rtfrtf , какво да ти кажа за "малката, лична промяна" от която тръгва всичко добро. Знам, че оттам тръгва, само че както пространно вече обясних - не ми е грам ясно защо повечето наши сънародници не предприемат тези малки, но важни за всички ни стъпки. Не знам бе човек!
Чудя се, мая се - никаква логика...
За момичетата живеещи в чужбина, искам да поставя една "друга гледна точка на нещата" -
не като упрек, като тема за размисъл!!! Взимам повод от последното мнение на
Цигу и споделянето, че е променила някои свои позиции с времето.
Коя от живеещите в момента в чужбина от вас, е била в държавата в която е, в пиковия "момент на катарзис" на същата тази държава? Примерно в САЩ, коя от вас е преживяла епохата на мафията и уличните стрелби, голямата депресия? Коя от вас е била бита и гонена от заведение в качеството си на "представител на малцинство", или пращана към задните седалки на автобуса, понеже за предните - не е достойна? В борбата за граждански права на чернокожите там, коя от вас е била свидетел дори, не участник? Никоя, аз знам отговорът, твърде млади сте за целта.
Времето, в което вие сте решили да отидете в тези държави, те вече и то отдавна са прескочили онзи гаден, тегав, привидно безизходен етап от развитието си, в който нашата родна страна цикли над 20 години вече. Нали така? Отишли сте там не защото там някой ви е посрещнал с червен килим, фанфари, дал ви е два куфара с пари и - ей на живей, радвай се. Не, това не се случва на никого. Посрещнала ви е с едно нещо - ако искаш, ако не те мързи, ако не те е страх, въпреки че е трудно и там и не е идеално - заповядай имаш възможност да живееш поне прилично. Имаш сигурност, имаш правила, имаш политици които ако ще да те "таковат" пак - поне го правят меко, любезно и не така, че да пукнеш от глад и мизерия. Т.е. вие сте акостирали в онези държави в един момент, в който някой друг, преди вас ВЕЧЕ се е преборил за нещата, за които ние тук опитваме да се борим уж. Не е да не опитваме, повярвайте. Но всяко прераждане е трудно, бавно, за нечия сметка. То не върви никога по план и не спазва срокове. Единият човешки животец там и че на мен ми се искало баш тук да поживея при едни други обстоятелства...това е прашинка в исторически план.
Ей такива "прашинки" като мен и много други в България, преди време в САЩ, в Германия, в Англия - са изкарали целия си активен и ползотворен живот в състояние сходно на моето сега. Опити, провали, отчаяние, нови опити...и като не са се отказали - накрая са постигнали каквото са искали. Не за себе си лично, не и повечето от тях, но за децата си, внуците си и за всички вас. И пак не е идеално разбира се, винаги има "още битки", но те се водят вече на една стабилна основа и при ясни правила. Не, че това ги прави по-лесни, но поне по-честни в някакъв смисъл - да. В крайна сметка момичета - никоя от вас не емигрира в Руанда да кажем и ясно защо.
И момичета живеещи в чужбина, не ви пиша това със скрит упрек някакъв, че вие сте там и едва ли не ви е "много лесно", пък ние тук "горките жертви едва ли не дето трябва да оправяме батака"... И такива мнения има, но моето не е от тях. Аз считам, че едно от главните и важни права, което даде на хората в България рухването на комунизма е именно това - всеки да е свободен да живее където пожелае по света и както му харесва. Никого не считам за вид "крепостен селянин" длъжен щом е роден тук, да си изкара живота тук и да оправя батака "за чест и слава". Това е личен избор, неприкосновен и поради тази причина - неподлежащ на критики. Пак според мен, говоря само от свое име в този пост.
Не ми е странно, че ви вълнува какво става в родината ви, че ви е мила, че имате мнение и отношение към всичко ставащо тук, понякога по-трезво и от нашето собствено.
Искам да ви кажа обаче, че "отстрани" - често дава грешен ъгъл на нещата и грешни заключения за едни, или други процеси далеч от вас. Знам го и по себе си, при епизодичните ми ходения по чужбина, рядко надвишавали месец - бързо ми се сменя режимът на работа на мозъка и като се шибна в родното задръстване се чувствам "като на филм".
Само за месец това, пък ако поживея години - безброй неща ще ми се струват просто невъзможни, въпреки че те се случват реално тук и аз го знам, ама...не го смилам някак. Не го смилам, защото ако живея на място където също са се случвали тези неща някога си, виждам с очите си, че те вече не се случват - следователно начин има. И ако "онези там" в България - не постигат същото - значи те просто не се борят, те са апатични, предали се... Не не са, уверявам ви! Просто тези процеси, които вие по местообитание сега сте заварили в завършен вид - тук тепърва ще се случват и това не става с "щрак и готово". И ние искаме да става, даже повече от вас, ама не.
Затова има обида у някои хора тук при изказвания на емигранти за едно, или друго, при квалификации, че ние сме просто такива и онакива и затова нищо не се променя. Защото ние сме тук и опитваме да променим това, а вие - не сте останали, защото още преди 10 години ви е било ясно, че няма да стане бързо, или няма да стане никак. И сте там, където вече ей това е свършено, минало и заминало. И в двата случая - как се получават, или не се получават нещата в
обществен аспект - знаете предимно на теория и затова - често не се разбираме по разни въпроси.
Ние тук /вярвам, че не съм съвсем сама в това мнение/ също знаем, че това което искаме за себе си - се е случило на много места и на много други хора, те са се преборили за него - следователно има и как да стане. И тук се случват разни малки и важни победи за едно, или друго за които се хващам като ме задрусат черни мисли. Кога точно всичко ще стане "като при вас" - не мога да кажа, но все вярвам, че ще. И да не е за мен лично, но ще...