Джам, не е по темата, ама като каза за ценната информация... кажи, моля те, според твоята зъболекарка на каква възраст трябва да се включи пастата с флуор?

според нея - след 3 години.

Цитат на: Мишле82 в Април 03, 2013, 12:04:43 pm

Джам, не е по темата, ама като каза за ценната информация... кажи, моля те, според твоята зъболекарка на каква възраст трябва да се включи пастата с флуор?

според нея - след 3 години.

И аз благодаря за тази информация, ще я взема предвид.
Въпреки, че мисля, че е ген. Аз и брат ми сме със здрави зъби. Броени пломби на по 30г. Моите зъби редовно мити, той сигурно до 15г миенето на лице и зъби му беше смешна работа и по-скоро опираше до мокрене на косата, че да излъже мама 

Аз имах млечни зъби с доста пломби. От 3годишна съм награждавана с "вносни" шоколади, и до ден днешен съм пристрастена към шоколада, захарта и всичко сладко. С постоянните зъби нямам проблем,периодично ходя само да си подменям пломби от преди много години. Та не мисля изобщо да уча Дани да обиква шоколада. Трудно ще си го деля, хахах, не за друго  
Ако се приучва- ще гледам да го избегна, но ако е ген- спукана ми е работата.

Мишле82, като каза за деленето на шоколада да си кажа в къщи как сме  Винаги има 2-3 милки цял лешник, за мама. Притеснявах се като малчо започне да бърка в хладилника какво ще правя, но за сега съм рахат - отваря хладилника, поглежда и констатира "уф, пак само шоколад за големи има. Мамо, моля те да ми купиш утре и на мен"  потвърждвам и кога купя, кога "забравя" 

Повярвай ми, понякога се налага да не се подхожда "по-лежерно" към храненето.
[/quote]
Чета всичко с интерес, а дали ще му повярвам и ще го приема като моя "философия" е вече по-друга тема.  :wink:Просто явно нагласите ни са различни, въпреки че споделяме сходни разбирания за вредата и ползата от едни или други продукти.

Споделям просто, че има и такъв подход,без да претендирам, че е по-правилния, при който не се стига до крайности, но у детето може би /надявам се/ лека по-лека ще се затвърдят трайни навици за добро, здравословно хранене.
Е, за да изпитат задоволство майките, които изобщо не дават сокове и сладки храни, ще призная, че детето ми на 6 години има няколко кариеса на млечни зъби. Но пък зъболекаря, след като изслуша какви и колко сладки неща приема детето, каза че това е в границиците на разумното и да не си приписвам вина,защото лошите зъби понякога за въпрос на ген, колкото и грижи да се полагат. А детето започна само да избягва сладките неща, след като "побеседва" със зъболекаря. Това е моят скромен опит, дано да не съм досадила.

Аз съм съгласна с теб и че не трбява да се стига до крайности, за а се създатат добри навици. Права си също и за сока. Аз бих давала сок в къщи, но проблема е, че в градината ако им кажа, че може сок и ще им дадат чашата да си я пият цял ден ако искат, а това уврежда зъбите. В групата на Андреа само тя пие вода и току няма няма чувам как била искала като другите деца... демек трбява гузно да ми стане, че си лишавам детето. Ми то не може мляко на обяд и цял слодобяд пълнят чашите със сок.  Зъболякарят ми каза, че редовно вижда деца, които непрекъснато носят с тях чащата със сока и зъбите им се разпадят на по 5-6 годинки. Аз в градината нямам как контрол да имам да го изпият за 15 минути и да не им се дава само това да пият.
Между другото затова и имахме проблеми, понеже се оказа, че само моите деца са гладни следобяд. Аз им нося допълнително, понеже на тях следобедната им закуска е в 14:30 ( спят от 12 до 14ч). Съвсем естествено, децата като ги взимам в 18:00 са гладни, ако не са им дали нещо друго. Ми как да са гладни другите, като се наливат със сокове по цял следобяд. Ама било забранено, как така само мите, едва ли не си измислям го изкараха.  ГОляма борба водихме, дОкато се сетих да им кажа, че вероятно е понеже не давам мляко и сок да им дават и се съгласиха да ми дават да си нося допълнително кисело мляко.

