Боби, то и аз трудно я разбирам Роуз, но конкретно по темата с "детските центрове", поне ми се струва, че схванах...

Примерно, ако една 20-годишна майка е студентка редовоно обучение, в нейния ВУЗ да има "дневен център", в който тя да може да си остави детето през времето, в което е на лекции, или упражнения. В повечето дисциплини - това време е няколко часа на ден, не от сутрин до вечер. Ако тя има тази опция, нито ще се налага да ползва системата на целодневните ясли, при все че още е учаща, а не работеща и във времето извън университета може сама да отглежда детето си. Има резон и тази майка да бъде подпомагана финансово от държавата /не казвам издържана напълно/, защото тя хем отглежда дете, хем се квалифицира в същото това време. Сега на тези майки се налага да прекъснат обучението си, или да минат в задочна форма на същото, когато има такава опция. В общия случай - поне за година прекъсват следването, докато детето им достигне яслена възраст, а като няма места - стават и две години. Доста от тях - просто отпадат от системата и се хващат да работят какво да е, само и само да вържат семейния бюджет. Голям процент от тези случаи може да се избегне при наличието на опцията "детски център" към съответния ВУЗ за майките студентки.
Естествено - говорим за жени без репродуктивни проблеми, които и искат и могат да родят около 20-те години, а не над 30. За мен лично това би било една полезна и не особено скъпа за осъществяване мярка, в полза на това да се увеличи раждаемостта.

Другата версия на "дневен център", която на мен ми липсва силно в момента. Няма място ни държавно, ни частно, където сега да заведа Дани за няколко часа на ден. Не с цел някой да го отглежда вместо мен! Място където да го занимават професионалисти, където да общува с други деца, да усвоява умения, да си развива комуникативните възможности. Може да е за 2 часа на ден, 2-3 пъти в седмицата, но няма такова място. Разтърсих се усърдно по въпроса, това което все пак съществува на места са "занимални" за деца в училищна възраст.
Та сега, аз в качеството си на майка, отглеждаща дете у дома и НЕ лежаща на ръцете на държавата в това си качество - просто се виждам в чудо как да осигуря на сина си достатъчно и качествени контакти с други деца.  Опция едно е - по студа навън в калните площадки. Опция две е да го заведа на закрито в някой МОЛ и да го пусна да си играе в някой от платените "детски кътове", в които не само че никой с нищо не го занимава, ами трябва да седя с него и да внимавам да не го пребие някое по-голямо дете, което скача със засилка без да гледа къде точно скача. Като цяло - по тези места няма деца на неговата възраст, обяснимо защо. Опция три - въпреки, че искам и мога да си го гледам у дома - трябва да го дам все пак на ясла по цял ден, само и само да може да си общува с връстници гарантирано. И уж там някакви педагози да се занимават с него, последното е нереалистично, само се води че го има.

Та "дневен център" за деца на неговата възраст и над нея, на мен би ми било страхотна опция, нямам против да си плащам таксата за тези посещения, ама просто - няма такова жУвотно у нас. Не и за толкова малки деца.

П.П. Допускам, че в София поне - може и да има такова нещо. Но в Стара Загора - няма, а за по-малките населени места - абсурд!

Боби, то и аз трудно я разбирам Роуз, но конкретно по темата с "детските центрове", поне ми се струва, че схванах...

Това което ти описваш го разбирам, но в университета лекциите са по такова време, че не виждам каква е разликата за една учеща майка дали ще го наричаме център или градина, като ще и трябва всеки ден и поне по 6 часа.  Моят универсистет има такава, но аз си ползвам тази до нас.
Но остави го това, говоря, че не разбирам идеята понеже тя е тотално объркана от към реалност. Не е това проблема с раждаемостта според мен поне. Да, съгласна съм,че трябва да има повече ясли, това е  проблем наистина, но на тези, които вече са родили и искат да се върнат на работа. Хората когато взимат решение дали да имат дете първо мислят дали ще имат стабилен и добър доход, което пък обикновено идва след ученето или придобиването на опит. Нещата са вързани в този ред, а не в обратния и няма как да се обърнат, това е някаква утопия. Няма как майчинството да е толкова колкото ентуално ще правиш някой ден като придобиеш образование и опит, следователно винаги ще имаш стимул да го направиш първо. Освен това няма как 35 години трудов стаж да я спонсорират тази система. Те сега дори не могат, щото ако можеха щяха а пенсионират на 55.

