несъмнено възрастта е един от факторите, другото е начинът на живот - много се говори за заседяването, за храните и др химикали дето ядем, алкохол и тн. не казвам, ама въобще, че възрастта не е фактор, а че излезе сякаш е причина и, че ние сме си виновни, че чакаме толкоз време (не се каза например, че често тъкмо поради това, че хората са млади не се обръща сериозно внимание на техните притеснения, че имат проблем със зачеването, така те отиват до врачките и зелевите листа, хомеопатията и рейки и губят години) или пък се гевезиме и не фанем първият дето има достатъчно подвижни сперматозоиди да ни направи едно-две деца, пък после ще му мислим. не случайно казвам, че лекаря се държа страшно професионално, дори се извини и се поправи, че двойката има проблем (иначе изглеждаше, че в жените е основно проблема, щото те чакат) и каза, че по-сериозният проблем е социалният - в отглагането на решението за имане на дете. и тук може много да се говори както от гледна точка на социологията, така и от гледна точка на последствията от фантазията, че имаш контрол върху плодовитостта си (навремето са раждали на по 18, щото тогава са ги женели и са почвали да правят секс, няма искам, готова съм - като искаш да правиш секс, гледаш бебета); според мен това, че ние можем донякъде да контролираме раждаемостта е огромна придобивка, но създава страшно много допълнително напрежение, можем много да си говорим за това - какво значи да вземеш отговорността да имаш дете, да не е вече в "божиите ръце", че и този човек, че в този момент, на всички ни е минало през главата. после фетишизирането на независимостта не е особено в помощ на желанието за дете, защото това е всъщност някой който ще е зависим от теб много дълго време, а ти ще си зависима от него/нея цял живот (емоционално естествено) и още хиляди неща, които са далеч по-важни и интересни за мислене от "направете известен компромис с партньора си и действайте". понякога се срамувам да слушам неща казани от "експерти"
