julia_m, моето лично мнение също е, че на децата, особено най-малките им е най-добре у дома със семейството. Не съществува сила на този свят, която да ме убеди, че за моето дете конкретно ходенето на ясла, или ДГ с каквото и да било е по-полезно от това да си го гледам аз. Единственото предимство, което намирам е възможността там да общува ежедневно и гарантирано със свои връстници. Тези със "създаване на навици, образованост, комуникативност..." и пр. - "мерси", не го вярвам. Нито мисля, че коя да е учителка, или институция може да свърши гореизброените неща по-добре от мен самата.
Това обаче как работят ясли и ДГ е съвсем отделен въпрос от този, колко време и за сметка на какво всяка от нас има възможност да си е у дома с детето. Отделен въпрос и съвсем субективна преценка е също, кое от двете е "по-добро" за самото дете. Държавата /все едно коя/ - не е длъжна да финансира ничии лични преценки за нищо все пак, тя е длъжна да осигурява
изпълними условия,за да направим даден избор според тези си лични преценки.
Не е задължение на държавата обаче, да ми осигури финансово възможност през следващите 5 години да си бъда у дома с Дани, понеже такова е личното ми желание и съм убедена, че за моето дете това е най-доброто. "Възможност" - в смисъл да ми заплаща това в брой и то не символично.
Държавата е длъжна да ми осигури някоя от следните опции: Условия за труд на бащата на детето ми /или собствен бизнес/, позволяващи той да изкарва толкова, че да си отглеждаме детето така както ние намираме за най-добре. Ако това значи "аз с детето у дома" - да можем да си го позволим с парите изкарвани от единият работещ родител /или семейният бизнес/. От какви "екстри" ще се лиши семейството ни в този период - също си е наше лично решени и воля.
Важното е възможността ни за докарване на доходи да ни стига за плащане на сметки, храна, дрехи, обувки, образователни помагала и разни такива съвсем нормални неща. Нова кола, цигари, почивки и др. - са в графа "лукс". Ако ги искаме и тях + "основния пакет" - или трябва да изкарваме над средните за другите пари, или да се върна и аз на работа, възползвайки се от някоя опция за детето ми да се грижи друг.
Та затова твърдя, че не помощи в брой е решението, а възможност горепосочените неща да са възможни масово, а не за единици /както е в момента/.
Опция -2 : ясла, или ДГ, ама да е "кЪт хората", което става с пари. Повече персонал, по-добри битови условия, по-качествена храна за децата там и пр. В тази връзка, както и за майчинството съм си мислила, че таксите за ДГ би трябвало да се определят и според дохода на родителите "без дране на кожи разбира се", някаква справедлива ставка да е, но не и еднаква за всички. Тук обаче се намесва проблемът с нереалното деклариране на доходи, нереалните осигуровки и нереалните бази на които да се определят разни такива такси. Ако станат реални - аз пък не мисля, че ще има масово недоволство, че не сме всички "на едно", само защото всички сме родители. Това е погрешно мислене лично за мен.
Знам, че пак опираме до куп други нерешени неща в държавата ни, че да е напълно възможно /но отчасти е и сега/ да се направи това, което пиша дотук. Но пък ако сме наистина разумни хора - няма да пищим срещу всеки опит /ако има такъв/ някои правила да се променят в полза на всички, понеже нас лично така не ни устройва точно в момента. За такива неща когато се разсъждава, да, винаги се гледа личната позиция за едно и друго, ама бива да "имаме очи" и за това извън нашия частен случай. Ще ти дам и пример. В момента, аз лично ощетявам всяка една от вас получавайки 240лв. всеки месец, които всъщност - не са ми жизнено необходими за да живея добре и да си гледам детето добре. Да, няма "излишни пари" за никого, било и 240лв., но факт е, че и без тях ще се справя пак нелошо. В същото време, други хора отглеждащи дете на възрастта на моето, които са с официално деклариран по-нисък доход от моя /а моят също си е надлежно обявен/ - пак взимат 240лв., вместо да взимат 500-600. Е, това ако не е пилеене на пари за глупости - не знам какво е. Не като майка, като икономист разсъждавам в момента, моля да ме разбереш правилно. В една друга тема ме пратиха да си даря майчинството, като ми идвало толкова "въз"
Не ми е "въз", имам какво смислено да направя за детето си с тези пари и го правя, отделно какво и къде дарявам - дарявам си, не от вчера, не е там въпросът. От тези 240лв. обаче - аз не мога да се откажа доброволно и да знам, че ще бъдат разпределени като "бонус" за всички други ползващи майчинство, което бих направила при такава опция. Мога и да не си ги взема и да станат "бюджетен излишък" на някое ведомство, бонус за чиновници, или бонус за някоя безотговорна циганка дето си мори децата само. Затова не се отказвам, не поради безграничната си алчност. Което ми напомня, че още не съм си взела еднократаната помощ за раждане и трябва да си я взема най-после, за да не замине и тя по посочените по-горе "пера".
И понеже
julia_m , животът е превратна работа както знаем.... Днес както съм така и помощи да се гледаме не са ми нужни, утре - може друго да е. И като ми се случи - бих искала да мога "безгрижно" да се върна на работа, да има къде да си оставя детето докато се трудя, условията за бизнес да са различни и
постоянни, за да смея да инвестирам в нещо без страх, че след месец някой ще прегласува закон и ще ме занули... Ей такива неща ще решат проблемите ни, не помощи. Ако имаме нормални условия на труд, правила и се спазват законите - и без помощи от всякакъв вид ще си гледаме децата кой както прецени за добре. Повярвай ми.