Лиде, само една вметка. София - не е България както се казва. Иначе съм съгласна с мнението ти, че човек който "е на ниво", положил е усилия, знае и може - трудно да остане без работа. Въпросът е какви пари ще взима за знаенето и моженето си, но и това не е най-големият проблем. Дори не съвсем справедливо заплащане за дадена позиция е по-добре от никакво заплащане, седене у дома и мрънкане как "нЕма пари". Немалко такива хора познавам и аз и всеки от вас вероятно, които за капак нито знаят, нито могат кой знае какво, ама претенциите са до небето пък.
Познавам и от другия вид обаче... Имам приятелка с добро образование и перфектен английски /дето не я мързеше като тийнейджърка
/. Момичето си е от Стара Загора и тя би си живяла тук да ти кажа, ако имаше подобен избор. Да, ама добре платената позиция като за нейната квалификация не е тук, а в София. С детенце са, под наем и пак й е по-изгодно, отколкото тук, в собствено жилище и за 400-500лв. на месец. Та тя е там сега, работи си, изкарва си парите с можене и знаене и ежедневно слуша как "селяните превзеха столицата" и заради такива като нея - нямало работа за "гражданите", места в яслите и ДГ и ставали задръствания... Така, че "племе сме си" и още как. Като нея имам немалко приятели - можещи, знаещи и заминали по други градове и държави, за да изкарват хубави пари, които в родния град /държава/ - няма как да изкарат. Навсякъде по света се случват такива неща, България не е някакво изключение в този смисъл, процесът си е съвсем нормален. На мен лично - също ми е кофти и самотно в Стара Загора, защото съм на 32г, а 95% от приятелите ми не са край мен, или поне близо до мен поради горепосочените причини. Във всеки по-голям град от моя, имам повече приятели /не просто познати/ отколкото на мястото където сме израстнали, за чужбина да не говорим пък...
Защо го споделям това? Защото и аз се улавям понякога, че залитам в разсъждения подобни на твоите по повод работа. Как не може да бъде, как някой ако няма работа - значи нещо го мързи, или не е учил, или не му стигат парите, защото не се е напънал да се квалифицира допълнително, не му стиска да смени мястото и пр. Докато не мръдна до някое населено място по-малко и "по-забито" от Стара Загора /тук пак бива положението/. И като се поразходя до подобни места, а те преобладават в България - започвам да си давам ясна сметка, че хората живеещи там нямат особени опции, не защото просто ги мързи, или просто са неквалифицирани, или твърде претенциозни по отношение на работно място и заплати. Не. Просто виждам едни абсолютно фалирали региони, ако ще 5 езика да знаеш и космически кораби да можеш да конструираш - пак си безработен, на никого там не са нужни твоите умения и няма кой да ти плаща за тях. Дори да си инициативен и да измислиш някакво производство - няма как да го финансираш за старт поне, ако измислиш нещо в сферата на услугите - хубуу, ама няма кой да плаща за тези услуги, "клиентелата" е не по-малко безпарична от теб самия. Какъв избор имаш? Да духнеш оттам - я в София, я по други градове, я в чужбина... И родното ти място става все по-фалирало и обезлюдено по този повод. Там пък където отидеш да се трудиш - местните те гледат накриво, защото "им крадеш хляба", "дишаш им въздуха", твоят диалект дразни слуха им и за капак можеш и знаеш повече, та взимаш хубавите пари вместо тях.
Та няма угодия както казах. Ако си седиш и мрънкаш - лошо, ако се напънеш и изкарваш пари, ама не където си роден - пак лошо. Има си такава група граждани и то немалка в нашата държава, на тази група - вечно някой и нещо й пречи. Я другите, я държавата, я всички вкупом.