anitza , прекрасен анализ на темата, много ти благодаря за времето което си отделила и труда, който си вложила, за да го направиш!
Елена, мисля вече уточнихме, че "частни случаи" - не могат да бъдат аргумент в дебат с подобен мащаб. Не защото не са реални и често куриозни, а защото и "опониращата страна" - може да цитира веднага "частен случай" от обратен вид и става едно безцелно "замерване с частни случаи".
Толкова страници вече се удържам да си споделя субективното мнение по въпроса, защо у нас се навдига такава вълна от желаещи да раждат у дома, понеже не исках някой да дойде и да ми каже "как не съм по темата". Е, сега рискувам да ми го каже половината форум /поне
/, но
главната причина за мен са именно скапаните, като цяло държавни болници и АГ отделения и неадекватното /не в пряко медицински смисъл/ отношение на болничния персонал към родилките.
Не бих могла да кажа дали в чисто медицински план, намесите в нечие раждане са "ненужни", "излишни", "насилствени" и в този ред. Доколко е била нужна дадена намеса в конкретно раждане - може да прецени само професионалист, не лаик /като нас/. Та лично аз - не бих се наела да отсъждам "на едро" колко излишно се ползва окситоцин, или форцепс. Допускам, че в големият процент случаи - не е излишно и необосновано все пак, но не изключвам и случаи в които се форсира едно раждане в "гонене на план-график" на персонала.
Както пък има и вече споменатите случаи секцио да се бави, или отказва заради бюрократични спънки и лоша болнична организация.
Та както беше посочено неведнъж дотук - цялостната организация на здравеопазването е сбъркана и то генерално. АГ болниците и АГ отделенията - не са изключение и начинът на работа в тях е главна причина /за мен/ много жени да не желаят да попадат там просто и да търсят алтернативи. За съжаление - много опасни за тях самите и за неродените им деца на този етап поне.
Елена, когато раждах Дани имах време да поогледам частната болница и да си помисля защо аз, която органически не понасям болници - не се чувствах стресирана от нищо там, а стигнах до почти абсурдното в моя случай усещане - да ми е хубаво там. Сериозно го казвам последното и приятели и познати още гледат ето така
, когато им заобяснявам колко хубаво, колко приятно /вкл. физически/ съм се чувствала при все, че говоря все пак за операция, което хвърля леко в ужас повечето хора. Нормално.
Убедена съм, че по този повод - наум повечето ме квалифицират точно като "пълна кукувица", както и аз квалифицирам дамите от "Родилница" по този начин. Хората имаме склонност да лепим етикети без да се усещаме дори, аз не правя изключение естествено.
Та мислех си аз, защо в "моята болница" се чувствам така, а в държавната се чувствах "онака". Имах "честта" да полежа в държавното АГ през далечната 2000 година, което ме доведе до непоколебимото решение, че и с пистолет опрян в слепоочието - няма кой да ме накара да пристъпя прага на същото втори път.
1) Обстановката в частната болница, или както тук често иронично я наричат някои "хотелската част". Та хотелската част хич не е "Риц-Карлтън" и по моя скромна сметка, на човек принуден постоянно да прави ремонти и поназнайващ кое колко струва баш като "интериорни решения" - ами не е скъпо да се докара такъв вид. В същото време психологическият ефект върху родилката от именно този вид на едно болнично заведение е неоценим. Убедена съм 100% Елена, че на нито една жена пристъпваща прага на онази болница - не биха й секнали контракциите поради стрес. Та по обстановката в една болница това имам да кажа. Огромно значение има видът й за това как се чувства една родилка в нея, дали ще се стресира, панира и пр. нежелани ефекти.
2)Акушерките. Не знам какво обучение са минали момичетата там точно /90% от тях са по-млади от мен/, но подхождат към теб като "най-специалната" на света, едва ли не само ти си родилка днес и за тях по-важно на този свят от твоето раждане няма. Усмихнати, говорещи меко и любезно, обясняващи като за дебил сега какво следва, какво трябва да се направи, как ще се направи, ти как ще се почувстваш... Няма аутимативен тон, команди, реплики от сорта на "аз така казвам", или "такива са правилата". Цъ. Меко, леко, со кротце, со благо всичкото. Усещането което създадоха у мен с поведението си беше първо сигурност, че съм в добри ръце и това са хора компетентни и знаещи кое как да направят, второ предизвика като ответна реакция желание да им съдействам всячески, не да се опъвам, да "играя контра", да капризнича и да се чувствам притисната и насилена по какъвто и да било начин.
Като краен резултат, с пряко отношение към ефективността на работа във въпросната болница се получи следното. От момента, в който пристъпих прага, минахме през мерене на тонове, попълнихме още няколко документа, качиха ме в стаята ми, преоблякох се и донесоха стойка за система и банка, която да си изтича докато си гледам един сутрешен блок по телевизията, минаха общо 30-ина минути.
