0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #380 -: Февруари 02, 2013, 21:48:16 pm »


Идея нямам, но пък втора година се опитвам да реша подобен казус с моя син. Ще ми е интересно да прочета все пак нещо, което не съм опитвала още.  :lol: Успех ти желая и дано е временно положение при вас това.

Аз открих, че като се правя, че спя той не слиза от леглото, а играе тихичко. Слава Богу вече по-рядко се наспива така рано де  :)

За коликите не знам какво да кажа. От гадния рефлукс и да е помогнало нещо, то не съм разбрала.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #381 -: Февруари 02, 2013, 22:06:10 pm »

Аз открих, че като се правя, че спя той не слиза от леглото, а играе тихичко. Слава Богу вече по-рядко се наспива така рано де  :)


Това го постигнах по някое време, но нищо не решава като цяло. Понастоящем - приспивам 40мин. - час, чакам уж хууубаво да закърти и се изнизвам като разузнавач. В 90% от случаите, при първото завъртане негово и усещане в просъница, че не съм и аз в леглото, човекът става, подбира си мечето, шишето и биберона и си пристига в хола с бодра стъпка, без оглед колко е часа и колко много му се спи. И няма шанс да бъде убеден да си легне обратно, за сам да не говорим...Няма ревове и трагедии някакви, просто става и идва където съм аз и толкова.

Та мисълта ми е, че това което споменава Шмати, както и ти - са просто вариации на едно и също поведение, което според възрастта има различни изражения, но по същество е едно и също нещо. Изисква се постоянно внимание и контакт с мама и точка по въпроса. И колкото повече растат - толкова повече няма с какво да им се "противодейства" на тези изпълнения. Да не говорим, че стават и доволно подвижни, а и много манипулативни когато проговорят, та съвсем нищо не сработва.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #382 -: Февруари 02, 2013, 22:26:02 pm »
Jbrul,да и аз мисля, че това е едно и също поведение, което има различни прояви според възрастта. Ще ми се да го утрепя в зародиш, защото на теб ти е ясен резулата. Тук не става дума, че съм някаква лоша и егоистична майка, която си гледа кефа и не обръща внимание на детето си. Него просто нищо не го мъчи, ни зъби, ни колики, ни температура, ни глад, той се буди готов за игра и най-вече за внимание. Като хапне набира сили, разсънва се, но не е съгласен да си лежи в кревата сам, иска при мама (може и тати). И като дойде при нас не заспива, а започва хиленето, закачането, вири краката и дупето и си играе. Сега е малък и няма кой знае какво поле за изява, но най-доброто предстои.
Искам също да кажа, че кърмя т. е даже от това не се унася.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #383 -: Февруари 02, 2013, 22:32:13 pm »

Искам също да кажа, че кърмя т. е даже от това не се унася.
Ооо при нас кърменето предимно е за тотално разбуждане  :D
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #384 -: Февруари 02, 2013, 22:38:42 pm »
аз си мисля, че това се случва когато бебето се събуди напълно и тогава яде. поне при ади е така - ако поради някаква причина не съм в леглото (аз нямам вашият проблем, защото тя си ляга когато и ние) и тя се събуди, а не просто размърда, след това заспиването често е трудно. не зная при спане в отделни стаи как се решава този проблем, но съм напълно съгласн с жбрул, че хората просто искат контакт и толкоз. не знам има ли "изкореняване" това. иначе, когато имаме проблем със заспиването - тя е една бодра и игрива, това което сработва е да я гушна в "поза люлка"  на тъмно и заспива доста бързо така. в обичайният случай заспива, докато суче легнала, а аз си чета, да кажем.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #385 -: Февруари 02, 2013, 22:54:18 pm »
Шмати, научих няколко неща за това време. Майка, която просто няма такова дете - трудно /да не кажа никак/ не може да разбере, че не е въпрос ни на желание, ни на подход, ни на номера и хитрости да "утрепеш в зародиш" този вид поведение. То е част от личността и характера на твоето дете, на неговата емоционалност, както и от тези на моето, както и на много други. И само по себе си - това не е "проблемно поведение", или някакъв вид патология.