според мен проблемът отново опира до нагласи, нищо няма да има като улеснения или подкрепа на майките и децата, докато те не се превърнат в ценност. в момента на децата се гледа като на "брой хора, които ще работят след 25 години" ... и докато ние позволяваме министрите ни безнаказано да говорят по този начин, също нищо няма да се промени.

Хайде иди му го удари тоя твой шамар на министъра, пък дано има полза.

Колкото до преброяването на децата и прогнозирането на приходите от работата им след 25 години, има хора, чиято роля и работа в държавата е точно тази, не защото не ценят децата, а защото дългосрочното управление на човешките и материалните ресурси е абсолютно необходимо във всяка страна. Благодари се, че имаш по-фамозна работа (привидно, защото отказваш да уточниш какво работиш, само казваш какво си учила) и че някой друг се занимава с тази, а когато остарееш, може и да я оцениш. Ти спечели ли приза за специалист по всичко в крайна сметка?

Цигу, няма смисъл, душа, няма да те разбере.И на следващия пост ще си пее това което знае.Хубавото при Еленка е че не е в БГ, има възможности, личи си по постовете и не е на една проста бъллгарска заплата.Тогава щеше да пее друга песен.

Хората когато взимат решение дали да имат дете първо мислят дали ще имат стабилен и добър доход, което пък обикновено идва след ученето или придобиването на опит. Нещата са вързани в този ред, а не в обратния и няма как да се обърнат, това е някаква утопия.

Боби, или просто го взимат това решение, защото годинките напредват, напредват бързо, биологичния часовник тиктака. Няма и как да си стъпиш на краката, когато заплатата ти се увеличава с 20 лева на година и едва стига за наем и сметки. Идва един момент (от личен опит говоря), в който скачаш с главата напред и решаваш поне едно дете да родиш и отгледаш криво ляво, защото може и без него да останеш. Обричаш го на същата мизерия - да, надяваш де на по-добри времена - да, но какво друго ни остава в този живот - вечната ангария на шефа?!

Цитат на: Bobbie в Декември 12, 2012, 21:45:04 pm

Хората когато взимат решение дали да имат дете първо мислят дали ще имат стабилен и добър доход, което пък обикновено идва след ученето или придобиването на опит. Нещата са вързани в този ред, а не в обратния и няма как да се обърнат, това е някаква утопия.

Боби, или просто го взимат това решение, защото годинките напредват, напредват бързо, биологичния часовник тиктака. Няма и как да си стъпиш на краката, когато заплатата ти се увеличава с 20 лева на година и едва стига за наем и сметки. Идва един момент (от личен опит говоря), в който скачаш с главата напред и решаваш поне едно дете да родиш и отгледаш криво ляво, защото може и без него да останеш. Обричаш го на същата мизерия - да, надяваш де на по-добри времена - да, но какво друго ни остава в този живот - вечната ангария на шефа?!

A да, това също разбира се. Но определено не е липсата на ясли в университетите.

цигу, мен са ме учили, че шамарите нищо не оправят, може и да греша. не говоря за шамари, а за коректив - за изразяване на протест срещу начина, по който държавата в лицето на един от министрите си, говори (се отнася) към майките, които си гледат децата вкъщи и по този начин и към децата им. дълбоко ценя приноса на всякакви хора, независимо дали професиите им са "завъртяни" или не. говорих за нагласи и за това, че изглежда децата ни нямат друга ценност за държавата. ясно е, че е неизбежно да се гледа на нас като на човешки ресурс (една част от образованието ми е свързана точно с управлението на човешките ресурси, ако те интересува). проблем е, когато е само това и дадох няколко много ежедневни примери за това. толкоз

magi_st, ще те помоля да не ме наричаш еленка. таман съм си в българия, не съм била на заплата от около 10 години, че и повече, ако се разболея и не отида на работа, просто не изкарвам пари, да не съм на заплата и често не зная какви и дали ще има пари, само който е работил така знае точно какво е преживяването.

magi_st, цигу, когато този форум престане да бъде анонимен и хората тук влезнат с имената си и вие кажете какво сте учили и какво работите ще отговоря на въпросите ви по повод моята работа и образование. дотогава предлагам да престанете с въпросите, или е нужно да се обърна към модератор?

Боби - не се повишава раждаемост с методите, които описва Роуз естествено. Просто опитах да "преведа" какво мисля, че казва тя, което хич не значи че съм успяла де...

