Когато говорим за права, трябва да стоим на позицията, че няма право по принцип и защото на мен така ми се иска. Аз например, като бях малка, си мислех, че имам право да бия брат си, защото съм с 5 години по-голяма от него. Обаче не ми даваха и аз твърдо вярвах, че това е една огромна несправедливост и моите права са нарушени. Правата са отражение на общоприети норми според моралните разбирания на група хора и записани в съответните закони и други нормативни документи на дадена държава. В България имаш право да правиш с тялото си каквото искаш. Имаш право да се самоубиеш. Лекарят обаче няма право да ти помогне да се самоубиеш, дори и да си много тежко болен и според неговите представи за милосърдие не е правилно да те остави да се мъчиш. Въпреки това законът не разрешава евтаназията и лекар, който не спазва тази забрана, може да бъде съден за убийство. Бременната жена също има право да разполага с тялото си. Може да се самоубие, може да си вреди, може да вреди на бебето си, като пуши например, напълно законно, може да преноси, може да роди където поиска. Но не може да роди на самолет, защото авиокомпаниите не качват на борда раждащи жени, било то и нискорискови. Нарушени ли са им правата? Безспорно. Това е и моето предложение към БХК за следващо дело в Страсбург - да защитим правата на бременните да раждат на самолети, в кесонови капсули в Черно море, на Мусала, а защо не и на Луната, не пречи да сме много смели в мечтите си.
По тази причина у нас, с цялото уважение към правата на хората, има две възможности - да родиш с медицинска помощ, в болница, тази помощ е без грам дискриминация, тя се оказва на всички жени, дори и на тези, които не са здравно осигурени и втора възможност - да родиш без медицинска помощ. Отказът от здравеопазване не е престъпление.
Сега накратко ще скицирам защо аз смятам, че в момента в България не е разумно да се разрешава домашно асистирано раждане и защо то е по-рисково в сравнение в раждането в болница.
По отношение оценка на риска. Една нискорискова бременна в България не е равнозначно на нискорискова бременна в друга развита страна. В предишното си мнение ви дадох пример с неистовите усилия, които полагаме, за да направим скрининг за гестационен диабет. Мога да дам и още много, много примери за разлики в пренаталната грижа у нас и по света, защото имам представа колко нищожно малко неща покрива нашата каса и как всички страни от западна Европа, а също и САЩ, предлагат в пъти повече изследвания преди и по време на бременност с цел да се намалят рисковете за бременната и за бебето. А именно този подход свежда броя на нискорисковите бременни, които искат да родят в къщи до огромните 1-2% от всички бременни. Дори в съседна Македония държавата плаща за скрининг за хламидия и микоплазми, а у нас -не! Да не ми се обидят сега македонците, аз много ги уважавам. У нас например не е изненада да се роди дете с тежка транспозиция на големите кръвоносни съдове на сърцето или с друг вроден сърдечен дефект, което ще налага реанимация непосредствено след раждане и ако се роди в домашни условия, това дете просто няма да има никакъв шанс да оцелее. Това е така, защото една нищожна част от бременните у нас имат достъп до специалист по фетална ехокардиография, специалистите са не повече от 5 за цялата страна и услугата, както можете да се досетите, не се заплаща от касата. Дори стандартното изискване за базисна ехокардиография /нещо, което вероятно могат да правят не повече от 20 АГ специалисти в страната/ изисква оценка само на 50% от важните сърдечни малформации. Така че тезата "за бебето е по-добре да се роди вкъщи" е неадекватна за българските условия. Напротив, в пъти е по-добре да се роди в болница, идеята на домашното раждане тук не е задари бебето, а за да се осигури комфорт на родилката.
Всяка страна, която разрешава асистирани домашни раждания, има стандарти, които определят правилата. Прочетох някои от тях, няма начин да отговорим на тези изисквания, дори и много да искаме. Например във всяка страна домашните раждания се водят от акушерки. Колко е броят на опитните акушерки у нас, които са водили определен брой раждания първо със супервайзор, а после и самостоятелно, за да натрупат опит и да могат да работят извън болница и без подкрепа от лекар? Отговорът е 0, нито една акушерка у нас не работи самостоятелно, такава е организацията на здравната помощ. Ако препишем примерно холандския стандарт, там закон задължава да се осигури линейка при усложнение в хода на раждането до 15-тата минута. Да, закон, не просто някаква препоръка и няма ферми за лалета, няма отдалечени райони, няма оправдания. Има закон и той се спазва. А както ви казах и преди, разликата между българска линейка и холандска линейка и колкото са различни детско камионче и марсохода "Curiosity". В Германия например касата заплаща трудът на акушерката в размер 380 евро за 12 часа - това е колкото моята месечна заплата на университетски преподавател.