Но както казваш - "резултатът" за майката е изтощителен и с времето има само още и още натрупване и започват яко да ти избиват балансите. Няма тука "лигави майки дето искали да си гледат кефа" и пр. глупости. Това пък да посмее някой да ми го намекне, не да ми го каже дори и чисто съм го удушила  :lol: Аз откакто се е родил нямам и една минута да съм будна и да не е лепнат за мен, но също е лепнат за мен и когато уж спи. Е, айде пък някой дето много знае да дойде на мое място две години и да види как е, пък тогава да ми обЕсни дали съм лигава и искам да си гледам кефа. ;) Аз преди 4-5 дни стигнах до там да се похваля на кого ли не, че за първи път откакто се е родил съм успяла да си взема душ, докато и той е у дома и няма никой друг с нас. През деня - ОК, ама да нямаш и 2-3 часа вечер време в което детето спи, а ти да си правиш нещо свое хич не е като "да няма проблем". И това е 24/7, 7 дни в седмицата и не е месец, два, шест...

Та ти го казвам по две причини това. Не се чувствай виновна никога, защото и ти си човек и ти дотежава от този режим, съвсем нормално е. И не се подвеждай по теории, че нещо ти не си си научила детето на каквото трябва, че затова така се държало. Има И такива деца, както има и всякакви други. Каквито ни се паднали, такива ще си ги отгледаме все някак, живи и здрави да сме. Но имай някаква психическа готовност, че това няма да мине след месец-два от само себе си, когато имаш настройката - по-лесно се приема някак си. Пък дано аз много да греша и да е просто период при вашето дете това поведение. :)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #386 -: Февруари 02, 2013, 23:07:32 pm »
Дано наистина е период, макар че той е такъв от както се е родил. разбира се в началото си беше малка мишка с колики и много кърмене и затова се будеше, но след това осъзнах, че нито е мишка вече, нито нещо го мъчи. Просто така започна да се държи. Лепнат е за мен и през деня, ако изляза от стаята се реве до скъсване. Когато спи просто и аз се опвам някъде, за да събирам сили или имам право на душ.
Понякога не иска баща му да го приспива и имахме случай на някаква невероятна криза, защото не си бях у дома, баща му се опитам да го сложи да спи (детето не заспива на гърда, хапва и от шише, не е в това липсата) и бебето като изпадна в някаква криза на рев. Трябваше да се прибера спешно, защото беше посинял от рев 1 час, пуснал лиги, подул се от плач...защото ме няма. Подуши ме,ам абуквално ме подуши, даже не е ял и се успокои. Харесва му да стои в други хора, хили им се, заиграва се, но ако ме няма наблизо играта загрубява.
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #387 -: Февруари 02, 2013, 23:32:53 pm »
Шмати и при нас е така. Даже в последно време, когато друг го държи и понякога започва рев. Ако успея да си взема и аз душ за деня е направо щастие. Гледам, когато заспи дълбоко след храна да го оставя и знам, че имам най-много 20 мин., докато не започне да плаче. Даже, когато се събуди и ме няма, направо започва да пищи, после реве, около очичките му почервенява и е страшно разстроен. Страх ме е, че може да направи сърдечна криза и затова гледам, по възможност, въобще да не го оставям. Ако не е в мен просто не може да заспи и плаче, докато не го взема и приспя. Въобще, и той е лепнат за мен през целия ден и като изляза от стаята почва да плаче. Така ще е, приела съм го вече. Както казва баща му "Ще е на мама лигльото. Нямам търпение да започне да ходи за да те побърква  :wink: ". Всичо ще изтърпим, само да са ни живи и здрави дечицата. Дай Боже!
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #388 -: Февруари 03, 2013, 00:49:52 am »
шмати, роуз, това е напълно нормално. все пак, шмати, говориш за дете, което няма и 6 месеца. аз дълго време се къпах със столче, по типа на баунсер- ите в банята, гледаме се, хилим се и така. сега разликата е, че вече не стои в стола, а щъка насам натам иначе пак - хилим се, играем си на криеница и така.

според мен това е поведението на здравите деца, те трябва да са свързани с майките си по този начин. другото за мен е подозрително - дете, което не реагира на отсъствието на майката. не искам да ви плаша, но имаше един период, в който ади отказваше да стои в когото и да било, дори когато аз съм в стаята. това не е признак на лигавщина, напротив, най-добрият начин да не направите децата си постоянно мрънкащи и изискващи е като отговаряте (ме) на нуждите им. наистина е изморително, за това спор няма, но мисля още повече се натяга ситуацията когато всякакви хора започнат да говорят как децата трябва да са "по-самостоятелни", "да свикват" и други подобни глупости.

