Мисля,че не зависи нищо нито от нас,нито от вас.Извинявай Джам,ама имам мнение и е различно от всеобщото тук.Ако искаш ме баМни.
И мога да се обоснова,ама ще ми е за последно .Ако знаете как ми липсва моя си "Хай парк",не този виртуалния.И там всеки има мнение и позиция,няма модератори...абе зона свободна за всеки.

Чандра, ще се въздържа да ти обяснявам какво имам предвид казвайки нещо, защо го казвам, какви са ми мотивите да го казвам, понеже вече го направих по-напред в няколко огромни "чаршафа" и ако толкова те вълнува - върни се, прочети отново и съм сигурна, че ще разбереш. Ако не - значи и още 100 пъти да обясня - пак няма да разбереш, ще изпаднем в поредните "лични уточнения" и нататък...знаеш какво се получава. 

По въпроса какво казано от мен на кого "как звучи", мога да ти кажа, че съм отговорна единствено за това което казвам/пиша, а не за начина по който някой го възприема и асоциациите, които си прави. Аз при израза "каца с мед" се сещам за Мечо Пух, пък други се сещат за крадене и далавери, което си е техен проблем, не е мой все пак.

Не на последно място, ти обръщам внимание на факта, че именно аз не съм от хората настръхнали срещу живеещите в чужбина и считащи, че по никакъв повод и с никаква цел нямате право "да се обаждате". Справка - предишни мои постове. И това дето "втори път не го разбираш" - се отнася за периода в който една държава се е променяла кардинално в някакъв исторически момент, а не е мнение, че промени не се извършват непрекъснато в някаква посока, понеже държавата не е "статичен организъм" и това ми е пределно ясно.
Но от "чума" - държавата не боледува всеки месец и в Германия ти не си се борила с "чумата", а си отишла доста след този период и вече ако се бориш - бориш се с "настинки", "афти" и "зелени сополи", което е нещо регулярно и не толкова титанично като "борба с чумата". Пък България в момента още е на фаза да "боледува от чума" и ние "тук" и вие "там", при добро желание - с това трябва да се справим първо. Което не става по механизма по който преборваме "зелените сополи" нали се сещаш? Та да си лекуваме ние тука "чумата", с това дето вие в Германия морите "зелени сополи" - няма да стане просто, не защото не искаме. Иначе, че лечение трябва - мисля всички сме на една позиция. Ама при нас трябва да е много, много хард на този етап. В "чумния период" ни на Германия, ни на България ти с била на едно от двете места, да се бориш със заболяването, за което изобщо не те упреквам!!! Просто казвам, че повечко на теория ги виждаш нещата и все не вярваш на нас дето ги отнасяме на гърба си, че между теория и практика - има бая разлика понякога.

П.П. Не се заяждам, опитвам за пореден път да оправя "грешките в превода", за да не обидя някого, когато не целя това изобщо. За мен лично - всеки желаещ да помага по някакъв начин да си оправим страната, все едно къде по света се намира - добре дошъл е да помага както може и се надявам все някога да успеем да го направим. И ще е добре за всички ни, все едно какъв е "настоящият ни адрес".
П.П.-2, Извини ме за поредната метафора, с цел по-голяма яснота е уж и сори, ако ти създава неприятни асоциации използваните "болестни примери". Гнуснички са, признавам  , ама ми се виждат точни в случая и за целта.

В "чумния период" ни на Германия, ни на България ти с била на едно от двете места, да се бориш със заболяването, за което изобщо не те упреквам!!! Просто казвам, че повечко на теория ги виждаш нещата и все не вярваш на нас дето ги отнасяме на гърба си, че между теория и практика - има бая разлика понякога.

Jbrul, като си хортуваме тука за таквизи неща, сигурно е добре да се познаваме по-добре.  И тъй, аз през 1999г. завърших в България аграрна икономика. Тогава бях 27 годишна и вече омъжена. Т.е., студентския ми живот не беше от класически вид ("Gandeamus igitur juvenes dum sumus"), а се сблъсквах и с всички проблеми на семейния живот... В България преживях и демокрацията и хиперинфлацията и купонна система... (Дори на лекар ходих в онези времена, при д-р Щерев...) И тогава боледуваше страната ни - не знам, чума ли да назова болестта, проблеми с фината моторика ли... В края на 2000г. започнах следването си в Германия...  Първоначално исках само да усъвършенствам немския. Мислех си, че владеенето на език е като занаята (примерно, да лепиш плочки) - знаеш ли такъв добре, никога няма да останеш без работа... Изкарах няколко семестъра икономика (BWL до Vordiplom), все с идеята, че няма да оставам в Германия, докато в един момент се оказа, че мога да изпълня детската си мечта, учейки индология. И тъй, завъртя ме живота - професионалния, личния - все там, в странство... Финансовия въпрос не обсъждам, предполагам е ясно, че човек трябва да работи, за да яде... (А не както тате едно време се шегуваше: "Който не работи, трябва поне добре да се храни"  )

