Аз не смятам да споря с вас на тема как работи САЩ, тук нали за България говорим. Обаче само ще ви кажа, че тази апатия, това мислене, че нищо от вас не зависи, това е част от проблема , поне в моите очи. Ми като нищо не зависи няма нужда дори въобще да ходите да гласувате.
Не смятам да коментирам политическата система на САЩ, не я познавам достатъчно добре за целта, а с "поназнайване" е несериозно. Пък и темата е за България наистина. За мен лично, голяма част от апатията на българите е продиктувана и от невъзможността да гласуваме персонално за някого, както е възможно в САЩ, дори да е за по-ниските нива на властта. Съвсем уместно го спомена Боби, а и аз самата всеки път на парламентарни избори се изправям пред тази тъпня - листа на някоя партия и човекът на когото персонално симпатизирам и имам доверие, оценила съм личните му качества и професионални възможности - се намира на "1237-о" място в тази въпросната листа. Ок, гласувам за цялата партия с някаква хипотетична надеждица да влезе и този някой. Обикновено - не влиза, той затова е "подреден" там, за да не бъде избран все пак. Ако случайно вземе, че попадне и той в парламента - все едно, тя "една птичка пролет не прави". Така всеки път, аз лично вкарвам за
пореден път в парламента същите лица, които вече са се провалили и не желая да ме управляват. Ама не мога по никакъв начин да си избера някакви други хора освен тях, не е до искане, просто не може и това е!
Гласувам Боби, защото при нашата избирателна система - негласуването е още по-лошо и резултатите още по-плачевни за обществото. Колкото ми е право да гласувам, толкова ми е и задължение, така го приемам аз, ако не съм гласувала - даже нямам право да се оплаквам после. Дори тук. "Гласувам, ама с отвращение", както казва един приятел, защото реално с този акт - не избирам кой искам да ме представлява, такъв избор ми е предварително отнет още с нареждането на листите и това не е случайно. И така за пореден път вкарвам в Парламента Костов и съратници, Станишев и съратници, Доган и съратници....има хора дето 20-ина години това "работят" и аз с моето гласуване ги вкарвам там всеки път, въпреки че искам вместо тях да вкарам съвсем други.
Та това, което казваш Боби и е така и не е съвсем така. Не съм апатична, отчаяна съм от това, че "гражданската ми активност" е предварително опорочена. Отчаяна съм, че повечето хора са по-склонни да излязат на протест за 30лв. отгоре в брой, отколкото за промяна на избирателната система примерно, понеже не го намират за толкова важно. Отчаяна съм, че съм една "пълна въшка" в качеството си на гражданин и не съм в състояние да инициирам дори протест по въпроса, камо ли да постигна промяна, защото съпротивата ще е яростна. Отчаяна съм, защото не мога да си спра колата в средата на едно кръстовище в пиков час, да се кача на предния капак на същата и да обясня на всички "състезатели" каращи на слалом и сменящи лентите в последната секунда, че "да хванат зеленото", простичката истина, че: "ако всички си стоим в лентите и караме по правилата - всички ще минем по-бързо и без нерви". Пък знам, че е така, защото съм виждала как това работи в далеч по-големи градове по света. Ако опитам да го направя, докато се покатеря на капака - ще ме смъкне някой гневен и бързащ и ще ме пребие, а за десерт родната полиция ще ми състави акт за хулиганска проява. Отчаяна съм, че изобщо някой има нужда да му обяснявам това, ами не се сещат сами и не разбирам защо не се сещат...
Отчаяна съм, защото този филм, който спомена
Джам с проблемите на "етажната собственост" ми мина през главата. Аз с корем до носа, г-н Павлов-домоуправител, мазетата пълни с вода, изгърмели тръби, спешен ремонт за 5000лв. И през жилището ни се изредиха 70% недоволни съседи с крясъци, обиди и заплахи по въпроса, че ги принуди да плащат защото си има ЗАКОН за тези неща и повечето викове ги отнесох аз поради факта, че си бях у дома да "мътя" малкия и уж да ми е спокойно. Не мога да ти изброя, колко пъти чух от хора с образование, добри доходи и претенции за интелект репликата: "Защо ние да плащаме, тя КООПЕРАЦИЯТА няма ли средства?!"
И колко пъти ми се наложи да попитам: "Кой според тях е кооперацията?" на което получих безброй абсурдни отговори, освен АЗ /ние/. Тези същите хора са "нашето общество", такова им е мисленето, не знам защо е такова, не знам как да го променя.
Тези и много подобни на тях неща ме докарват до отчаяние, не от "битов вид" само. Отчаяна съм, защото като реагираш така за ремонт на мястото, което обитаваш - какво да очаквам от теб като мисъл за нещо по-голямо, по-абстрактно, което няма незабавно да усетиш, но е ВАЖНО! Много важно.
Аз не съм "вдигнала ръце", не съм взела решение да си "бия камшика", или да започна и аз да паразитирам и да мисля само за своя си задник. Не съм готова да приема, че вечно "у нас - ще е така", но вече ми се струва, че поне през моя активен живот - ще е нещо такова и просто не го крия. Споделям го с други хора и това не е апатия. Коментирам кое лично мен ме вбесява и води до отчаяние и това не е "мрънкане". Ти поне знаеш, че ако реша да мрънкам си имам далеч по-сериозни поводи от "общодържавните проблеми" по които да мрънкам и то с основание. И знаеш, че не го правя.
Да, темата е вид отдушник за всички нас. И за нас "тук" и за вас "там" - всеки добре дошъл да си каже какво му тежи и да захване каквато желае тема на разговор, в каквато желае посока. Нямам нищо против, но и не приемам да ми се казва на мен за какво трябвало да говоря, какво да ме вълнува и какво да ми е проблем - каквото-такова. Всеки с дерта си.