лека ви нощ
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #389 -: Февруари 03, 2013, 01:02:29 am »
шмати, роуз, това е напълно нормално. все пак, шмати, говориш за дете, което няма и 6 месеца. аз дълго време се къпах със столче, по типа на баунсер- ите в банята, гледаме се, хилим се и така. сега разликата е, че вече не стои в стола, а щъка насам натам иначе пак - хилим се, играем си на криеница и така.

според мен това е поведението на здравите деца, те трябва да са свързани с майките си по този начин.

Е, моето не е на 6 месеца, а на 2 години почти. ;)И "това е поведението на здравите деца" е неуместен израз. Познавам достатъчно здрави, щастливи, обичани и пр. деца, които не правят като нашите, не защото родителите им налагат нещо, а защото самите деца не изпитват подобна необходимост, не и в такова "крайно" изражение. В този ред на мисли - здрави са нашите, здрави са и техните, всички си ги гледаме добре, но просто са различни. Нормално. Хората са различни по принцип и то откакто се родят, не стават различни на 18+ години  :lol:

И да, изморително е и да, не е срамно да си изморен, изнервен и да си го кажеш. На това исках да наблегна. това не е лигавщина и егоизъм на родителите. Родителите също са хора, както и децата. Родителите също имат нужди, не по-различни от тези на децата си, но като родители - съзнателно ги пренебрегват и подтискат. Нож с две остриета е това. Като много се "самопритиснеш" - избива ти в един момент щеш не щеш и от това полза за теб и за детето - нула. В този смисъл - аз съм "за" родителите да търсят баланс и комфорт и за себе си в отношенията с него, разбира се без да се стига до налагане и "насилване" на детето. Но когато, където е възможно и с малко - да. Това е от полза и за двете страни.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #390 -: Февруари 03, 2013, 01:37:51 am »
жбрул, ти май забрави, че и моето е почти на две. е, още иска да е носена на ръце, да е с мен и тн. но вече започна да ми дава целувки като излизам (повечето случай,но не винаги), понякога все още плаче.

мисля, че щеше да ми тежи неимоверно повече, ако си мислех, че има нещо сбъркано в нея, че тя "прекалява" в нуждите си. затова и казвам, че всъщност това е нормалното поведение на бебетата и малките деца. въпрос на възможности и организация е да се направи така, че майката да може да отдъхва. ей, това за две години не го успях, но при мен са такива обстоятелствата, не ми е виновно детето.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #391 -: Февруари 03, 2013, 03:59:42 am »
жбрул, ти май забрави, че и моето е почти на две. е, още иска да е носена на ръце, да е с мен и тн. но вече започна да ми дава целувки като излизам (повечето случай,но не винаги), понякога все още плаче.
Не съм забравила Елена, не само защото бяхме бременни по едно и също време. Ако не си забелязала досега - аз помня отвратително много и какво ли не ;)

Вметката ми, че Дани е почти на две се отнасяше до следното написано от теб:
шмати, роуз, това е напълно нормално. все пак, шмати, говориш за дете, което няма и 6 месеца.
Това, което ни е напълно приемливо за бебе на 3 месеца, или за бебе на 6 месеца, ако ни е приемливо за дете на две години - значи излиза, че децата не се развиват.  :lol:

Не знам дали четеш внимателно какво писах досега. Аз казвам, че децата са си съвсем наред, вкл. моето собствено. Казвам също така, че е повече от нормално като родители на такива деца ние да започнем да се чувстваме "не наред", защото напрежението върху нас е огромно. И да ме прощаваш, но не всички деца са като Ади, като Дани, като детето на м-и, на Шмати...
Имам приятелка, мама от форума, децата ни са връстници с Дани /10 дни им е разликата/. Ами нейното момченце си е просто по-самостоятелно откакто съм го видяла за първи път, та до ден днешен. Предвид откъде се познаваме с тази майка, сещаш се, че и двете деца са отглеждани не по сходен, ами по еднакъв начин и разбиранията ни за възпитание, за емоционална близост и отношение към децата са идентични. Нейният син не е такъв какъвто е, защото нещо е "дресиран" за "нейно удобство", той просто е такъв. Пък моят не е. И оттам насетне и в битов план нещата са доста различни у нас и у тях.

