да не ви плаша, но моята е на 17 месеца и пак иска да я нося, мисля, че това е напълно нормално, но трудно за майките. на мен слинговете и кенгурата много ми помагат - количка не ползвам, когато искам да свърша нещо, а тя не иска, просто си я слагам в слинга и толкоз. имало е случай и баща й и бейби ситърката да са в къщи, да стоят да си бъбрят на масата в кухнята, а аз да готвя с нея на ръце, щото в момента я е тръшнала сепарационната тревожност и не иска да е в никой друг. но с времето става все по-способна да стои сама и да си играе, голям е кеф да "помага" в домакинството, а между другото, пробвали ли сте пералнята - слагате ги на стол пред работеща пералня - понякога работи по-добре от бейби тв, сериозно. сега я оставям да премества дрехите от пералнята в сушилнята, или да ги слага вътре - това отнема около 7-10 мин. ако не стоя да я снимам с телефона мога да свърша нещо. мисълта ми е, колкото повече ги гушкате, толкова по-самостоятелни ще стават като пораснат, макар и да звучи парадоксално.
единственото спасение е да намерите време и начин да се грижите за гърбовете си, казвавм го от личен болезнен опит, поради немарливост (няма време, все има по-важни неща да се правят, за времето, в което друг я гледа) го докарах да ходя на физиотерапия. та пилатес му е майката вкъщи или някъде на вън.