Извинявам се за оф-топика! По темата, Jbrul, ти по какъв начин се бориш със заболяването, за което разказа? Дано не го приемеш като заяждане, а просто като обмяна на мисли

Така, явно няма да се разберем, понеже все някой много иска да се обиди и засегне. За да не се стига дотам, дайте да сменим темата и да си продължим дискусията. Няма смисъл повече да се обясняваме какво и защо казваме, който е искал е разбрал още първия път.

Аз пък не съм почувствала някой да ме е гледал накриво понеже не живея в България.  Може би защото не съм се вглеждала, може би защото не ми идва през ума, но честно дори и сега с този развихрил се спор, пак не виждам някакво кой знае какво отношение, просто хората смятам са прави, че не ни е работа да им избираме отвън кой да ги управлява. Не знам какво толкова се засегнахте на тази тема.

Баш тъй, Боби, никой не ви гледа на криво просто си хортуваме тука и си казваме мнението и чуденията, радвам се че ти така добре ни разбираш
И все пак искам да попитам (пак чист обмен на мисли), без никой надявам се да се засегне, хората, които отивате в чужбина да работите, някои от вас и да живеят там, ваш си е избора, но питането ми е следното: защо аджеба сте съгласни там да се подлагате на унижение, да работите на две, три места на ниско квалифицирана работа и да се гърчите, а тук не искате да го правите това нещо? Наистина не знам колко от вас са го правели това нещо, но наистина ми е интересно и за бога не се заяждам, това е чиста проба любопитство от моя страна, защото имам следните примери: позната, която е била в Англия - непрекъснато ни намила там нещата са така, там това е иначе, там другото е еди как си - тука всичко смърди, тук всичко е ужасно и т.н. ама накрая като трябваше да иде да гласува ми обясняваше как всички са маскари и никой не заслужавал гласа й. И аз съм се запенила да й обясня как с това й мислене нещата всъщност никога няма да се променят, защото това е дефакто незаинтересованост от нейна страна, нооо тя е била в Англия - там си е плащала данъците, а тук не ще, там е увивала домати за някаква заплата, а тук ми обяснява, че няма за нищо на света да иде да увива домати което за мен е много странно. Другия ми пример е за моите роднини, които когато заминаха за щатите бяха по същия начин - работеха на по две места, де се вика почти денонощно, за да могат да свързват двата края, имаха търпението да изчакат година-две да си стъпят на краката. Вярно че когато заминаха и тук нямаха почти нищо, но ми е странно и любопитно защо аджеба не проявиха същото търпение, защо не се хванаха и тук да мият чинии, като не могат да си намерят работа по специалността, а повярвайте ми за мен лично и двамата имат много по-голям шанс тук, защото единия е архитект, а другия счетоводител - и двете специалности преди две-три години, когато беше бума на строителството щяха да ги изстреля там, където, дори със всичко което имат в щатите няма да стигнат - това ми е личното мнение и разсъждение. И все си мисля, прощавай Гане, защото ти явно си по-различна от горните примери, че тези хора(повярвай ми не са единствени и други примери ще ти намеря, само да се позамисля) си даваха толкова зор тука, а не там - до сега да сме излезли отдавна от калта. И честно да ви кажа се сещам веднага за изказването на една съседка,с която честичко си гостуваме, че това всъщност е егоизъм - аз да съм добре, останалите да се оправят. Че им е тежко, тъжно и т.н. така е, но си е избор,който са направили всъщност с оглед на това те да са добре, а не всички да впрегнем усилия, за да се подобри обстановката в страната като цяло. Защото тези ми познати през това време докато са там - не са платили лев в държавната хазна, ама техните родители, баби и дядовци - взимат заплати тук, ползват тук здравни услуги, и получават пенсии тук, а всички знаем, че пенсиите на възрастните идват от това, което се отдържа от нашите заплати за пенсионно осигуряване.
p.s. за протокола: аз лично съм работила на две места докато учех - скъсвах си задника - ставах в 5 и се прибирах в 10ч. , работила съм и в пицария и в хранителен магазин, въпреки образованието си, в случай че някой реши, че си приказвам просто ей тъй. Преди да си купим апартамента, за който сме теглили заем сме работили със съпруга ми 4-5 години, дори сменихме града, за да можем да работим това, което ни е по душа и на двамата. Сега ако ми се наложи, въпреки че ме натискат черни мисли напоследък пак бих мила чини, въпреки образованието си и ще стискам зъби известно време, за да си стъпим на крака и пак ще остана тук, за да се опитам от тук да променя нещата, да гласувам по душа, убеждение и когато мога да протестирам и да се боря за справедливост. Защото ако в чужбина никой не си позволява от 2 до 4 да вдига шум, защото е така навсякъде - тук не е така и тия хора дето го правят - някой трябва да ги рита в задниците и ако този някой трябва да съм аз - ще бъда, докато се научат, че сме едно цяло. И когато живееш в блок с още 25 семейства, не си сам на полето и не можеш да прваиш, каквото ти скимне. Ако някой трябва да вика ХЕИ всеки път, когато има сополиво дете в градината, за да се подобрят условията там - ще звъня и ще им подпаля телефона ако трябва. И то с такива малки неща, едно по едно прокарани от такива луди като мен (защото съседите определено ме обикалят понякога, защото с кой ли не се скарах докато Кате беше бебе, точно заради неспазването точно на това правило) може би полека лека нещата ще се променят към по-добро. Същото е със забранат за пушене на обществени места - абе те решили да се тровят - ок, защо да ме тровят и мен. Ама зле било за бизнеса - зле е не защото хората не могат да пушат в кръчмата, зле е защото всичко е поскъпнало двойно и тройно, когато аз работех в магазина - преди 6г. брашното беше 50ст. захарта е стигала 1лв., олито беше 1,1лв. а сега.... а заплатите от преди 5-6г. не са се променили бог знае колко и това не е защото са забранили цигарите на обществени места.
Отново нищо лично към никого и ще се радвам да видя гледната точка на хората "там", как не съм се сетила до сега да ги питам моите близки направо не знам  Ама ще си го запазя за следващия път като се чуем в скайпето