Въпреки това във всички тези развити страни с опитни акушерки, високо ниво на профилактика, много пари за здравеопазнаве и отлични условия за домашно раждане, около 15% от започналите раждания в дома завършват в болница. Това означава само едно - че колкото и усилия да полагаме, каквито и правила да спазваме, винаги ще има изненади и те не са малък процент. Държавата не може да поемем такъв риск. Освен проблемите с транспорта трябва да имаме предвид и други неща, напр. състоянието на кръвопреливните ни центрове. Не знам дали следите този проблем, в последните 5 години аз лично съм инициирала поне 5 кампании за набиране на кръв и съм участвала в още повече такива. Да смятаме, че със собствен превоз може да се транспортира кървяща родилка или недишащо бебе е нереалистично. Дори таксиметровите шофьори отказват да транспортират болни, макар да искаш да им платиш и са прави, не е тяхна работа и не им се плаща за риска. Аз бих предложила на всеки, който намира това за забавно, да пробва да вкара в лек автомобил един средно тежък човек, който крещи, кърви и оказва съпротива. На времето, като се явявах на изпита по реанимация, който е един от задължителните държавни изпити, за да станеш лекар, имах практически тест - минаваш, реанимираш един макет и ако успееш, отиваш на теория. Реанимацията на макет е стандартизирана, ако го правиш правилно, светва зелена лампа, ако не - червена, три пъти червено, пациентът умира, а ти отиваш да четеш за поправката. Да, обаче се оказа, че на практика нещата съвсем не са толкова прости и лесни. Първо, адреналинът ти се качва до тавана, трябва да имаш опит, практика и рутина, да си правил едно и също нещо стотици пъти, за да ти е станало автоматизъм. Второ, пациентът не е тих и кротък макет, а жив човек, който крещи, плаче и ти пречи да го спасиш. И не на последно място имаме роднини - е те какви поразии могат да нанесат просто не е истина. Бедна ви е фантазията какво се опитват да направят, какви екзотични идеи им хрумват, като например да вдигнат пациента с главата надолу или да му сипят вода в гърлото, паникьосват се, дърпат те за косата, крещят, че убиваш жена им или детето им, блъскат те, дори те заплашват с пистолет. Това е ситуация, в която се искат много опит и рутина, а когато говорим за раждане - от опитни акушерки, каквито нямаме.
Вътреболничните инфекции, разбира се, са проблем навсякъде по света. И у нас ги има, но когато се докаже, че в едно отделение има ВБИ, веднага се предприемат мерки, ако е необходимо, то се затваря, пациентите се извеждат от него, нови не се приемат и се провеждат хигиенни мероприятия, докато не се унищожи инфекцията. Чак тогава се отваря за работа. Имаме си медицински стандарт за профилактика и контрол на ВБИ, има описани много подробно какво се прави при всяка конкретна ситуация, така че да се спекулира с това е нелепо, моля ви се, дори и да сме изостанала източноевропейска държава, все пак не сме Сомалия.
По отношение на статистиките има всякакви. Аз много не ги обичам, но е полезно да се четат. Статистиката показва, че у нас перинаталната детска смъртност е двойно по-висока от средната в Европа, като по-висока е смъртността в по-ниските социалноикономически слоеве. Не вярвам това да е изненада, богатите живеят по-добре, по-дълго и умират по-малко, не е нужно това да се доказва. Ето една примерна статистика
http://ec.europa.eu/health/indicators/echi/list/echi_11.html#main?KeepThis=true&TB_iframe=true&height=650&width=920, цъкнете на средна детска смъртност в Европа и после сравнете отделните страни, вярвам разбирате какво показва тази статистика. Така че "как ще ги стигнем американците" е все още актуален въпрос.
Всичко това дотук е под рубриката разумни доводи. Това, което прави Родилница, е съвсем друго и то вече е в зоната на здрача. Аз нямам никакви аргументи на твърденията, че ако много обичаш бебето си и имаш подкрепа от роднините си, нищо лошо няма да му се случи по време на раждане /да речеш, че всички пишещи тук жени, загубили бебетата си, не са ги обичали и не са имали подкрепа/, че бебето само избира да спре да диша, защото така иска, че ако го прегръщаш дълго, може и да се съживи и т.н. Когато ветеринарната лекарка загуби бебето си, жената, която пусна тема в Зачатие, се обоснова така - пускам тази тема при вас, защото тук уважавате живота. Именно уважението към живота е онази разделна линия, която ме отличава от тези хора, които аз наричам камикадзе. Защото както един самоубиец смята, че неговият живот не е ценен и никакви разумни аргументи не могат да го убедят в обратното, така и тези жени, които смятат, че бебето няма права, то ползва тяхното тяло и тяхното тяло е важно, и смъртта на бебето е нищо пред техния комфорт ... на такива хора аз нищо не мога да кажа. И не вярвам някой да може. Затова е съм настроена негативно към начина, по който се представя проблема - примерно на първа страница на техния сайт има статия от някаква американска гуру-акушерка, която нарича ръководителите на американската асоциация на акушер-гинеколозите шайка касапи. Мислите ли, че Зачатие щеше да постигне нещичко в посока на репродуктивното здраве, ако наричаше репродуктивните специалисти шайка касапи?
Това са моите пет стотинки по темата, разбира се, мога да пиша още много, а със сигурност специалистите по организация на здравеопазването и водещите раждания акушер-гинеколози имат много повече информация от мен, затова и нито един уважаван специалист до момента не се е изказал в подкрепа на тази идея.