Lise, душа, много ти се събира. Потърси помощ от някъде, моля те.
Миналата седмица и аз стартирах с рев сутринта. Кака Моника, уж четвърта група рева и ме държа за крака 30 минути. Не ще да ходи на градина и това е. Закъснях много за работа, нахокаха ме, защото ме чакаха много хора да се дотътря. Изобщо... Тази сутрин рева 30 минути в къщи, поне в градината вече се беше наревала. Отново закъснях и ако продължава така, майка и ще е в бюрото за безработни. Чакам да сменят времето. Така ще ставаме по същото време и ще стигам навреме... ще имам 30 минути за рев сутрин!

Лис, как ги водиш 3 броя сама просто недоумявам Герой голям си ти. Да са здрави само! Пуска ли на Никол секрет? Противоалергичен сироп пи ли в рамките на 4те сменени?

Абе, герой...да имаше кой да ми помогне, хич и нямаше да геройствам ама.

Джам, трите ми читави комшийки излизат във 7.00ч за работа. Жената, която идваше да чисти в нас, всяка сутрин в 6.00ч ходи да чисти 4 офиса и поне до 11.00ч е ангажирана.
Довечера майка ми ще дойде поне за седмица ама за след като си тръгне още мисля за вариант. Мисля, мисля:):)ще го измисля де. Дано само е преди да свикнат:)

Мидж, и тримата пият Ериус (нали той е противоалергичен-лекарката ни го изписа) стана вече 2 седмици. Те и тримата кашлят но Никол най-много. Точно за секрет си мислех и аз днес сутринта и утре като ги оставя ще отида при педиатърката да им взема направление, макар да знам коооолко ще е трудно. Ама полага ни се да му се невиди, ще взема.

Лисе, не те познавам лично, ама и на мен ми тръгнаха сълзите като чета за сутрешните ви премеждия. Не знам колко време може да издържи човек тези стресиращи ситуации. Ами ако не се успокоят децата и не свикнат още месец-два или повече?. Какво ще правиш? Намери, наеми ако трябва някой, който да ти помага сутрин за воденето до градина. Даже,мен ако питаш, направо сам да ги води. Така и те ще се мобилизират, като знаят, че няма мърдане - поема ги някой от къщи и заминават. А ти ще си спестиш много негативни емоции, които в твоя случай, умножени по три наистина са множко. Да, децата ни са най-милото и най-скъпото на този свят, и за тях на всико сме готови. Но твоят "героизъм в мирно време" започва да надхвърля допустимите дози. Извини ме, че съм така директна, но исках да ти го кажа, щото човек от страни по ясно вижда нещата - направи нещо в най-скоро време, за да се разтовариш поне малко от ангажиментите с децата, иначе ще започне да ти вреди!

.....въшпреки, че в 3 сутринта Никол отново направи пристъп от кашлицата и сега тръпна дали ще ме извикат да ги прибирам. Вече незнам какво да и дам и къде да я заведа. Двама лекари я преглеждаха, нищо и няма ама не спира да кашля. Сменихме 4сиропа за кашлица и няма и няма.

Лисе, и при нас е така. То не бе сиропи, не бе АБ ....
А иначе, съчувствам ти за преживяното сутринта. Дано да свикнат по-скоро.

Сия, много ти благодаря за отговора. Но аз писах "мой близък" - мъж. И мъж ли може там да се прегледа? Дано Стефи се включи. Беше казала, че ще пита нещо, ама...

кокиче, http://www.vma.bg/klinikabg.php?srid=41 това е ендокринологията на ВМА. Баща ми е с диабет и там се лекува. Доволен е. За специалист ще питам довечера и утре ще пиша. Допълвам: Д-р Даскалова му е лекуващ лекар. Преди години направи полиневропатия, която близо половин година не успяха да диагностицират и съответно лекуват. Влоши се много... На финала тази дама му постави диагноза и за месец, два го вдигна на крака.