julia_m, веднага ще ти отговоря как е за мен - моя баща, да ми е жив и здрав, ме е научил, че срамна работа няма и че всичко може да работи човек. Преди години, още като студентка, реших, че редовното обучение не е за мен, защото само си губя времето и харча парите на родителите си. Никога не са ме глезили, никога не са ми давали пари, всичко съм си изкарала аз сама и съм платила сама образованието си. След като прекъснах първата година, събрах си парцалите, намерих си работа и учех едновременно с това. Стигнах почти до последната година, взех две години за една, взех си изпитите предсрочно, практиката и завърших семестриално. Подадох документи за още едно висше и продължих да работя. От 21та си година работя, не знам какво е да седиш и да чакаш на мама и тати. Даже имах практика като взема заплата, да ида да си купя нещо за в къщи - я чинии, я чаши, я някоя тенджера или тава. Целия ми чеиз дето привнесох у дома е от това, че съм купувала като мома
Като дойдох тук, дойдох с виза, която не ми позволяваше и чинии да мия, беше ми забранена всякаква работа. Живеехме разделени 1 година с мъжа ми, само и само да получава по-голяма заплата. Разликата, повярвай ми, не беше фрапантна - в единия случай 800 евро, в другия - 650. С тия 650 евро, успяхме дете да отгледаме до 1 годинка, да си плащаме квартира, че и да се храним, и пари да спестим. Затова сега мъжа ми е болен от диабет... Разрешиха ми да работя, получихме документи за постоянен престой, почнах работа в една детска градина. За мое огромно съжаление, бях бременна, направих жесток кръвоизлив и спрях да работя. Сега не мога, защото детето свършва училище в 11.15 и аз трябва да го взема, да се занимавам с него до 4, когато вземам другото дете. Междувременно съм им транспорт насам натам за различните извън училищни занимания. И да искам да работя, не мога, просто щото няма кой да ми гледа децата. А ми отказват да ги гледат, точно щото нямам работа. И така, ако си мислиш, че само при вас има Параграф 22, лъжеш се
В момента, в който мога да почна, пак ще се върна към градината, ще почна да уча, за да си взема изпита по езика и ако мога, ще запиша психология да уча.
Та така, при мен причините са в първите 7, когато баща ми ме водеше събота и неделя да копая на вилата и да садя...