Първият ми ярък спомен от въпросното дете е как сме с количките навън и той се събужда. Майката го храни - ей така както си е в лежащия кош, ако не заспи веднага - имаше една висяща играчка на гюрука на количката, мама я пораздруса, той позяпва, лежи си гледа си, пък си заспи пак, в краен случай - мама клатеше количката на място. Ни гък, ни мък, сигурно е бил на половин година като го чух да реве за първи път.  :lol: При нас ситуацията - обратната. Счупвах километража да обикалям, че да заспи и като се оцъкли ми се изправяше косата просто - няма да седи и да гледа Дани, няма играчки, няма дяволи. Или ще возя, или ще го взема да се швъка, ама все ще е нещо. Завиждах на тази майка и съм й го казвала. Ако искаш да я помоля да ти потвърди лично.
Понастоящем. Нейното дете само иска да си ляга в 20ч., слага го в леглото му, в неговата си стая и до сутринта - той си спи човека. И като малък си спеше в леглото. При нас с Дани - ситуацията е известна отдавна.
И двете деца са здрави, прави, съвсем нормално си се развиват, никаква разлика не би видяла между тях ако си играят заедно на едно място. Ама у дома и като е нон стоп - доста различно е усещането за родителите, при единия и при другия "режим на живот" на отрочето.

Та моята дума в темата беше по-скоро за родителите, не за децата им точно. Децата са такива каквито са. Ние тях не можем да променим и да искаме, НО когато ни идва в повече и се чувстваме изсмукани от подобен режим на живот - нито е срамно, нито значи че сме лигави, нито че не сме благодарни, че ги имаме тези деца, а най-малко значи, че те така правят понеже ние някъде яко сме объркали нещата. Не, не сме. Но за себе си поне смея да кажа, че този темперамент на сина ми ми стопи не само два вагона нерви, ами и ме поставя на ръба на здравата психика в края на деня, което пък и за него самия не е добре. Не е добре, защото майка на ръба на нервите си не е най-добрата майка както знаем всички, а пък като не може да е майка-робот колкото и да иска - още по-тъпо става. И определено, ако намеря/измисля/ налучкам начин детето да не ми е качено на главата всяка една секунда и единственото време в което не се занимавам с него да е когато и аз самата спя - ще гърмя шампанското. От най-скъпото.  :lol: И докато пишех този пост - подскочих три пъти, защото бебето на съседите реве, а аз не мога да се отпусна въпреки, че Дани в момента не е у нас. Може и да е нормално за теб "да спреш да съществуваш" ти лично "за удобство на детето" и защото то имало нужди - за мен не е нормално, не е здравословно, правя го защото просто нямам никакъв друг избор. Ако имах обаче - бих се възползвала. Никак не ми харесва в какво невротизирано същество се превърнах, заради това че детето ми просто имало нужда аз да нямам никакви нужди. Щото то така се получи казано без заобикаляне.  :lol: И на никого не препоръчвам аз лично, да приема такова положение и да се навива колко е нормално и добро, при опция да го направи по-добро за себе си лично, без това да е за сметка на самото дете.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #392 -: Февруари 03, 2013, 09:15:33 am »
Jbul, много благодаря! Разбрала си ме точно какви са ми притесненията. И аз като теб, ако имах възможност да разтоваря малко бих се радвала, но за момента няма как. Не че толкова ми тежи постоянното изискващо внимание същество, от чисто чувство за самосъхранение и на него, и на мен. Много ясно, че отговарям на всичките му нужди и то постоянно, но също много завиждам понякога на бебетата, които си лежат в креватите и се занимават с нещо или просто си седят в количката, докато ги возят без да крещят, когато тя спре :D. Или пък всички онези сладки бебета, които спят по повече от 1 часа през деня. Роуз, при вас е по-сложно, заради сърчицето и съмсем не може да го оставиш да се тръшка и реве. При мен също гледам да оправя ситуацията с рева бързо, защото като набере скорост се захласва и още по-трудно става за успокояване. Мисля, че една попара с вино би успокоила ситуацията, особено,ако си я поделим с бебето :lol:
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #393 -: Февруари 03, 2013, 10:50:19 am »
 според мен това е поведението на здравите деца, те трябва да са свързани с майките си по този начин. другото за мен е подозрително - дете, което не реагира на отсъствието на майката.
[/quote]