Повярвай ми, понякога се налага да не се подхожда "по-лежерно" към храненето.

Чета всичко с интерес, а дали ще му повярвам и ще го приема като моя "философия" е вече по-друга тема.  :wink:Просто явно нагласите ни са различни, въпреки че споделяме сходни разбирания за вредата и ползата от едни или други продукти.
[/quote]
Ох, не ми се влиза в безкрайни дебати по темата, но все пак да уточня, че когато не трябва да се дават някои храни е не защото на майката и е хрумнало така, а защото има медицински показания, тогава "философия"и нагласи няма. Затова писах, че се налага. Затова и не всеки споделен опит е изтъкване, но както сама каза - философии много и разни

Защо го мъчиш детето с тази попара?

Е, това как бих го разбрала по друг начин !

лесно, разбираш го като обикновен въпрос без да търсиш подтекст какъвто не съм вложила. Затова съм се обосновала с мнението на др Бърди, което за мен има тежест, непосредствено след него.


Децата най-лесно възприемат от личен пример. Аз все още помня "цигарите на мама", въпреки че ги отказах преди 11 години

Ох, не ми се влиза в безкрайни дебати по темата, но все пак да уточня, че когато не трябва да се дават някои храни е не защото на майката и е хрумнало така, а защото има медицински показания, тогава "философия"и нагласи няма. Затова писах, че се налага. Затова и не всеки споделен опит е изтъкване, но както сама каза - философии много и разни

Философия е, поне за мен, по-неже аз не давам за да не научат вкуса така,а да научат да им харесва даденото ядене без захар а не защото съм решила, че някакви медициски показания има срещу едната лъжичка захар на няколко дена. Захар не трбява да се добявя, понеже на много места я има и се натрупва и вече става много, а не защото едната лъжичка ще навреди на някого.
 Ако си активен, мъничко захар няма да ти навреди, защото това е първото нещо, което се изразходва за енергия т.е. ако ядеш малко, въобще никога не можеш да стигнеш да положение да имаш в повече, щото на секундата се изгаря и не остава да прави проблеми в организма.Спортистите както знаеш се натъпкват с въглехидрати точно преди дълги маратони, понеже ще ги изгорят и имат нужда от енергията им. Ми едно тичащо дете тази лъжичка ще я изгори веднага. Така че за мен поне е въпрос на филосифия и създаване на навици много повече, от колкот реална опасност от малкото захар в момента. Опасността ще дойде след време, когато не тичат толкова и седят пред компютрите и тъпчат сладки неща, а не сега от захарта в попарата. А понеже попара цял живот няма да ядат, съмнявам се, че е кой знае какъв проблем. те да научат нещата, които цял живот ще ядат да ги ядат без добавена захар, е по-важно, поне според моята философия

Оливия, аз пък съм отгледана от непушачи, а 19 години пуших. За тези неща, най-важна е средата от приятелите им, понеже в такава възраст се научват, когато това как изглеждат в очите на приятелите и гаджетата е много по-важно за тях от нашият пример.

Една идея за закуска (извинявам се ако е спомената някъде в темата) : Фини овесени ядки кипвам във вода да се сгъстят и вадя от котлона, към тях добавям масло и извара (обезсолена). След това намачквам и добавям пресен банан. Получава се приятна кашичка. На моите девойки слагам и стафиди вътре, но те са по-големи  . При нас тази закуска много се харесва.

Благодаря за идеята.
Тази вечер намерих овесени ядки и ще пробвам твоята рецепта!