Чандра, само за твое инфо "чумният период" на България, който отчасти си изживяла все още си върви с пълна сила. Та от онова време досега - промяна няма никаква, все сме си така. off Mоля те стига с този дребен шрифт, щото съм на 10 инча лаптоп, с очила съм и ми се е... майката, докато го изчета, честно 

Със "заболяването" - не се боря никак. Лежа си, свиркам си и цъкам из нета "мъдри мисли".
Сериозно - прекарах целия си съзнателен живот на самостоятелен индивид досега, в опити да живея по закони и правила, вярвайки че всички ще го правят като мен и ще "цъфнем". Учих, работих, плащах си всичко което трябва без да лъжа, осигурявах работни места, сдобих се с дете и си го гледам за СВОЯ сметка, не за държавна, гласувам съвестно винаги... Междувременно в какви ли не инициативи и проекти участвах, с цел някакви неща да се подобрят, вкл. си "осинових" лешояд и все още си го издържам /просто пример/. Наемам на работа цигани на трудов договор, надлежно осигурени и всичко както трябва - значи и расист не съм май...
Не е да нямам някаква общественополезна дейност, макар и по проекти различни от "Зачатие". Членувала съм и в една политическа партия, избори организирах, какво ли не е било от този сорт. Спрях да членувам след тези въпросните избори, като се уверих за какво служат партиите, не е като да го подозирам само и не е като да не можех "да се уредя на топло" баш в онзи период, но не го направих. Щото съм "романтична" и мога да си го позволя все още, не знам докога ще мога обаче.
Междувременно поодъртях, помъдрях /поне малко надявам се/, строших си главата неведнъж и не в една стена, "наместиха" ми се разни мисли, промених си някои позиции, от детинската ми наивност не и остана помен, но желанието ми за промяна и вярата ми, че такава е възможна все още ги има. Както казах неведнъж по-напред, чудя се в момента, как да впрегна същите за нещо полезно, в мащаб надхвърлящ някакъв конкретен проблем, ами за по-генерална промяна на ситуацията. И си признах, че нямам идея как да се случи това на този етап, което ме отчайва донякъде и ми е криво на мен лично. Но това е без особено значение в случая.

Ти какво направи, да питам и аз на свой ред без да се заяждам? Понеже това, което и двете явно сме правили - да учим, работим, да имаме деца и да се ангажираме с определени обществени каузи, да гласуваме на избори...явно хич не е достатъчно.

Очевидно трябва нещо друго да се прави.

юлия, според мен си останала с неправилното впечатление, че всички, живеещи извън Бг, мизерстват. Ами, не е така. Махнах се заради парите. И сега имам много по-висок стандарт. Случи се така, че се омъжих и за чужденец и на практика връщането изобщо не ми стои на дневен ред. Мъжът ми иска да се пенсионира след десетина години и каза, че може и да се върнем в Бг, ако искам. Но аз не виждам какво ще работя и колко ще изкарвам. Все пак нали някой ден ще трябва да мога да се издържам сама с пенсията си. И като стана въпрос за пенсии - заради "огромните" пенсии, които получават хората в Бг, ще трябва на майка ми да й давам поне още толкова отгоре. Така че, не е всичко на ваш гръб. Забравих да кажа, че става въпрос за висшист с висока заплата в момента. А нима невисшистите нямат право да живеят достойно на старини?!   Да, теоретично работещите финансират пенсионерите. Но фактически нещата не стоят точно така.
И аз като Ганка съм започнала работа на пълен работен ден на 21 г. Пет години трудов стаж имам в България, който смятам да си го прехвърля към друга държава. Като се почнаха от НОИ едни убеждавания да не го правя. Защо ли?!  
Не смятам хората, останали в Бг, за загубеняци или нещо такова. Дори им се възхищавам, че имат сили и желание да се борят. Брат ми също е така. Но на мен пък ми беше омръзнало да се боря с вятърни мелници. И взех решение, за което до момента не съм съжалявала.