Явно нямате опит с деца, които умеят да се забавляват сами или да имат контакт с други хора, за да изказвате мнение за здравословното им или психическо състояние. Не пишете глупости. 
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #394 -: Февруари 03, 2013, 10:58:25 am »
Напълно съм съгласна с мнението на Jbrul. Всичко си е до дете. И моето е точно от тези изключения, за които тя говори. До годинката дори си заспиваше сам - повърти се в кошарата и отнесе плувката. Сега се гушкаме на спалнята и като заспи баща му го премества в кошарата. Понякога и в количката откарва по 1-2 часа сън. Не реве за мен въобще, като излезна от стаята дори не ме отразява. Чак ми е мъчно по някой път че не плаче за мен :(  Оставяла съм го от малък на баби, дядо, тати по цял ден- никакъв проблем. Но това за моето - около мен има и мами на деца точно като вашите.
Мое мнение си е , че голяма роля за това изигра това, че от бебе го оставях на баба му за малко или повече време и свикна, че мама не може винаги да е около него. Но това не означава че този подход ще проработи при друго дете.
Роуз, Щмати, дано се облекчи при вас положението. Jbrul, на теб просто ти се възхищавам за нервите и търпението, които имаш. Честно казано ако имах дете като твоето, отдавна да са ме хв анали всички видове кризи  :lol: Успех и на теб, и ти пожелавам повече почивка и сън.Както и на останалите де.


*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #395 -: Февруари 03, 2013, 13:30:35 pm »
Моето дете от новородено е освен с мен и поравно с баба и дядо които са пенсионери и вкъщи. Според мен това е причината да не ме търси ревящ и истерясъл, а не защото му "имало нещо".  8O






При жълтеница у новороденото не се дава да се пие глюкоза, защото излишният  билирубин не се отделя с урината, а с изпражненията.
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Ч
« Отговор #396 -: Февруари 03, 2013, 14:13:00 pm »
Според мен и Жбрул е права и вие - иванита и смараиди - също. И въпрос на характер и въпрос на отглеждане. Друго е, когато расте с баби и дядовци или братя и сестри. Но, при нас това няма как да стане - едните са починали или много възрастни и болни, а другите - са със собствени семейства и работят целодневно за да ги издържат... Така, че - дано скоро дойде пролетта, че да излизаме поне на разходка! :)
« Последна редакция: Февруари 03, 2013, 14:14:53 pm от rosefromstars »
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #397 -: Февруари 03, 2013, 14:26:48 pm »
...Симетикон (Саб Симплекс) облекчава при газове и подуване на червата.
Аз мисля, че точно това борим.

От тази сутрин сме с нов номер - не иска да суче - едно огъване, извиване, не успява да засмуче зърното и естествено рев до засиняване или докато имам време да приготвя бутилката. Изяжда доста по-малко от обикновено о/о 60-70мл в сравнение с 100-110-мл, но пък се буди на точно 3 часа за ядене. Още не е акала, затова пък започна да връща мляко, отначало по малко на струйка отстрани на устата, а тази сутрин вече обилно 8O Дали се е задръстила от храна вече или да мисля за рефлукс?




"What other people think of you is none of your business" - Paulo Coelho
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #398 -: Февруари 03, 2013, 14:48:31 pm »
ollivia, кой ден стана без акане. Няма да се задръсти с храна:}Просто е хапнала набързо озверяла и сега връща излишното. Бебетата повръщат и без да имат рефлукс, особено като похапват кърма и не ги знаеш кога колко са изяли.
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Ч
« Отговор #399 -: Февруари 03, 2013, 14:50:27 pm »
ollivia, кой ден стана без акане. Няма да се задръсти с храна:}Просто е хапнала набързо озверяла и сега връща излишното. Бебетата повръщат и без да имат рефлукс, особено като похапват кърма и не ги знаеш кога колко са изяли.
:good_post:

ние пък учудваме света - отскоро - 6-6.30 - 210 мл.АМ, 10 ч.-30 мл.сок, 12.30 - 60-80 мл. пюре и 10-20 мл. вода, 15 часа-210мл. АМ, 19 ч.-210мл. АМ, 23 ч. - 210мл. АМ...
« Последна редакция: Февруари 03, 2013, 15:06:31 pm от rosefromstars »