В интерес на истината, ако имах бебе като студентка - подобен "дневен център" щеше да ми е от помощ. Лекциите ми никога не са били "ънблок" примерно от 8:00 до 14:00 ч. и всеки ден часовете бяха различни. Да кажем от 8 до 10 занятия, после от 12 до 15, друг ден - друг график. Ако по онова време имах бебе - би ми било опция да го оставя в такъв "дневен център" в университета, когато съм свободна да си го взема, после пак да го оставя. Имала съм лекции и в 19:00 ч. в събота, дори детето си да го дам на нормална ясла - пак няма да ми е по-удобно. Подобна мярка не е толкова в помощ на самите деца, а на младите родители, които все още учат.
Ако имах бебе като студентка - просто щеше да се наложи да прекъсна поне за една година, което не е нито в моя полза, нито в полза на държавата все пак.

Друга погрешна и вредна тенденция, наложена в световен мащаб /в по-развитите общества/ е именно поощрението и скланянето на кандидат-родителите да започнат опити за бебе изобщо на възраст около 30 и нагоре години.
Не казвам, че всеки завършил гимназия първокурсник, който се влюбил трябва да прави дете на колежката и тя да го ражда без никаква мисъл как ще се справят финансово те двамата с дете. Но и починът всичко да сме наредили, подредили, изградили кариера, създали собствен дом, натрупали спестявания и пр., че чааак тогава да се замисляме за деца изобщо - също не е особено правилен. Най-малкото двойките с репродуктивни проблеми постоянно нарастват като брой, все повече уж здрави и прави хора на възраст 30 и 30+ тепърва откриват невъзможността да имат дете, че после години лутане, лечения, опити и ако успеят - остават с едно дете. За повече нито имат сили, нито нерви, нито средства, а често и физиологично не им е възможно.

Та да се създават условия именно младите и учещи хора да раждат по-рано - изобщо не е лоша идея. Те не са маргинали, те са амбициозни и мотивирани да успеят и едно, или две деца - дават допълнителна мотивация. Не е като малолетната циганка, която ражда поредното за което не я еня.

Има и трети план, особено пък ако се окажеш от тези с проблемното забременяване. Аз хубаво на 25 си бях наредила живота, имах всички условия да раждам и да гледам деца, не е да не съм си следила здравето, да съм мърлява и неграмотна, че затова да не съм могла да забременя на 25. На 25 бях изпълнила половината част от личния си план - налични условия да раждам и да гледам деца. Правех си сметки...хахах направо се смея сега като знам къде пиша...та правех си сметки, че аз до 30-31 г. ще имам две деца поне. После ще се отдам основно на работата си и ако на 37-38 ми се доще трето, или пък стане от "непазене" - добре дощло. Супер план беше.
Само дето родих първото си дете 4 месеца преди да навърша 30 години. Освен това преди детето ми да навърши 2 години се оказах разведена с баща му, което определено е пречка за плановете и желанията ми за поне още едно дете. Пък и времето никого не чака както знаеш. Догодина ще стана на 33, пък дали изобщо ще срещна някой в бъдеще, с когото да пожелая и да рискувам пак да правя семейство, да раждам още едно дете..не, че не искам, ама "парен каша духа". С едно дете и сама ще се оправя дори в БГ, с две, ако пак направя кофти избор и пак съм в БГ, наближавам 40 и съм тотално амортизирана психически...не знам, не смея да поема подобен риск. Поне засега си мисля, че по-скоро не.

Като студентка имах чудесно гадже, сега ми е близък приятел. Страхотен съпруг и баща, ама...на друга жена. По онова време беше от малкото мъже на 26г., готов да се обвърже трайно и да гледа деца и го направи. Тогава. И днес има и образование и работа и страхотно семейство и е щастлив.
Когато между нас навремето нещата стигнаха до настояване за сватба и деца СЕГА /аз бях на 22/ - аз го напуснах. Напуснах го не защото не исках сватба и деца, а защото исках "да постъпя правилно". Защото вече беше актуално онова, в което ти вярваш и в което и аз вярвах доскоро - "първо си оплети цялата кошница, та тогава снасяй яйца в нея". Не е разумно, не е правилно, не е отговорно - хем да плетеш кошницата, хем докато е недоплетена да мътиш в нея яйца и да гледаш пиленца. Рискът е голям, закъде бързаш, не се прави така, всичко по реда си... И аз така щото съм много умна нали - подкарах ги нещата "по реда им".
Да ти кажа честно, ако бях с този си акъл сега в онази ситуация - щях да облека бялата рокля и с проблемно забременяване да бях - щях да го знам по-рано и сега щях да си имам две деца поне. Трудно -лесно щях да съм ги поотгледала вече на сегашната си възраст, дори семейството ми пак да не беше просъществувало. Щях да имам много повече опции да градя кариера отколкото имам сега.