Лис, от секрета ще изскочи заека. Много време е това.

Иванита, честито.
Лисо, не може сам сама с ревящи деца. Аз сега как да помрънкам, че и Николета днес се дра като магаре. Но пък ние я водим двамата. Т.е. тати шофира, а мама е там за да прекъсва дългите сбогувания, на които е склонен таткото. Мъчно ми е и на мен, но знам че дълго обяснение, пък махане през прозорчето, когато детето е „във фаза“, не само не помагат, но и пречат.

Иванита, каква хубава изненада!  Честито, лека бременност, не го мисли как ще се справите - винаги има начин. Здрави да сте само!

Лиско, да ти кажа аз не съм от плачливите и да искам - трудно става, ама като те четох и на мен ми се наляха очите. От безсилие. От безсилие, защото нито мога да ти помогна, нито да ти дам някакъв практичен съвет... И аз често чувам съвсем добронамерени съвети от хората около мен, че ми е нужна помощ за детето, прави са. И все пак аз съм с едно, а ти с три - та щом на мен ми е нужна помощ - за теб какво да говорим... Обаче ТОЧНО за детето да намеря кой да помага - ми се оказа "мисия невъзможна" и продължава да е така, а опитвам повече от година да го реша този въпрос. И "помощ за детето" е особена категория т.е. не може кой да е да го свърши това, не е като да си наема жена за чистенето, да си сменя фризьора, да закарам колата на гумаджийница и пр. През последните месеци ми се налага да върша толкова неща несъвместими с гледането на дете, че и аз взех да изпушвам, хващам се, че често паля лесно, не съм достатъчно търпелива с него, чувствам се виновна за това после...абееее класика  Не съм го опердашила още, но не е изключено и дотам да стигна, ако не се стегна за пореден път. По днешния случай, мен ако питаш - с право си го шамаросала, все пак не е толкова малък да не разбира какви ги върши и, че не трябва, а ти не си робот да му се невиди. С воденето на градина поне засега - наистина най-практично ми се струва да ги караш ти с колата, или с такси, да не могат да ти хукват кой накъдето види.

кокиче, сори за закъснението, но нямаше кога да пиша. виж в темата за ендокринолозите, аз знам за Начев, предполагам ще свърши работа.

С воденето на градина поне засега - наистина най-практично ми се струва да ги караш ти с колата, или с такси, да не могат да ти хукват кой накъдето види.

Абсолютно подкрепям! Лисе, пали колата и това е. Аз също предпочитам с колата да се придвижвам, когато съм с хлапетата. В краен случай - с такси. Но да си скъсваш нервичките сутрин - НЕ!

Стефи, Мидж, благодаря Ви!

Здравейте сладуранки

Иванита, честито! Страхотна новина!  Ураааа

Лисанка, прегръщам те! Дано бързичко да спрат да плачат тримата разбойници и да не ти създават проблеми. 

Кокиче, Ендокринологията само се помещава в сградата на Майчин дом, иначе си е и за мъже и за жени. Едното крило е диабетна клиника със завеждащ доц. Маринова май, а другото е тиреодитна клиника със завеждащ проф. Ана Борисова (бивш министър на здравеопазването).

Лиско, понеже сме на вашия хал с кашлицата, съвет и от мен, отивай за направления и не излизай без тях и за тримата, щото си е цифра като платиш гърлен и назо-фарингиален секрет за един, пък какво остава за трима.
А иначе, кураж и дано да успееш да намериш решението в дългосрочен план.

Жбрул, съвсем права си за всичко написано.

Освен на майка си на друг не мога да разчитам за децата а тя пък не може да живее при мен, има си семейство жената.

