбрул ми прати и от която смятам да се възползвам на по-късен етап/.

В нашия случай - Дани "обсебва" мен, защото няма кого друг да "обсебва", не защото само аз мога да откликна на нуждите му.

Ми ето това е. Ти просто все още си целият му свят. Това ще се промени на даден етап и не виждам, защо ситуацията трябва да се драматизира /не казвам, че ти драматизираш, Жбрул/

За коликите на нас ни помогна Лефакс и течния Еспумизан, пробвахме и другите, но нямаше ефект. И друго, което много ни помогна е торбичка с черешови костилки от ДМ. Загрявах я в микровълновата и я слагах на коремчето, след около 5-10 минути се успокояваше. Черешовите костилки задържали топлината по-дълго, иначе друго всичко изстива бързо.

Мънички са ви децата. Най-нормалното нещо е вие да сте целият им свят. Като станат на възраст да пишете в другата тема, за деца над 1 годинка, ще се оплаквате, че не ви отразяват. Поне при нас беше така - в момента в който се появи тати, аз преставам да съществувам, буквално. На година и малко му я оставих да ходя на ДРЗ. Ами прекрасно се бяха справили двамата. Но е важно и от тази пеленаческа въдраст таткото да участва активно (до колкото може) в живота на детето. За да знае то, че мама си е мама, но винаги му е под ръка и алтернативния вариант. Това в най-общия случай де.
Розе, моята е на 3 години навършени и никога не е изпивала по толкова мляко наведнъж. 30 мл. сок не е храна, че да заместваш хранене с него.

Мънички са ви децата. Най-нормалното нещо е вие да сте целият им свят. Като станат на възраст да пишете в другата тема, за деца над 1 годинка, ще се оплаквате, че не ви отразяват. Поне при нас беше така - в момента в който се появи тати, аз преставам да съществувам, буквално. На година и малко му я оставих да ходя на ДРЗ. Ами прекрасно се бяха справили двамата. Но е важно и от тази пеленаческа въдраст таткото да участва активно (до колкото може) в живота на детето. За да знае то, че мама си е мама, но винаги му е под ръка и алтернативния вариант. Това в най-общия случай де.
Розе, моята е на 3 години навършени и никога не е изпивала по толкова мляко наведнъж. 30 мл. сок не е храна, че да заместваш хранене с него.

Съгласна съм! Аз никога не съм имала баща /в общия смисъл на думата, нищо, че живееше с нас/ и дали това ми е се е отразило/променило е предмет на един друг разговор. Обаче държах със сина ми да не е така и "спряхме" мъжа ми от втората му работа, за да участва и той в отглеждането. В интерес на истината, изненадана съм колко добре се справят. Ивайло приема двама ни еднакво /е, почти, все пак аз съм ходещото мляко, тая с гадния спрей за нос и отвратителните гащи, които му сменя непрекъснато, а не го оставя да си стои по хобот  /и няма претенции кой ще го държи, гушка, приспива и пр. В случаите, когато по една или друга причина единия родител с превес се грижи за детето, е напълно нормално то да го предпочита/обсебва в по-голяма степен. Принципно децата, в частност момчетата са крайно неблагодарни - ти го носиш 9 месеца, после го гледаш 18г, а то като види баща си, се разпада от кеф    Но това също е част от нормалното израстване - модели на поведение и пр. Аз самата имам изключително силна връзка с майка си, макар и от 20г да живея самостоятелно - тя е от най-близките ми хора и винаги ще остане такава. 

обръщам внимание на участниците в тази тема, особено на тези от последните страници, че предназначението на тези теми "Помагаме си взаимно" е най-вече да се задават конкретни въпроси при наличие на здравословен проблем на детето.

настоятелно моля да не ги превръщате в място за споделяне на всякакви размисли и преживявания, макар и имащи детето за отправна точка или предмет на постинга. това води до склонност към "разливане" и излишно разширяване на темата, оформяне на дискусии от тип "чат" и невъзможност да се постигне основната цел и предназначение на темата.

Ми, бебо така си яде, като му дадем по-малко - реве до скъсване, докато не налапа пак шишето с млякото. Не е повръщал, няма рефлукс, само вече има аки по 2 пъти на ден. Стремя се да се съобразявам с нуждите му, това си е неговият режим - той си го наложи и така е доволен и щастлив. А, определено не е дебело бебе. Знам ли, доки каза сокчета и пюре по 60-80 мл. и аз така давам. Вече сме се захранили с морков, ябълка и круша. Доки каза от 13-ти февруари - картоф, банан, оризова каша и пащърнак. Наблюдавам, че в рамките на 5 дни след поставяне на ваксините, бебо получава припадък, с продължителност към 2 минути - не гърч, а просто забелва очички и отпуска телце, страхувам се, че сърчицето му спира и не диша. Даже, предната ваксинация доки я отложи, докато не направихме трансфонтанелна ехография - всичко беше чисто - без патологии и тогава поставиха ваксините и след това пак направи. Сега на третата ваксинация, до 5тия ден, пак направи проблемчето. Като стане така, вече взимам 2 валериана. От раждането до момента има 4 такива случая, като все стават в рамките на 5 дни от ваксинациите. Може ли да ми препоръчате добър детски невролог в София, който прави и ЕЕГ. Казаха ми, че в "Майчин дом" има, но не разрах точно кой. От вчера пък видяхме с милото, че последното му дясно ребро е по-изпъкнало като бучица, която се вижда най-добре, когато се мести на страни телцето - това нормално ли е? На това ребро ли му казват плаващо?