Аа, моя неофициално е 11 години, ама официално е по-малко, заради приятни работодатели. Иначе имам включително до миналата година плащани здравни осигуровки в страната, не само в Германия. Ей така, за по-сигурно, да има кво да точат циганите, а нито веднъж не съм взела направление, ако ми се наложи докато съм в България, все си плащам Като поп при това, щото като чуят, че живея навън, смятат, че трябва най-малко да позлатя едно крило от болниците им.
Блу, нали сега ни убеждават да не си прекратяваме здравните права, щото трудно било, щото нам си кво, щото ще ги загубим... Само се чудят от НОИ колко пари да останат за коледни добавки

Гане, отдавна съм си спряла здравните права. Ходя на лекар в Бг, взимам си ф-ри, пращам ги на моята здравна каса, която ми осребрява част от тях. Така ми се вижда правилно и ми е по-лесно. Иначе личната ми все нямаше направления. Исках да отида на гинеколог. Ама как, защо, аз само на бременни давам и прочие. Е, само бременните ли да ходят на гинеколог?! Това преди сто години, де, но не вярвам нещата да са се променили особено.
Имам и други познати, които живеят извън Бг, а си плащат там здравните осигуровки. Някой ден искат да се върнат и да нямат проблеми. Тяхна воля.
Аз пък бях болна тази година през всичките 3 седмици, през които си бях в България. Ходих на трима лекари, дори и аб ми изписаха, но нямало как да ми дадат болничен. Едната ми взе да се оправдава, че НОИ щяло да я накаже. Сто пъти й обясних, че нямам нищо общо с НОИ, но тя си знаеше своето. В Токуда ми дадоха 3 дена от Спешното, повече трябвало от джи пи-то. Е, да, де, ама аз такова нямам. Накрая пулмоложката, която ми изписа аб-то, също ми отказа. Тя не можела. И така. Бях си болна и отпуската ми си замина за няма нищо. Иначе за всичките прегледи и чудесии си плащах, разбира се. Не съм искала нищо безплатно, нито пък незаконно.

юлия, според мен си останала с неправилното впечатление, че всички, живеещи извън Бг, мизерстват.
...
Да, теоретично работещите финансират пенсионерите. Но фактически нещата не стоят точно така.

Милички, не казвам в никакъв случай, че мизерствате. Въпроса ми беше съвсем от любопитство, напъллно разбирам, че всички сте си скъсали дупетата от работа - аз също съм го направила - работя от 20-годишна - пици, магазини, агенция за превод и легализация на документи, за една година дори работих на смешните 250лв. заплата, но стисках зъби за да натрупам някакъв що годе стаж, после ни излезе "късмета" махнахме се от София и дойдохме тук в Пловдив, където започнах работа, добре платена и то доста - доволна съм не мога да се оплача - щом като за година упяхме да си обзаведем жилището от нищо.
Ммисълта ми беше, че ако всички полагахме толкова усилия тук - за нашето благо - общото на моите родители и твоите, както и за нашите деца и работехме за промяната нещата щяха да са по-различни ...
И между другото пенсиите са мизерни, защото работещото население е твърде малко (голяма част от него е в сивата икономика), за да смогне да издържа пенсионерите и социално слабите цигани и  безкрайната им челяд, то затова и все вдигат възрастта за пенсиониране, защото тези които могат да работят, всъщност не работят тук, нищо че си пращате пари на вашите си родители, това по никакъв начин не облекчава бюджета за останалите - пак казвам нищо лично и не го казвам с грам лоша мисъл
P.s. иначе и аз като ида на док си плащам - като поп, ако да плащам около 200лв. осигуровки и тем подобни ...
И Гане, и мен са ме учили да не разчитам на готово - като деца с брат ми беряхме манатарки (по едно време бяха много модерни) и билки, за да съберем пари да си купим есенните обувки и никога не сме лежали и чакали нещо на готово да ни се снесе и сме били горди от факта...То и там ни е проблема да ти кажа, защото моето възпитание не ми позволява да приема,че има толкова безхаберни хора, които грам не се интересуват от ставащото около тях... такива мекотели, които чакат ден да мине друг да дойде и грам не дават от себе си за подобряване на нещата

Мдааааа... И аз докато ходех на лекции и пишех домашни (всеки, който е следвал в чужбина знае, че не е възможно да учиш само за сесия), работех на две места и дори изпращах пари в България... Друг е стандарта просто, както стана дума...

Юлия, питаш защо в чужбина. Едно примерче в тази връзка са мои познати (приятели), които в България са с добри професии, но наскоро дойдоха да работят в Германия, тъй като с българските си заплати не успяват да си изплащат вноските по жилищните кредити (особено през зимния период) и има опасност да останат на улицата.

