Aз пък отново напомням, че в случая изобщо не може и дума да става за погазване на ничии права!!!
Какво искат жените натискащи за узаконяване на т.нар. "домашно раждане"? Искат процесът да не бъде "форсиран без нужда" от медицински лица. Тук между другото възниква въпросът, как хора нямащи компетенции за това, могат адекватно да определят кога има и кога няма нужда от лекарска намеса. Но и към момента си има формуляри, които родилката попълва и подписва, там е изрично упоменато какво тя не желае да се прави с нея и бебето в хода на раждане и никой няма право от медицинския персонал да пренебрегне тези й желания. И никой не го прави, защото подлежи на съд при "самоинициатива".
Лекарите имат право да се намесят по свое усмотрение само при пряк риск, да настъпят трайни увреждания, или смърт за родилката и бебето. Лекарите нямат право и сега, ако родилката не желае това да й предизвикат раждането с медикаменти при все, че опасно преносва, нямат право да прилагат анестезия щом тя не желае такава. Радетелките за "домашно раждане" искат определен тип отношение и добри обноски от страна на персонала. Искат член/членове на семейството им да бъдат до тях в този момент, до тях да има "дула" или друг вид "знахарка", искат да не бъдат отделяни от бебетата си нито за секунда и други пак от този сорт. И сега
няма нито един закон, който да забранява на тези жени гореизброеното - следователно няма как да си говорим за нарушени и отказани права, след като очевидно няма такова нещо.
Засега, по обективни причини, горепосочените права, които имаме и ВСИЧКИ ние - не могат да бъдат приложени, при
спазване И на правото им, в случай на нужда да получат /те и децата им/ квалифицирана медицинска помощ. Т.е. налично е ограничение по прилагане на дадени права "по целесъобразност", а не е като да няма такива права! Това ограничение се изразява,
в отказ на държавата да им спазва всички описани дотук права в собствените им домове/а не по принцип/, понеже
държавата е в невъзможност да спази И правото им, да получат навременна и адекватна медицинска помощ в случай на нужда в домовете си.Та държавата се държи повече от отговорно и с желание да осигури изпълнение на
всички права на гражданите си, а не обратното, както бива изкарвано от някои тук!
Тези радетелки за "домашно раждане"
имат и изискването също така,
да не заплащат отделно, допълнително, да доплащат и изобщо...извън осигуровките си в НЗОК - те са против да дадат и една стотинка "отгоре" раждайки у дома, но не се отказват от правото си на медицинска помощ в случай на нужда. Как аджеба държавата да им осигури и едното и другото едновременно, като тази същата държава - просто няма пари за целта! Тук не става въпрос за искане, а за можене все пак, какво толкова неясно и неразбираемо има за някои - наистина се чудя.
Дори в дадените като пример дотук държави, където се практикува "домашно раждане", при все че същото е подсигурено чисто финансово и изобщо ситуацията в тях като цяло е "друга бира" - също беше посочено, че подобни "екстри" и прищевки се доплащат, или поемат финансово напълно от желаещите да ги имат. У нас обаче, желаещите асистирано домашно раждане - не искат да поемат финансовите разходи по прищевките си, а
настояват те да за сметка на всички граждани и данъците на всички граждани. Това в условия на хронично недофинансирана и едвам кретаща здравна система, което дори не е "обществена тайна".
Видяла жабата, че подковават коня...
П.П. Говоря тук за желаещите АСИСТИРАНО домашно раждане само.
За другата групичка, мисля е излишно да коментираме и не вярвам да има между вас някой считащ, че и това трябва да се узакони, за да не "настъпим правата" на хора годни за освидетелстване в първия психодиспансер. При това не какви да е откачалки, а откачалки застрашаващи детски живот с практиките си!!! Тук "радетелките за права", защо не се присетят за хартите и конвенциите за защита на най-беззащитните, както охотно го правят, ако опрем до "циганския въпрос".
П.П.-2
Jbrul казва, че нямало как да се търси отговорност на родилите у дома, а аз си мисля, че вероятно има начини - както се търси отговорност на майка, която остави детето си в контейнера или застраши живота му умишлено или неумишлено, така раждането без (поне да е направен опит) да е потърсена помощ би могло да се счита за застрашаване живота на бебето. Частни случаи, завършващи трагично, винаги ще има. Въпросът е, законът как урежда тези неща и дали е помислил за всички възможни ситуации...
Не казва Jbrul
И Jbrul също не намира разлика между това да си хвърлиш бебето в контейнера и умишлено да му застрашиш живота /или причиниш смърт/, защото дори не си направил опит да потърсиш компетентна помощ започвайки да раждаш у дома.
Проблемът иде оттам, че поради спецификата на ситуацията, а именно процесът наречен естествено раждане, е почти недоказуемо т.е. невъзможно да се съберат доказателства, които да издържат в съда, че да бъде подведена под отговорност въпросната жена за деянията си. Тя може да твърди примерно, че се е намирала сред голо поле на пикник когато е започнала да ражда "неочаквано", че не е имала под ръка мобилен телефона да извика линейка, че не е имала автомобил да стигне до болница, че принудена от обстоятелствата е родила неасистирано и след цялата тази драма е успяла да се добере лазейки на 4 крака до първия спешен център с мъртво дете в ръцете. Демек - малшанс. Медицинска експертиза може да установи само дали тази жена е родила, или не, а не колко време е раждала, кога и къде е започнала да ражда и пр. Оттам - трудно да я осъдим за деянието й.