И ако от мен зависи да се провежда държавна политика стимулираща млади хора, студенти, с амбиции и переспективи да раждат деца още докато се обучават - бих я провела. Бих улеснила всякак живота им и грижата за децата в битов и финансов план докато хем учат, хем гледат малки деца. Таман докато завършат - децата им ще са поотгледани, ще са по ДГ, тези хора ще могат да се отдадат на кариера, ще генерират БВП и пр. полезни неща. Много по-добре да им се плащат някакви държавни помощи докато учат и гледат деца, отколкото за да вегетират у дома на средна възраст с деца, поради липса на други опции. Отделно, че ако бях 10 години по-млада майка - доста по-лесно и леко щях да си изгледам бебето, поради липса на "вредни натрупвания в главата" за въпросните 10 години.

Та недей така с лека ръка да отхвърляш някои "идеи", въпреки, че същите са доста объркано дефинирани, или ненапълно избистрени в поста на Роуз.

дотогава предлагам да престанете с въпросите, или е нужно да се обърна към модератор?

Елена, модераторът не е чучело, с което да плашиш потребителите с различно мнение от твоето. Следя темата и никъде не виждам да са нарушават правилата на форума, в противен случай аз или другите модератори биха се намесили. Между впрочем Маги е модератор.

мецани, напълно съм съгласна, че модераторът не е чучело, но смятам, че да се инсинуира как аз крия/целенасочено не казвам какво работя във форум, който по дефиниция е анонимен не смятам за уместно. това е трета тема, в която ганка пита за моето образование и професия, без те по никакъв начин да са предмет на разговора. когато съм влизала в тема (има такава във форума) и съм изказвала професионално мнение съм писала каква ми е квалификацията и опитът, че даже и професионалните си предпочитания, писах. тук доколкото аз разбирам всеки споделя личното си мнение, никой друг не е питан за професия и образование, всеки разкрива толкова, колкото той, по-скоро тя, прецени и тогава, когато прецени за нужно. аз нямам проблем с квалификацията си, имам проблем с двойният стандарт.

Елена, ти избра къде да отговориш за професията и образованието си и го сподели в съвсем различна тема от тази, в която те попитах. Тук никой не те е питал и не говори изобщо за това. Аз моите изводи съм си ги направила отдавна, останалите също. Няма двойни стандарти. Това, че на теб не ти харесва как мисли някой, не означава, че трябва да му се забрани достъпа до форума или да бъде наказан, че е инако мислещ. Всички имаме глави на раменете си, чели сме, учили сме, да не говорим, че дори и да не съм докторант като теб, моята професия и образование се покрива с твойто и в интерес на истината намирам огромни празноти в твоето. Но това е друга тема и не е мястото тук да го разискваме. Хубаво е да се замислиш, че има и друг свят извън Англия, както и извън твоите виждания. Това, че на Драган, Петкан и моите, не съвпадат с твоите, не означава, че има двойни стандарти или че някой има нещо против теб. Просто е хубаво да се научиш да четеш повече и да внимаваш в разговора.
П.С. Аз съм те питала само един единствен път. В случая не съм аз човека, който пита.

цигу, когато този форум престане да бъде анонимен и хората тук влезнат с имената си и вие кажете какво сте учили и какво работите ще отговоря на въпросите ви по повод моята работа и образование. дотогава предлагам да престанете с въпросите, или е нужно да се обърна към модератор?

От антични времена се прилагат три начина за убеждаване на хората в нещо. Един от тях е чрез личността, авторитета и опита на убеждаващия. Твоите аргументи често са от този род, затова повдигам отново въпроса, но ако не искаш, не казвай. Само че колкото повече криеш, толкова по-малко убедителна ставаш. Впрочем принципни позиции от калибъра на тези, които заемаш, са в противоречие с упорството да си анонимна.

