Здравейте, момичета!
Влизам за бързо да се похваля, че получихме и двете писма - от Мюнхен и от Чикаго! Голямо благодаря на Гането и на Елле за чудесните разкази! Не съм ходила в САЩ и ми беше интересно да прочета. В Мюнхен също не съм била, но в самата Германия съм ходила няколко пъти по за месец и много я харесвам тази страна, имат много положителни качества. Чувството им за хумор не е сред тях, но поне не и от моя опит. Въобще, дай ми да ги критикувам хората и ще напълнят масово психокабинетите.
Аз обещах да помисля за следващата година, но си признавам, че не съм, защото този стрес не иска да ме пусне, поне засега. Идеята за обичаите не е лоша, но има и време да се помисли за още неща. Аз от една седмица съм само в едно училище цялата седмица и се надявам в скоро време да свикна с образите, порядките, графика и да имам време да помисля и за Рошко повече. От Езиковия колеж ми предложиха да остана при тях, за тази учебна година имат часове и се наложи да напусна основните училища.
Но много ми липсват децата на възраст за основното училище, не съм предполагала, че с по-малките може да е толкова интересно, а и забавно поради възрастта им. Но да работиш на едно място е по-добре, отколкото да си луда калинка всеки ден.
Макар че възрастта на учениците от средното училище е много кофти, това е период в човешкия живот, когато възрастта е срещу теб самия - всичките хормони щъкат и те дърпат на различни страни. Но сметките трябва да се плащат, така че важното е да има работа. Освен това засега имам и пет малки групи с ученици, които не са от тази страна (като например от Авганистан, Кения, Полша и други) и на които ще преподавам английски като втори (води се вече "допълнителен") език. Точно това не мислех, че някога ще ми се случи, но все има първи път за нещо. Като си гледам автобиографията, засега само с пенсионери не съм се занимавала, но някой ден...пожелавам на всички ни да опознаем добре и за по-дълго време тази толкова вълнуваща възраст.
Надявам се да свикна скоро с новото място и да влизам по-редовно. Даже коледните ми картички ще закъснеят тази година, но пък ще ходим след седмица на Немски коледен базар в Бирмингам и нямам търпение да видя малко европейски нрави, поведение и ръкостискане, в квартала на грозните хора никой не се ръкостиска, защото това е от света на богатите и образованите. А най-близките ни магазини са точно в този квартал, та сме се опознали добре вече.
Бройте ме твърдо за следващата година с идеята за Рошко, ако въобще някъде се провежда подобно броене и статистика.
Хубава вечер на всички!
И успешни предколедни маратони!