Т.е. милото отношение и обясненията какво, как и къде ще се случва докато се придвижвахме из болницата - изобщо не са попречили всичко да се случи освен приятно и бързо при това. Т.е. няма ненужно ангажиран с нещо медицински персонал, понеже същия се държал мило и обяснявал човешки процедурите. Друг ефект е, че екипът имаше толкова спокойна пациентка, на която предстои секцио, че същата удари една бърза дрямка преди да влезе в операционната.
Което пък доста улесни анестезиолога и целият екип, да работят спокойно не да озъптяват паникьосана родилка.
Та в този ред на мисли, не считам, че на акушерките в една държавна АГ-болница, би им коствало особено усилие да се отнасят с родилките по начина, по който колежките им в частната се отнесоха с мен. Ниските им заплати изобщо не са аргумент да не проявяват "човешко отношение". Пък проявата на недобро отношение към родилките - всъщност спъва и собствената им работа, създава атмосфера на недоверие, чувство на унизеност у родилката и все неща, които не са в полза на нито една от страните.
3)Лекарите.Написаното за акушерките - важи с пълна сила и за лекарите. Положителните ефекти са същите.
4)Болнични процедури. По немалко разкази на раждали жени - оперативно и естествено в държавни болници, сравнявайки с процедурите в частната...ами има куп излишни, ненужно стресиращи родилката процедури и манипулации, които се извършват ей така "по устав". Нарицателен пример е поставянето на уретрален катетър на жена с планово секцио, преди анестезията например. Ма не било болка за умиране. Ми хубаво - не е, но нито е нещо приятно, нито пък е оправдано да се процедира така, след като и без друго ще се ползва упойка. Защо пък зорлен да се създава стрес и дискомфорт на родилка - никак не ми е ясно. Щом в "моята болница" това се прави след анестезията - значи не е да не може по медицински причини някакви. Същата история е и с поне 24-часов задължителен престой в реанимация за жена в държавно АГ, при която няма никакви усложнения след секцио - ей така понеже такива били правилата и организацията. Ами да ги промент бе, то за това пари не са нужни, малко напън и мисъл трябват само. От излишен и с нищо необоснован престой в реанимация пък - следва другия дерт - принудително отделяне на бебето от майката. И се навързва една порочна верига от неадекватни и ненужни действия, водещи само до други неадекватни и ненужни действия, от които няма как родилката да е доволна и се стига до перманентна тиха война между нея и болничния персонал в общия случай.
Много дълго стана пак, съжалявам и все пак още много много може да се каже по тези въпроси. От това което знам и съм видяла аз поне и от множеството ми разговори с работещи в тази сфера и в частните и в държавните болници съм си направила две основни заключения.
1) Поне малко да добият вид нещата в държавните болници в битов план - не струва чааак толкова скъпо. Въпрос на желание и ефективно управление на средства от страна на болничните администрации. Естествено, ясно ми е че откъм скъпа апаратура от всякакъв род - не е толкова "лесно" и "простичко", там ще трябва да почакаме за съжаление да се изравнят нивата при частна и държавна болница. Но при този огромен сграден фонд на повечето държавни болници, да съществуват "предродилна зала" и "родилна зала", разделяни от една врата и раждащи жени да са сбутани като говеда очакващи да ги транжират и да чуват и виждат всичко, което се случва с други раждащи жени - е просто безумно и престъпно. Сгради, стаи - бол, да се организират нещата по друг начин не е "мисия невъзможна" и сега, въпрос на желание и кадърност.
2)Мисля си, че още по време на следването и особено при взимане на специалност при АГ-специалистите, трябва да се застъпи много сериозно в обучението въпросът "Как се работи с хора и как се комуникира с тях". Не да те приучават да гледаш на родилката като на сбор от органи и "машинка", която трябва да накараш да сработи добре. Да има ясно осъзнаване и наблягане на въпроса, че раждащата жена, все едно как ражда - ще ти съдейства оптимално и заедно ще постигнете по-добър резултат, ако има взаимно доверие по между ви, ако тя не се чувства унизена, тормозена, а медицинският персонал няма убеденост, че когато тя се държи неуправляемо - малко навикване я "докарва на себе си" и един вид й правят услуга, ама тя просто не разбира. Това мислене, ако изчезне трайно и масово - друго би било в болниците си мисля аз. То сега е сравнимо точно с масовото мислене, че можеш да си пошляпваш детето, друг начин няма, не е "кой знае какво", няма проблем чааак толкова и пр.
Разбира се с горния текст - не желая и не целя "да слагам общ знаменател", понеже съм наясно, че дори в държавна болница - немалко медицински специалисти се стремят да постъпват с родилките по начина, по който го правят и колегите им в частните болници. Но поради закостеняла, затлачена система, безумни правила на работа, некадърно организиране на работния процес, постоянен недостиг на средства, база изградена по модел от едно друго отдавна отминало /за щастие/ време - те също са безсилни срещу порочната система, точно колкото и родилките жертва на същата.
И г-жа Атанасова вместо да обяснява как трябва да се ражда задължително в болница /което по принцип споделям/, да си помисли как болниците да започнат още сега да се променят в посоката, за която дотук говорих. Иначе сакатлъците в тях и извън тях - само ще стават все повече и все по-големи. За съжаление.