Здравейте, момичета! До сега не съм писала, но ви чета постоянно. Днес ми стана много тъжно докато четях и реших да се включа. Iva17, искрено съжалявам за това, което се е случило,направо се разплаках, и то не само от състрадание, но и от възхищение към момичета като теб, които са толкова силни да понесат толкова много болка и въпреки това да намерят сили да се изправят и продължат. Защото знам, че ти ще продължиш.
В края на месеца стартирам втория си и вероятно последен опит. Първият приключи трагично, поне за мен. Нито една яйцеклетка не се оплоди и не стигнахме до трансфер. Беше ужасна агнония докато чакахме оплождане, убиха ни и надеждите занапред. Сега сменихме клиниката и ще опитаме пак въпреки, че проблемът ни е много тежък,а мъжкия фактор понякога е нелечим. Мога да кажа, че сме направили всичко зависещо от нас, всички видове лечения и изследвания и сега се надявам и екипа от новата клиника да направи максимално възможното. Останалото е Божа работа. Трудно ми е да се радвам, че скоро започваме процедура, защото много се страхувам, страхувам се, че може да се повтори това, което изживяхме първия път. Знам, че трябва да мисля позитивно, но понякога ми е трудно. Но като започна процедурата, веднага ще се обнадеждя, винаги така става, изпълваш се с надежди и очаквания.
Може би няма да ви пиша много често, но ако успеем ще кажа, за да вхдъхна кураж на всички с тежка диагноза, за които надежда за собствено дете почти липсва. Знам, че всички ще успеем по един или друг начин, щом го искаме силно. И накрая когато резултата е налице, цялата тази болка, която сме преживяли, ще се трансформира в едба безкрайна любов и щастие.
