Боби - не се повишава раждаемост с методите, които описва Роуз естествено. Просто опитах да "преведа" какво мисля, че казва тя, което хич не значи че съм успяла де...
В интерес на истината, ако имах бебе като студентка - подобен "дневен център" щеше да ми е от помощ. Лекциите ми никога не са били "ънблок" примерно от 8:00 до 14:00 ч. и всеки ден часовете бяха различни. Да кажем от 8 до 10 занятия, после от 12 до 15, друг ден - друг график. Ако по онова време имах бебе - би ми било опция да го оставя в такъв "дневен център" в университета, когато съм свободна да си го взема, после пак да го оставя. Имала съм лекции и в 19:00 ч. в събота, дори детето си да го дам на нормална ясла - пак няма да ми е по-удобно. Подобна мярка не е толкова в помощ на самите деца, а на младите родители, които все още учат.
Ако имах бебе като студентка - просто щеше да се наложи да прекъсна поне за една година, което не е нито в моя полза, нито в полза на държавата все пак.
Друга погрешна и вредна тенденция, наложена в световен мащаб /в по-развитите общества/ е именно поощрението и скланянето на кандидат-родителите да започнат опити за бебе изобщо на възраст около 30 и нагоре години.
Не казвам, че всеки завършил гимназия първокурсник, който се влюбил трябва да прави дете на колежката и тя да го ражда без никаква мисъл как ще се справят финансово те двамата с дете. Но и починът всичко да сме наредили, подредили, изградили кариера, създали собствен дом, натрупали спестявания и пр., че чааак тогава да се замисляме за деца изобщо - също не е особено правилен. Най-малкото двойките с репродуктивни проблеми постоянно нарастват като брой, все повече уж здрави и прави хора на възраст 30 и 30+ тепърва откриват невъзможността да имат дете, че после години лутане, лечения, опити и ако успеят - остават с едно дете. За повече нито имат сили, нито нерви, нито средства, а често и физиологично не им е възможно.
Та да се създават условия именно младите и учещи хора да раждат по-рано - изобщо не е лоша идея. Те не са маргинали, те са амбициозни и мотивирани да успеят и едно, или две деца - дават допълнителна мотивация. Не е като малолетната циганка, която ражда поредното за което не я еня.
Има и трети план, особено пък ако се окажеш от тези с проблемното забременяване. Аз хубаво на 25 си бях наредила живота, имах всички условия да раждам и да гледам деца, не е да не съм си следила здравето, да съм мърлява и неграмотна, че затова да не съм могла да забременя на 25. На 25 бях изпълнила половината част от личния си план - налични условия да раждам и да гледам деца. Правех си сметки...хахах направо се смея сега като знам къде пиша...та правех си сметки, че аз до 30-31 г. ще имам две деца поне. После ще се отдам основно на работата си и ако на 37-38 ми се доще трето, или пък стане от "непазене" - добре дощло. Супер план беше.
Само дето родих първото си дете 4 месеца преди да навърша 30 години. Освен това преди детето ми да навърши 2 години се оказах разведена с баща му, което определено е пречка за плановете и желанията ми за поне още едно дете. Пък и времето никого не чака както знаеш. Догодина ще стана на 33, пък дали изобщо ще срещна някой в бъдеще, с когото да пожелая и да рискувам пак да правя семейство, да раждам още едно дете..не, че не искам, ама "парен каша духа". С едно дете и сама ще се оправя дори в БГ, с две, ако пак направя кофти избор и пак съм в БГ, наближавам 40 и съм тотално амортизирана психически...не знам, не смея да поема подобен риск. Поне засега си мисля, че по-скоро не.
Като студентка имах чудесно гадже, сега ми е близък приятел. Страхотен съпруг и баща, ама...на друга жена. По онова време беше от малкото мъже на 26г., готов да се обвърже трайно и да гледа деца и го направи. Тогава. И днес има и образование и работа и страхотно семейство и е щастлив.
Когато между нас навремето нещата стигнаха до настояване за сватба и деца СЕГА /аз бях на 22/ - аз го напуснах. Напуснах го не защото не исках сватба и деца, а защото исках "да постъпя правилно". Защото вече беше актуално онова, в което ти вярваш и в което и аз вярвах доскоро - "първо си оплети цялата кошница, та тогава снасяй яйца в нея". Не е разумно, не е правилно, не е отговорно - хем да плетеш кошницата, хем докато е недоплетена да мътиш в нея яйца и да гледаш пиленца. Рискът е голям, закъде бързаш, не се прави така, всичко по реда си... И аз така щото съм много умна нали - подкарах ги нещата "по реда им".
Да ти кажа честно, ако бях с този си акъл сега в онази ситуация - щях да облека бялата рокля и с проблемно забременяване да бях - щях да го знам по-рано и сега щях да си имам две деца поне. Трудно -лесно щях да съм ги поотгледала вече на сегашната си възраст, дори семейството ми пак да не беше просъществувало. Щях да имам много повече опции да градя кариера отколкото имам сега.
И ако от мен зависи да се провежда държавна политика стимулираща млади хора, студенти, с амбиции и переспективи да раждат деца още докато се обучават - бих я провела. Бих улеснила всякак живота им и грижата за децата в битов и финансов план докато хем учат, хем гледат малки деца. Таман докато завършат - децата им ще са поотгледани, ще са по ДГ, тези хора ще могат да се отдадат на кариера, ще генерират БВП и пр. полезни неща. Много по-добре да им се плащат някакви държавни помощи докато учат и гледат деца, отколкото за да вегетират у дома на средна възраст с деца, поради липса на други опции. Отделно, че ако бях 10 години по-млада майка - доста по-лесно и леко щях да си изгледам бебето, поради липса на "вредни натрупвания в главата" за въпросните 10 години.
Та недей така с лека ръка да отхвърляш някои "идеи", въпреки, че същите са доста объркано дефинирани, или ненапълно избистрени в поста на Роуз.