Аз съм казвала няколо пъти, че правя проучвания и анализи на здравни системи и фармацевтични пазари, когато съм искала конкретни мои коментари да тежат на място и по същество. И Маги е писала какво работи.

И обратно по темата: ако ти е мило за детето ти, радвай се, когато някой смята и пита дали то и връстниците му ще си счупват гърба да работят и плащат непосилни данъци след време, за да издържат възрастните от нашето поколение. Днес е времето да се мисли и планира и прави нещо. В противен случай липсващите колани в такситата ще ти изглеждат тривиален проблем. С това не казвам да не се изизскват, а че роптаеш срещу нечия реплика, която никой няма да помни след два месеца. Изобщо не е това функцията на държавата, за която си струва да се възмущаваш, но пък за това лесно се пише.

Гане, Елена не е докторант, Елена каза, че е била докторант, което по моите изчисления излиза, че на Елена трябва да и викаш „докторе“, ако не е прекъсвала заради детето, а не да и търсиш пропуски в образованието.

О да, за ученето е точно така както казва мини, нищо не ги учат. Казвала съм и преди, че свекървата от както се пенсионира и стана лелка в ясла. Ми там нямат никаква програма, ако им е кеф им казват нещо, ако не не им казват и така. Точно онзи ден я питах за това по повод, че говорех на колко неща са а научили Ивана в нейната градина/ ясла, понеже си имат програма. Аз лично не смятам, че за тази възраст е необходимо да са педагози, понеже повечето майки, които си гледат децата също не са педагози, ама децата не са по-назад от това, че са си останали у дома. Но могат да имат някаква програма, като и без това са там , да се ползва по-рационално това време.

Гане, Елена не е докторант, Елена каза, че е била докторант, което по моите изчисления излиза, че на Елена трябва да и викаш „докторе“, ако не е прекъсвала заради детето, а не да и търсиш пропуски в образованието.

Боби, пропуски не търся, въпреки че очеизвадно ми се набиват в очите. А за да й викам "докторе" трябва да си го е заслужила със знания и авторитет, а в моите очи тя няма такъв, за съжаление. Докторе мога да викам на Д-р Бърди и на Д-р Мели тук. Това са хората, на които се прекланям и които са заслужили моето уважение безапелационно.

Елена не само, че съм писала каква ми е професията, но съм си обявила публично и името и местожителството, само ЕГН-то дето не съм си написала.

Даваш големи съвети, без да кажеш от къде и на каква база са.

И не ми говори за хора работещи не на заплата.Ако си беше направила труда да разбереш какво работя щеше да разбереш, че съм от така наречените свободни професии т.е. взимам колкото изкарам.Правя си сметка на всяка стотинка и на нейното вложение, но това не ми пречи да се осигурявам както здравно, така и пенсионно.За мен болничния значи, не ходене на работа и нямане на приходи буквално, за това всеки един опит и престой в София ми планиран от към натовареност в работата и месеци в който мога да си позволя да отсъствам.

Моля те не пиши на ангро!

темата много се изроди. който желае, е напълно свободен да споделя данни за себе си. който не желае - не е нужно да го прави. но не за това е темата и апелирам да се върнете към проблемите, описани в заглавието.

защото, ако тази тема се превръща в постоянен генератор на конфликти и обидени потребители - съгласете се, че е по-добре да я прекратим и да отпочинем малко от нея....

Моля, прочетете се назад да не посочвам, сложете ръка на сърцето си и се запитайте:
1. На кому е нужно?
2. Струва ли си да обидя 5 човека, за да докажа на себе си и на останалите, че съм права, дори в случая просто да налагам мнението си.
3. Имаше ли полза за някому от цялата тази дандания.
4. Важно ли е кой какво работи, когато изказва мнение по даден въпрос. Дали си банкер или продавач, все тая. Това е просто едно човешко мнение, което нищо не променя.
5. Тук нищо не е анонимно. Всеки може да чете и да разбере, кой стои отсреща, какво работи и т.н. Плюс това, много хора се познаваме отдавна, макар, че не се виждаме всеки ден, а три пъти за пет години. Тук се срещаме всеки ден и се раждат едни много близки отношения.