А за колата, то ако има къде да спра до градината изобщо няма да се мъча 30 минути (при нормално ходене 15) да вървя с тях. Лошото е, че ще е чист и голям късмет ако намеря къде да паркирам и най-вероятно ще се въртя 20 минути с колата, ще закъснеем и накрая пак ще паркирам на поне 10 минути от градината. Гледам сутрин как карат децата. Винаги са и двамата родители. единият стои в колата а другия влиза с детенцето. Всичко отнема не повече от 7 минути ама я съм оставила на аварийни колата за 7 минути, я са ме изгорили на клада:)

Ще го измисля някак, здрави да сме. Сега имам седмица спокойни дни-майка ми дойде:)
Надявам се в петък да ви напиша хубави новини след изследванията и прегледа на Ники.

Благодаря ви момичета. От години се притеснявам да притеснявам хората с притесненията си:) Да не ангажирам и натоварвам никой, а било хубаво човек да се оплаче, да сподели.

Лис, с нетърпение очакваме добри новини.
А пък за колата седя и ти се чудя - дали някой ще седи вътре или не, каква е разликата? В Испания пускат аварийките и влизат в супера. 

Лис, с нетърпение очакваме добри новини.
А пък за колата седя и ти се чудя - дали някой ще седи вътре или не, каква е разликата? В Испания пускат аварийките и влизат в супера. 

А Деси, не е баш тъй. Този който седи в колата може да я премести. Аз рискувам да ям бой ако я оставя. Не се шегувам-тук във Варна, Добрич шофьорите са много груби, вулгарни. Аз не, че напоследък много съм пътувала пък за да правя такива заключения но, лоши са хората:)

Лиско, щом е проблем с паркирането - с такси наистина е по-добре.

Относно оплакването - то и аз все гледам да не мрънкам, да не натоваря някого, но всъщност, особено тук - като си споделиш "майчините ядове" - и на теб ти олеква, а и другите имат сърце да те разберат. "Товариш" хора на които не им пука, а тук - няма такива Не бих казала, че знам как се чувстваш, но в някаква степен - близо е и до мойта глава, с огромната разлика, че съм с едно дете и за щастие засега поне ми е здраво.
То ясно, че никой няма да изскочи от монитора и да свърши това, което чака на твоите, или моите ръце. Ясно е, че все някак ще се справим каквото и да ни предстои. Но е крайно безсмислено когато е тежко и всичко ни идва в повече - да стискаме и език /в случая пръсти/ и поне да не споделим с някого. Не събирай всичко в себе си и без това не ти е леко - като ти дотежи пък - кажи си го, да ти олекне поне. Иначе съвсем ще те срине напрежението и няма да си полезна и за себе си и за децата си.

Вземи си глътка въздух с мама сега, дано с Ники нещата се решат бързо!

Лис, ако жената седи в колата и няма книжка ... Няма как да премести колата. Или спри в някоя странична уличка, където няма толкова да пречиш и там пусни аварийките!

Добро утро!!!!
Лисе и аз не те познавам лично ( но много бих се радвала да се запознаем някой хубав ден)
Но като софиянец по цял ден шофиращ из София(такава ми е работата) моят съвет е не ги мисли другите колко ще викат. Отиваш си с колата , спираш на аварийки , махваш усмихнато -умолително на две коли зад теб , че няма да се бавиш повече от 2 минути и си се оправяш в градината. Да ще има нервни и викащи- ама тях ги игнорирай, сигурна съм , че повечето ще ти влязат в положние и няма да мрънкат.
Моето дете, когато преди година започна да ходи на градина- 3 месеца бяхме - на отиане тя реве, на връщане аз. Сега вече е много по-добре- гледам по пътя да измислиме за какво да разказваме на лелките и тя с отиването се отнася да разказва какво е правила или къде е ходила и по между другото ми махва за чао.
Приятен и спокоен ден

Успешна седмица и от мен

Лисано, почини си малко с мама и дано скоро намериш решение. Стискам палци за Ники, вярвам, че всичко ще е наред.
Ехххх, как ми липсва времето, когато бях при вас... Разходките с Бари и италиано вечерите. Прегръщам те силно