Друг аспект на същия въпрос е, че този отворко по никакъв начин не улеснява мен и други като мен да се върнат на работа. Дори и да искаме, дори да не сме "изгубили квалификация" по време на майчинството, дори и да се намери работодател, който ни иска...ако нямаме някоя пенсионирана баба под ръка - на нас няма кой да ни гледа децата. Няма места в яслите, никой работодател не ти пази работна позиция месеци наред, докато в някоя ясла ти дойде ред евентуално да ти вземат детето.
В частни ясли вероятно има места колкото искаш. Така че не е роблема липсата на ясли, а липсата на споносрирани от държавата ясли.На мен към 2/3 от това, което получавам ми отива за яслата, но тук на никой и през ум не му минава да иска държавата да прави ясли. За бедните има някакви помощи за цената, но е трудно да се вземат, трябва да си много много беден.
В България жените стават жертва на тези права, за които се борят, защото както прекрасно си описала ситуацията с работодателите, никой не иска някой, който няма да е там. Да на мен тук ми е по-трудно, но пък никой не ме дискриминира заради това, че имам дете, понеже знае, че това не ми дава повече права и без това. Всяка система си има активи и пасиви, тази тук набляга на цялостната бизнес обстановка в страната, а в Бъгария се гледа социалната страна повече.
To е почти обидно към интелекта ти
Боби, това което сега се налага да пояснявам, но... Първо у нас няма "частни ясли - бол", особено извън големите градове. Всъщност, в момента в Стара Загора има само една частна ясла, която се помещава в един апартамент т.е. местата са силно ограничени и е предназначена за деца които са на най-малко 10 месеца. Всъщност, да го вземат дори там на 10 месеца - трябва да е от тези "по-бързо развиващите" се хлапета, иначе трябва да е на поне навършена годинка. Та такава опция на практика почти липсва в България, пък за бебе на седмици ясла...изобщо не съществува. Никъде. Кърмаче може да ти го гледа само бавачка, които също трудно се намират и не струват никак малко.
Ти може да даваш по-голямата част от заплата си за яслата на децата, но в масовия случай работещата майка на малко дете у нас - не може да изкара сумата, която би трябвало да плаща на детегледачка, частна ясла, частна градина. Не казвам не може да изкара заплата от която й остава малко и за нея, но все пак остава, не заплата която да й покрие разхода друг човек да й гледа детето, често не може да изкара достатъчно, че да покрие таксата/заплатата на бавачка. И това е в масовия случай, не е изключение някакво.
Та тия дето ги приказва министъра са си пълни врели некипели, защото за да ти гледа някой друг детето докато работиш - понякога се налага за твоето ходене на работа, таткото да додава пари за заплата на детегледачка, или за частно детско заведение, тъй като ти с твоята заплата дори това не можеш да покриеш. И къде е логиката в този случай? Да си плащаш, че да ходиш на работа става филма...
Извинявай, ама е доста абсурдно, аз лично нямам грам мотивация да си засиля детето на ясла при това положение. Дори не включвам личното си убеждение, че поне до 3 годишен е по-добре за него да го гледам аз. И да не мислех така - пак нямам мотив да се върна на работа, ако работех за някого за някаква умряла заплата. Отделно, че и с частна ясла, като се разболее и там няма да го искат, та на целия разход за яслата - пак ще трябва да отсъствам от работа, за да го гледам болен у дома. И на втората такава "липса" културно ще ме уволнят. Официално - няма как да е по тази причина, но опции да ми посочат вратата законно - имат бол.
Ще ти дам нагледен пример Боби, че у нас дори не опират тези неща до колко си учил, колко можеш и знаеш, че затова да нямаш пари примерно. Ако аз сега бях бебе да видим как би се оправила моята работеща майка.
На месец майка ми докарва към 1000лв. чисто, има собствено жилище, собствен автомобил, но тази собственост както се сещаш генерира и разходи все пак. Та ОК, поне не плаща наем. Оттам с тези 1000лв. тя плаща всичко - сметки, осигуровки, купува храна, дрехи, обувки, лекарства...каквото там се налага. С бебе - трябва да наеме детегледачка, минимум 600лв. на месец, подчертавам минимум е това и то при 5-седмичен работен ден, по 8 часа, без особени претенции към квалификацията на детегледачката. Майка ми обаче работи поне 2 съботи в месеца, отделно има и нощни дежурства /които се заплащат по някакви стотинки на час/, понякога е "на разположение". В добрия случай - има две почивни недели в месеца.
Така, майка ми е шеф на отделение в Окръжна, следобед работи и в частен здравен център. Това е всеки БОЖИ ден!!! Има 2 специалности, завиден трудов стаж и за всичко това, в края на месеца тя получва 1000 лв. Намирам го за очарователно и съвсем нормално, а ти?
Мога да се радвам и за двете ни, че не съм бебе сега, ами съм била преди 32 години и е имало баба-пенсионерка, която да се грижи за мен, докато майка ми завършва медицина, не вечерна гимназия да кажеш, ама...резултатът го описах.
Има нещо унизително и за двете ни във факта, че аз й подарих автомобил, когато тя беше на 53 години, защото за цял живот учене и бачкане - не можа да събере пари за подобна "екстра". И Боби, майка ми изобщо не е някакво изключение в тази държава, пък нейните 1000 лв. са чиста проба мечта за повечето млади жени с малки деца, които и да имат добро образование - нямат квалификация, пък работните места са кът изобщо.
Та предлагам все пак, да спрем да сравняваме така "на ангро" ситуацията тук и на други места. Не защото и ти и аз не казваме верни неща за едно, или друго, а просто на този етап са космически разликите за какво ли не, че да сравняваме. Никъде нищо не е перфектно, знам, но да си говорим "на парче" кое къде е по-добре, или по-зле по принцип, без да отчитаме цялостното положение ми се струва безцелно.