чандра, боби, точно така е всеки може и не само може, а е длъжен да подаде сигнал когато дете е в риск. проблемът е, че хората не го правят. само се замислете колко от вас са викали полиция или са се обаждали на социалните, че съседката редовно си бие детето, или като се прибере съседът бие и жената и децата си? вярно е, че социалните са често тромави, некомпетентни, предпочитат да не се занимават, но когато няма натиск и от вън (тоест, когато не се сигнализира) това е далеч по-лесно. навсякъде по света проблемът с насилието над деца е тежък, просто защото е по-лесно да кажем "ми те са си такива", ми то нали не са гладни и голи и тн. вчера говорихме с колеги, които в момента директно работят с жени и деца, пострадали от насилие. единият от тях го каза много точно "държавата ни е патриархална и почти винаги взима страната на насилника". това, обаче, не означава, че няма смисъл да се работи, защото нещата бяха далеч по-зле преди да влезе закона и да се създаде АЗД.
по повод примера с 13 годишната родилка - не само бебето е в риск и не само за него трябва да се положат грижи, тази девойка също е дете, което не е в риск а в актуална ситуация на злоупотреба, тя също има нужда от защита. например, сред циганите идеята за контрацепцията не съществува. да, ама не е точно така, защото макар и да е трудно да се работи с мъжете, не е невъзможно, а се информират и образоват и жените и момичетата. преди да кажете, че говоря без да знам, защото не съм тук, а там, не е така, говоря от опита си с работа с организации, които работят с бездомни хора (болшинството, от които са точно роми. същата тази родилка се намеси в нашият разговор поради идеята как ще живее от социални помощи, значи тя е в системата за социално подпомагане и може много неща да се направят за нея и за бебето й.
розеформс, преди време беснях в темата как социалният ни министър обяви, че искали майките да се връщат на работа бързо, защото "за нас е ценен активният човек". искаше ми се да ми е пред мен, та да го зашлевя. като си гледаш детето, пасивен човек ли си? ами дори и едно дете да имам, аз не искам да я давам на детска градина преди да е станала на 2, че даже и на три, щото така смятам, че е по-добре за нея, да не говорим, че знам, че е по-добре, но това ще запали още по-ожесточен спор. но така или иначе аз не съм "пасивен" човек, търтей дето живее на заплатата на мъжа ми, пък и да съм това си е въпрос между мене и него. но след като официалното отношение на държавата е, че майките, които си гледат децата не са ценни, какво остава за частните работодатели, например? децата са ценност, ама само на думи.
иначе, хората на запад раждат, и то, колко деца имаш често е белег за социална принадлежност - бедните имат по 1-2, освен много бедните и тези, които по религиозни причини отхвърлят контрацепцията. да имаш повече от 2 деца, обикновено означава просто, че можеш да си позволиш това - не само разходи по децата, а и някой който да помага при отглеждането им - там баби и дядовци и да има, обикновено те работят, да кажем или са далеч, можеш да си позволиш добро образование за тях, което е убийствено скъпо.
жените, обикновено раждат няколко деца едно след друго, за сметка на себе си и децата, за да могат сравнително бързо да се върнат на работа. никъде не е лесно, но поне там открито се говори за ценността на майката, която си стои в къщи, наскоро ми попадна сайт, който е посветен само на тази тема. да има дебат, но поне се говори, те не са маргинализирани като "не-активни" хора.