А това с осигуровките не е ли един вид като двойното данъчно облагане? Нали уж в ЕС са синхронизирани нещата и е достатъчно да си осигурен в ЕДНА европейска държава. За какво са иначе тези прословути формуляри Е104... (На мене такъв преди време ми свърши работа и без никакъв проблем си върнах правата в България)...

Баш тъй, Боби, никой не ви гледа на криво просто си хортуваме тука и си казваме мнението и чуденията, радвам се че ти така добре ни разбираш
И все пак искам да попитам (пак чист обмен на мисли), без никой надявам се да се засегне, хората, които отивате в чужбина да работите, някои от вас и да живеят там, ваш си е избора, но питането ми е следното: защо аджеба сте съгласни там да се подлагате на унижение, да работите на две, три места на ниско квалифицирана работа и да се гърчите, а тук не искате да го правите това нещо?

Не знам за другите, аз ще ти кажа за себе си. Аз съм заминала веднага след гимназия т.е. квалификация никаква не съм имала. Работих в Макдоналдс докато учех,взех някак после вече завърших , верно не висока квалификация, но поне да се махна от Макдоналдс и си започнах по специалността, с коеот после си платих следващото образование. Не е имало период, в който да не съм работила. В България също не съм имала проблем да работя. На 16 години съм започнала работа, защото съм имала нужда. Не съм подбирала, понеже работа нямаше, а и аз бях още ученичка в 10ти клас и работех в операта като чистачка. Знаеш ли какво беше да си чистачка на 16 години тогава? Не се гледаше много добре. Не ми е пречело, направила съм каквото е имало нужда в момента според възможностите и ( липсата на) квалификацията. Така че за други хора не мога да коментирам, но аз навсякъде ще работя каквото мога, ако имам нужда. Естествено сега квалификацията ми е по-висока, нормално е да не искам да работя каквато и да е работа, но ако няма къде да ходя, няма да си седя в къщи, не ме е срам ако има нужда да работя каквото и да е. Не мога да разбера защо наричаш това унижение. За мен е по-унизително да си седя у нас и да се оплаквам без да правя нищо.Моето виждане е, че е до човек и по мои наблюдения, тези които в България не са искали да работят каквото и да е, ако им се наложи и тук не успяват.

По повод че не сме знаели какво е там. Аз когато се омъжих и установих, че мъжът ми няма да може да дойде тук известно време, напуснах работа и си дойдох в България. Изкарах в България около 2 години между 1999-2001, като първоначално си намерих работа и работих като секретарка известно време, в момент, в който безработицата беше над 20% и всеки ми обясняваше, как нямало смисъл да търся работа без познати особено по вестниакрски обяви. Е, аз за 3 дена си намерих работа точно по обява. Затова много добре знам като говоря за апатия какво имам предвид - тогава всички около мен ми говореха, че говоря глупости,не съм знаела как било в България и тем подобни самодето не ми се присмиваха директно на наивността (както тук между другото), но аз не си останах в нас,а си намерих работа точно така, както всички казваха, че не ставало. Не съм имала нужда от тази работа, но седенето без работа ме побъркваше и затова се хванах.

юлия, навсякъде съм полагала усилия - и в Бг, и извън нея. Разликата е какво получавам в края на месеца. Може и да звучи твърде материално, но за мен е така. И аз съм работила за 300 лв. Разбира се, не трябва да се оплаквам. Сама съм си подписала договора. Никой не ме е карал насила.

Чандра, не знам, аз никога не съм представяла формуляри на НОИ, признавам си, гледах да се водя с непрекъснати права. Отначало, защото не знаех дали ще се върна обратно и за да нямам проблеми, после просто по навик и за сигурност. Никой няма да ми върне хилядите левове за тия 5 години, но по-добре така, отколкото без тях.
Все се сещам като се преместих при мъжа ми да живея и търся аз работа, ама същевременно и сватба глася. Записах се на борсата, подписвах се там едно определено време и почти преди края на срока ме викнаха за интервю. Явих се, свърших задачите, шефа му трябваше спешно човек, вземаха ме почти от раз дет се вика и се прибирам аз, съобщиха ми, че съм одобрена и моята снаха тогава каза - абе ти кога дойде, кога връзки намери, че се уреди тука на тая позиция... А тя, в същото учреждение е била с дебели връзки, без конкурси и без да е за това място... Та завистта и злобата по хората ходи Още ми е смешно като се сетя, де

