Fussii , дори да не е буквално формулирано решението на ЕСПЧ както си го написала, убедена съм /а и не само аз като гледам/, че ще е в този смисъл. Не съм юрист, та поправи ме ако греша, но ЕСПЧ няма опция да се произнесе по друг начин. На тях работата им е все пак, да се произнасят по въпроса дали на някого са осигурени права, а не дали същите са ПОДсигурени реално в практиката.
Та в тази връзка
Елена, разговорът тук не е "неспокоен", защото на някоя от нас й е мнооого драго нечии права да не бъдат осигурявани, да не бъдат спазвани, или направо да бъдат погазвани.
Ако игнорираме всички лични пристрастия по темата, кое е по-добре, "по-правилно" и пр. по темата къде и как да се ражда, дали в болница, или у дома - се забелязва следното.
Желаещите да раждат в домашни условия имат правото да го искат. Желаещите да раждат у дома имат точно толкова право и да получат медицинска помощ при такова раждане.Държавата ни е в невъзможност по ред причини, да осигури адекватно спазването и на двете им права поравно и едновременно към момента.
Защо не е в състояние да го направи - беше обяснявано подробно в повечето постове дотук. И става ясно, че държавата не е да не иска от проклетия, а просто не може в момента.
Елена, пример с твоето раждане точно дадох, защото: Ти беше много подготвена теоритично кое и как трябва и не трябва да се случи. Случи се така, че точно в хода на твоето раждане е възникнало усложнение и това усложнение - не е причинено от лекарите, просто се случват усложнения. Тези усложнения са непредвидими, както лично се убеди, дори при перфектно следена бременност и повече от съвестно и информирано отношение на родилката. Как лекарите са решили възникналия при теб проблем и как същият проблем би бил решен по-добре и лесно, ако те не са се намесили по начина по който са - наистина е въпрос на хипотези. Можело е да те оставят да заемеш желаната поза и вследствие на това нещата "да се наместят" и всичко да завърши успешно за теб и Ади, без да се налага ползване на форцепс. Можело е и твоето обръщане в каквато и там да било поза да не даде никакъв ефект и пак да се стигне до форцепс. Никой, повтарям никой не би могъл да каже със сигурност кое е било по-доброто решение в твоя случай, може само да си говорим за някакви вероятности.
Ти самата казваш, че вината за тази нежелана от теб намеса не е на лекарите, а твоя, защото не си настояла на своето, ако и да имаш право да го направиш, ако и да си наясно, че те не могат да ти откажат и да се намесят "силово". Ти си се отказала доброволно от това свое право, поради свои си съображения, с което буквално си им дала картбланш да решават проблема както считат за най-ефективно и в полза на теб и бебето. И те са го направили, според това което са учили и опитът който са добили практикувайки. Нито казвам, че техните практики точно са най-добри и правилни, нито че ако си беше настояла на своето можеше и да не се стига до такива намеси. Казвам само, че са гадания в момента "какво би било, ако..."
Дадох пример с твоето раждане, именно защото беше болнично раждане с възникнали усложнения в хода на същото. Дадох пример точно с теб, защото желаещите в България да раждат "у дома" -
излизат точно с мотива, че в болниците нямали права, или не им ги спазвали, което просто не е вярно! Те права имат, ама като дойде "големият зор" - внезапно спира да им стиска, да настояват да им ги спазят и се съгласяват с лекарските позици какво трябва да се прави в конкретен случай. Когато всичко мине, тези същите жени в България /не казвам ти/, "поотръскат перушината", засядат пред компютрите и захващат да търсят какво според тях, в техния конкретен случай лекарите са направили зле, или по-зле отколкото на теория трябвало да се направи. Да си развиват разни недоказуеми хипотези и да "търсят махна" точка по точка на лекарите си, все още в качеството си на недипломирани специалисти по въпроса.
Та тези същите жени накрая стигнаха до извода, че нямат права в болниците, понеже доброволно се отказват същите тези права да им бъдат спазвани, не го изискват и значи - в болницата те просто нямали права.
Решението за тях се оказа в това, че трябва да си раждат у дома, понеже там по-лесно си реализират и сега налични права.
Единственото неосигурено им още право по въпроса е именно планирано, асистирано раждане у дома. ОК естествено, че е редно и то да им бъде осигурено, но понеже упражняването на точно това право е
специфично и изисква наличието на много други предварително изпълнени условия, именно в полза и именно от гледна точка сигурността на тези жени и техните бебета - засега държавата им го отказва. Не по някакви други мистични, фашистки причини.
Това е всичко. Ако може все пак да не забравяме, че говорим за живи хора и неродени още деца, не за круши и компот. Има някакво значение всееее пак. Дори за статистиката.
Предполагам не смяташ, че трябва да се узакони и НЕАСИСТИРАНО домашно раждане и по този въпрос всички сме на едно мнение.
В състояние ли си да проумееш, че точно в момента, точно в България, формалното разрешаване на асистираното домашно раждане се превръща в реално узаконяване на неасистирано такова? Поради простата причина, че асиситирането - няма как да бъде адекватно подсигурено, на желаещите да го практикуват. Или викаш да опитаме все пак да видим колко родилки и бебета ще умрат и чааак като статистиката ни докаже, че не сме в състояние да се справим с такова нещо засега - пак да вземем да го забраним. Експериментче просто, ама не с бели мишки, ами с хора. Е, какво толкова...
За разлика от теб и някои други тук - останалите сме наясно кой и защо внесе този иска в ЕСПЧ и какво цели. Тези, които искат такава промяна са пределно наясно, че постигайки я по съдебен път - ще си осигурят реално това, което желаят и практикуват в момента потайно и на ръба на закона, а именно
неасистирано домашно раждане. ЕСПЧ и да иска - няма как да не отсъди в полза на официалните им искания. Когато все пак се промени законодателството в тази област - жените искащи да раждат асистирано по домовете си и които не могат да го направят като теб, защото не са в Англия - ще продължат да отиват в болницата все пак. С нежелание, с предубеждение, с недоверие, със страх, но ТАМ. Няма да си останат на дивана в хола с някоя "дула" на главата - в това бъди сигурна.
Пак си помисли кого РЕАЛНО ще обслужи тази промяна на законите
в момента. За реално говоря, не за "по принцип и на теория". Аз "на теория" също считам, че няма по-важни и по-маловажни права, но ме интересува И въпросът същите реално могат, или не могат да бъдат упражнявани към момента у нас, когато същото това упражняване не може да се осигури с магия, "добра воля" и "тропване с краче".