Важното е децата на всички ни да са здрави, спокойни, да имат енергия да играят и учат, за да се развиват добре. Сега, аз мисля, че го постигам и без строги забрани и без напълното изключване на някои храни, макар да не са от най-полезните. Друг смята, че се налага непременно да се спазват стрикто и без компромиси правила и така. Съгласна съм с Боби, че по-трудното ще дойде в пубертета, когато хем няма да се движат толкова, освен, ако не са приучени да спортуват, хем хормоналните промени ще ги подтикват да искат повечко и по-калорични храни. Сега е лесно - мама не дава това, мама не купува онова, защото е вредно.
На мене ми се иска някак още от сега в малките им главици да влезе информацията кое е вредно и полезно, а не просто да се подчиняват на нашите забрани. Разбира се не казвам, че ако родителите са строги и непоколебими в ранна възраст това няма да стане. Просто с моете дете нещата стават по друг начин - от най-ранна възраст той гледа все да участа във вземането на решения. По бавно става, налага се да го изчакам да избистри накоя информация /като напр. това, че захарта е вредна за зъбите/, но пък когата вече сам е узрял - няма грешка и вече нещата се получават лесно. Това е моят опит на - 5-6 години детето вече е способно да осмисли забраните и само да поеме отговрност за някои неща, свързани със здравето му. За това аз предпочитам да не притискам моето с думи като "налага се" и "забрането е". Това е на което държа, и затова си позволям отново и отново да пиша то този въпрос. Иска ми се да бъде чут и разбран точно този нюанс в моето мнение. Отново казвам - без претенции, че е по-правилно от това на някой друг.