Боби, благодаря ти за отговора, както и на Гането и Блу скай
И само нещо: нарекох унизително, защото дори и на мен (нищо че бих го работила, ако се наложи) - няма да ми е особено приятно с висше образование да мия чинии или да бърша мръсотиите на тоя и оня. Ти си била млада, когато си заминала, аз говоря за хораа, които когато заминаха бяха на по 24-25г. в разцвета и разгара на силите си, току що завършили, т.е. не съвсем без никакъв шанс за развитие. Та така Иначе си абсолютно права, че който иска да работи на всякъде ще намери начин да работи и да се чуства полезен, който не желае - вари го, печи го - все нещо няма да му уйдиса.

Е, наистина вече ми е смешно, чета и виждам как си говорим за едно и също и дълбоко недоумявам за какво се разправяме често, често, ама нейсе.  

И аз в отбора на "пчеличките" да се запиша   , на 20г. бях когато живеех отделно /под наем/ и въпреки, че нямаше особен проблем да ме издържа мама докато учех, след година редовно следване се прехвърлих "дистанционно" /задочно/ и си учех и си работех, та и аз като Гането - "кухненския чеиз" си го бях купила сама от заплати. И доста други неща съм си плащала сама разбира се де...

Чандра, да ти кажа тая унифицирана за ЕС здравна система как работои - все още ми е върла мъгла, кое покривали, кое не, спешно ли било, не било ли... Като тръгвам навън си правя "здравна застраховка" за периода с високо покритие за някакви дребни пари от сорта на 30лв. става дума. Ползвала съм услугата за съжаление, но за щастие пък - съвсем безпроблемно в чужбина. Предпочитам това, пред цялата бюрокрация, направо ми излиза обрив при идеята с администрация да се разправям.


julia_m , съгласна съм с позициите ти най-често 100%, понякога 99%, но като цяло - да. Имам само една "забележка". Да, големите промени се състоят от наши малки, ежедневни, непреклонни "правилни прояви", но не само. Трябва да се мисли мааалко и по-общо и извън "собствената черга". Примерно тези, които не пазят тихо от 2 до 4, защото тях не ги бърка, че ти имаш бебе, ако и да е правилно и човешко "да ги бърка", но всъщност въпросът е до обща регулация в полза на всички, а не конкретно за някого... Та по същия начин и твоето мнение, че теб не те бърка "пълната забрана за тютюнопушене" понеже бизнесът пострадал, защото теб пък ти харесва никъде да не се пуши, силно напомня на "логиката" на твоите съседи. Тях лично не ги бърка, че имаш бебе, което не значи, че не бива да се съобразят с това в рамките на разумното. Мен тази забрана примерно ме бърка, много, но не като пушач! Държа да го подчертая. Бърка ме като предприемач, лично, конкретно, точно в този момент. В лично качество - няма грижи, ще пуша само у нас и навън щом така е решено. Но когато това засяга моите възможности за бизнес, самоиздръжка, добро гледане на дете и пр. - вече не го приемам. Особено с мотив, че всичко е регулирано и уредено и без такъв закон, обаче пълнолетни хора не можели да се спогодят дали пушачи да сядат при непушачи при опция за това, не е като да няма.   Когато нямаше - да съм 100% съгласна, ама сега - извинете...
Отделно, че както и сама виждаш - цените по магазините никак не зависят от точно тази регулация , ама безработните вследствие на нея - да. И такива има немалко, ако искаш, мога да те запозная таман с няколко такива, които нито са мързеливи, нито необразовани, просто не са извадили особен късмет точно в момента да кажем.
НЕ захващам темата за тази пуста забрана и не искам да я дъвчем наново, доникъде няма да се стигне. Давам го като пример, че сме самогъзници наистина, всеки си гледа само себе си, ако него лично нещо го устройва - не го засяга, че друг съвсем излишно ще пострада. Аз с готов, разчетен бизнес-план, осигурено финансиране за нещо конкретно...сега отначало започвам всичко, заради тази забрана и за капак - нямам грам сигурност, че тя ще се задържи И след това правителство, че да смея да инвестирам в нещо "непушаческо".  Щото ако инвестирам и пак сменят режима - пак ще съм на загуба. Освен да висна на държавна помощ и да чакам да се стабилизира положението...    САМО пример, моля да не се захваща, че е за пушенето баш. Мога още доста такива примери да дам, но по теми които не са толкова широкоизвестни, популистки, а специфични и ще е много протяжно и досадно за четящите какво обяснявам, та затова се въздържам да го направя.