Боби, поста ми е обобщен, не конкретно за захарта. Не си ме разбрала

Важното е децата на всички ни да са здрави, спокойни, да имат енергия да играят и учат, за да се развиват добре. Сега, аз мисля, че го постигам и без строги забрани и без напълното изключване на някои храни, макар да не са от най-полезните. Друг смята, че се налага непременно да се спазват стрикто и без компромиси правила и така. Съгласна съм с Боби, че по-трудното ще дойде в пубертета, когато хем няма да се движат толкова, освен, ако не са приучени да спортуват, хем хормоналните промени ще ги подтикват да искат повечко и по-калорични храни. Сега е лесно - мама не дава това, мама не купува онова, защото е вредно.
На мене ми се иска някак още от сега в малките им главици да влезе информацията кое е вредно и полезно, а не просто да се подчиняват на нашите забрани. Разбира се не казвам, че ако родителите са строги и непоколебими в ранна възраст това няма да стане. Просто с моете дете нещата стават по друг начин - от най-ранна възраст той гледа все да участа във вземането на решения. По бавно става, налага се да го изчакам да избистри накоя информация /като напр. това, че захарта е вредна за зъбите/, но пък когата вече сам е узрял - няма грешка и вече нещата се получават лесно.    Това е моят опит на - 5-6 години детето вече е способно да осмисли забраните и само да поеме отговрност за някои неща, свързани със здравето му. За това аз предпочитам да не притискам моето с думи като "налага се" и "забрането е". Това е на което държа, и затова си позволям отново и отново да пиша то този въпрос. Иска ми се да бъде чут и разбран точно този нюанс в моето мнение. Отново казвам - без претенции, че е по-правилно от това на някой друг.

hope-love, на мен също ми се иска да не притискам детето с "налага се" и забранено е", но при хранителна алергия нямаш друг избор, ако ще и да си най-либерална по отношение на храненето 
Влизам специално да се похваля - проядохме спанак! С мъжа ми много го обичаме под всякаква форма, а щерката от бебе ми го отказваше. Не се отказвах да предлагам обаче  Случвало се е да хапне две хапки и да не иска повече или само като го види да каже, че не иска, а снощи с такъв апетит си хапна спанак с ориз, че да се ненадява човек.
Та по предишната тема за това, че децата не искали да ядат някои храни - нищо не е окончателно! Тя като бебе и броколи не харесваше, а сега много обича 

Вкусовете им се променят. Като бебе ядеше неща, които сега не яде и обратното. Предполагам, че е нормално.

hope-love, на мен също ми се иска да не притискам детето с "налага се" и забранено е", но при хранителна алергия нямаш друг избор, ако ще и да си най-либерална по отношение на храненето 
Влизам специално да се похваля - проядохме спанак! С мъжа ми много го обичаме под всякаква форма, а щерката от бебе ми го отказваше. Не се отказвах да предлагам обаче  Случвало се е да хапне две хапки и да не иска повече или само като го види да каже, че не иска, а снощи с такъв апетит си хапна спанак с ориз, че да се ненадява човек.
Та по предишната тема за това, че децата не искали да ядат някои храни - нищо не е окончателно! Тя като бебе и броколи не харесваше, а сега много обича 

Е, за алергии е различно,тогава нямаш избор.

Не знам за предлагането, но аз има неща, които никога няма да хапна, ако ще още 38 години да ми ги предлагат. Никой не може да ме накара да ям бял ориз на фурна наример, Или пък каквото и да е (салата обикновено) със суров магданоз. А иначе разбира се, че не е окончателно. Аз като дете не ядях половината храни  които същестуваваха( а сега само 1/3 ).

И аз бях злояда като малка, а ела ме виж сега - всичко ям 

И аз не хапвах нищо зелено - грах, зелен фасул, спанак, а сега това са най-любимите ми храни, както и лапад, коприва...Така че, споделям принципа - не спирайте да предлагате на децата храни, които са отказвали да ядат!

Как сгъстявате супите на детето си ?
Тия , които аз й правя са ок на гъстота , но като й взимам от ДК са доста редки , а тя сухар определено не обича . Как да я сгъстя , дайте съвет , че то голяво оливане става и в крайна сметка се изнервя повече така !

Аз за да сгъстя супа, слагам тахан. 

Аз за да сгъстя супа, слагам тахан.  

Уф, мерси много .
От хранителен ли да търся това чудо ?И както е готовата супа го сипвам ли ?