И хора, моля научете се, че не сте само вие на този свят. Има и други, които имат право на мнение, дори това да не ви харесва. Те могат да живеят живота си както преценят, и ако не ни засяга и не ни пречат по някакъв начин, няма смисъл да им трием сол на главата. Живота си е техен, работата си е тяхна, семейството си е тяхно. Така им харесва, така се чувстват добре. Те имат право на мнение, дори то да не ни харесва и знаете ли какво? Те имат чувства...
Важно е да уважаваме хората и да ги приемаме такива каквито са. Особено, когато имат добрина в себе си и липсва нещото наречено злоба. Малко останаха. Това, че имат различно мнение, не ги прави лоши. Както и да е. Здраве желая на всички и Jam, темата не е виновна. Просто ние хората сме си такива. Не може да ни е добре, да сме усмихнати и да уважаваме хората. Все трябва да сме отгоре. Ако задам въпроса сега на някого, силно амбицирал се да докаже правотата си защо му е нужно, съм сигурна, че няма да ми отговори. Ама ще седне да ми обяснява колко правописни грешки имам, дали продавам картофи или съм успял милярдер, какво ми е мнението за сушенето на чушки. Каквото щеш, само и само да ме смаже.  Всички тук са добри, мили, умни хора. Изключително ми е приятно да чета и да контактувам с вас. Просто ще помоля, помислете преди да напишете нещичко. Недоразумения винаги се получават и някой без да иска засяга друг човек. Така е и в живота. Но истината се ражда в диалога между двама души. Да се извиниш, когато не си прав и си сгрешил е много трудно нещо, но това е толкова важно. Да простиш, да накараш някого да се чувства добре, да се умихне.

По темата много се изписа и за да не е само спам поста ми искам да напиша 2-3 реда по нея. Много има де се борим, много има да се оплакваме. нещата в България не са цветя и рози. Но знаете ли, аз не бих могла да се оплача. Децата ни могат да получат образование, могат да постигнат целите си. С повечко усилия, могат да растат в нормални условия и да станат достойни граждани. Границите са отворени. Който желае може да работи и да живее и на друго място. Заплатите не са голями, има много неуредици. Когато аз се лекувах, нищо не ми се плащаше по каса. Работехме млади и зелени като луди, за да си платим лечението. Появи се и нашата девойка, жива и здрава да ни е. И сега работим и по нощите, за да мога да я облека и да не я лиша от нищо. Но пак не смея да се оплача, защото можеше и по зле да е. Какво бих искала да се промени в България?
1. Условията и шансовете на децата по домовете.
2. Наказание и отнемане на родителските права на мизерниците, който не гледат децата си, независимо от какъв произход са.
3. Подпомагане на хорицата, който искат и правят всичко възможно да гледат децата си, но поради една или друга причина имат затруднения или са в лош период.
4. Здравеопазване, там има много да се работи и какво да се направи.
5. Корупция. Тук няма смисъл да изброявам.
6. Помощ на хората със и без образование да се преквалифицират и да вървят нагоре.
и може би има още, но тук основно трябва да се поработи по-сериозно.

Какво бих искала да кажа на хората и да им пожелая. Вчера ми се случи нещо ужасно. Още немога да повярвам, колко луди има на този свят. Изпреварваме 3 коли два спряли тролея. Аз съм трета кола и когато тръгнах да изпреварвам, отсреща нямаше никого. Изведнъж, изхвърча девойка движеща се с 80. Човекът преди мене едвам избяга, защото го целеше. Имаше място да се размине и смен, докато си кара все така бясно. Но тя реши, че трябва да ме уплаши и кривна нарочно към мен, Успя да удари само огледалото ми. Детето ми беше в колата. Слязох и тя започна и да крещи и да ме плаши с бой, докато ми задаваше въпроса, от коя страна са тролеите  . Предложих и да я закарам до Курило и благодаря на господ, че не се заби с колата си в нас. Огледалото ще го преживея. Тя много бързала. Питам се аз, какво по-важно има от един детски живот или от собствения ни живот. Да убиеш някого, защото няма телепатични способности и не знае, че хвърчиш зад завоя с 80 в леда?  И какво и на кого доказа? Да, доказа пред мен, че е абсолютен идиот и се нуждае от сериозно лечение. И това идва от комплексите и манията на народеца да тъпче и да се чувства добре от нещастието на хорицата. Много жалко.

Лиде, съжалявам, че на двете с Мони ви се е случило такова нещо и се радвам, че сте добре! Ей затова ме е страх да карам в България Не че няма луди по света, но тук като че ли повече се спазват правилата и се внимава. Ами дай Боже да ни пази оня отгоре, че тия лудите себе си не пазят, камо ли да внимават за другите...