Мисълта ми е  julia_m , че не е решението да отстояваш своите лични позиции и права само, без оглед на тези на околните, все едно за какво се отнася. Отстоявай ги разбира се и аз го правя, но гледам да е все пак без да вредя на други, които също се борят за нещо, искат нещо, имат право да го постигат и ако не им преча - като цяло ще сме по-добре. За какво точно говорим - все едно.

На любопитството ти по повод това, защо някой с образование тук е склонен да мие 2-3 години чинни в САЩ, вместо в България... Ами защото в първия случай, там докато мие чинии, оцелява трудно и ходи на курсове и изпити, за да си легализира дипломата примерно, или да се доквалифицира - има мотив да го прави. Знае, че миенето на чинии е наистина временно, макар и тегаво и като се напъне - няма да го върши това нещо безкрайно. В България - този шанс рядко го има и двете знаем защо. Другият чест мотив за подобен избор са нереалистичните представи, с които някои нашенци тръгват за чужбинско - как там някой ще им се поклони, ще ги назначи веднага на работа за луди пари и започва да тече отгоре им мед и масло... Втората категория - обикновено все са неуспели и плюят и "тук" и "там" и твърдят, че "никъде не ставало". До човек си е, сама го виждаш дори четейки тук. Някои се оправяме и тук и навън, други все не могат и тук и навън. Защо - оставям ти да прецениш

На любопитството ти по повод това, защо някой с образование тук е склонен да мие 2-3 години чинни в САЩ, вместо в България... Ами защото в първия случай, там докато мие чинии, оцелява трудно и ходи на курсове и изпити, за да си легализира дипломата примерно, или да се доквалифицира - има мотив да го прави. Знае, че миенето на чинии е наистина временно, макар и тегаво и като се напъне - няма да го върши това нещо безкрайно. В България - този шанс рядко го има и двете знаем защо. Другият чест мотив за подобен избор са нереалистичните представи, с които някои нашенци тръгват за чужбинско - как там някой ще им се поклони, ще ги назначи веднага на работа за луди пари и започва да тече отгоре им мед и масло... Втората категория - обикновено все са неуспели и плюят и "тук" и "там" и твърдят, че "никъде не ставало". До човек си е, сама го виждаш дори четейки тук. Някои се оправяме и тук и навън, други все не могат и тук и навън. Защо - оставям ти да прецениш

Съгласна съм, това е точно така.
Но знам и Юлия какво има предвид. Тук още битува мнението  в обикновения българин, че който се стреми да работи повече е луд или алчен, защото на мен постоянно ми казват, че не съм наред, била съм с един гъз на сто пазара, вместо да си клатя краката на държавната работа /тук това понятие си битува като решение на всичко/, българина обича да има началник, да му каже какво да прави нищо, че на маса всички са много идейни.

Казах и на Блу, още миналия път, когато направих изказване в стил на Юлия по повод българите в чужбина, нямам предвид 100% всички, познавам хора с професии, които си работят навсякъде по света без дори да се налага да са емигранти.
Тук срещам хора готови да стоят например, една година без работа, но да отказват да работят, защото им пречи егото - как така до вчера е било така, днес иначе, пък авторитета пред другите, какво ще кажат съседите и т.н....

Харесами и изказването на Ганка, по повод правилата в чужбина, че и там има отпор но има и  силен натиск за да се получат нещата.

Ами Тара ще дам един прост пример - наскоро имаше стачка - шофьорите от градския транспорт искаха увеличение на заплатите, по-добри възможности и още куп такива неща. Парализираха целия град, всичко спря, хората се качиха на колелетата, пеша, насам натам, никой не ропта, че е спрян транспорта. Но всички ги подкрепиха и не казаха - абе вие кви сте и за какво се борите. Освен това тук синдикатите не са кукли на конци, наистина работят и то сериозно.
Всеки си подава оставка, ако случайно сгафи - наскоро хванаха един от министрите, че е преписал дипломната си работа - ами оставката му веднага беше депозирана. Социална министърка използвала служебна кола, за частно пътуване - бам, и нейната глава хвръкна. Последният, фрапиращ случай - президентът на Германия взел заем от приятел - ама не малък заем - от порядъка на милион и не го декларирал, нещастника. Сега имаме нов президент... Така се правят нещата, а не с потупване пред строя