Ей, Кума Лиса е не само чаровна хубавица и чевръста мама, но и разказвачка сладкодумна! Представям си колко много е натоварено ежедневието ти, Лисанке, само ти си знаеш това! А и на колко много и интересни места си развела Рошко из града и какво дълго писмо се е получило за почти непознати за нас неща от Шумен. Благодарим ти! И снимките са чудесни вътре!
Два пъти съм ходила в Шумен на на конференция беше в ШУ и си спомням най-вече късно вечерта голямата зала на столовата на университета, трапезите и едни ритмо-неритмични танци, които се вихреха до късно с цел опознаване на млади и по-възрастни колеги езиковеди от страната. Смътно помня, че на другия ден се разхождахме из града, но нямам конкретни спомени. Защо ли? На снимките ти обаче се виждат красиви възрожденски сгради, музеи на наши дейци и една романтична алея от лесопарк, който трябва да се види. Обаче много е далеч този хубав Шумен! Като си помисля на колко места в страната ни не съм ходила! И до доста от тях няма никаква транспортна връзка, което е срамно, просто няма как да се стигне до там, ако не си с кола. Е, Шумен не е този случай, но тази година ходенето ни до Копривщица се провали точно поради тъпия факт, че от Пловдив точно това лято бяха спрели от движение (в разгара на сезона!) единствения автобус, който е ходел до Копривщица. И трябва да отидеш до София и оттам да направиш връзка, което ние не направихме.
Ех, Гери, кой ли не обича Търново, а? И как елегантно е кацнал Рошко на Царевец - позиция удобна да си напълни очичките и малката врабча душица с красива вечност и оптимизъм от бляскавото вчера. Гълъбинчо е голям сладур! Каква по-подходяща двойка за приятели от врабче и гълъб! И чак ти се иска да имаш техните крилца и да ги последваш в тяхната разходка. Гери, снимките ти са си направо луксозни!
Търново ми е по-познато място и го чувствам някак си емоционално близко. Преди сто студентски години обектът на несподелените ми сърдечни вълнения беше от Търново и си представях романтично, че в този град се раждат най-красивите мъже, с най-романтичните погледи, които ти си въобразяваш, че само твоето невинно все още лице може да стопли и да накара да заблестят. В действителност повечето мъже се оказват егоистични страхливи негодници. Тогава все още не го знаех това и реално си изплаках очите, които упорито търсеха да намерят материализирани и събрани в едно качествата на един куп герои от романи. Това само показва колко е вредно за неукрепналите емоционално млади момичета да си пълнят главите с любовни романи, те повишават очакванията им и разочарованията след това. Любовта е най-идеална, чиста и красива, когато е несподелена и небитовизирана. Има нещо такова.
След драматичната минала година и изпълненото с много мислене по въпроса лято аз май пак се премествам от страната на преди така наречената "криза на средната възраст". Реших, че още ми е рано за нея, макар че идея нямам реално кога се води, че започва. Много мислих и реших да се махна от училищета със странния директор, който напълно олицетворява категорията мъже, за които споменах по-горе. Надявах се да си намеря едно училище за цялата седмица и да не обикалям като един славянски апостол две, но всъщност си намерих цели 5 - и всеки ден ще ходя в различно училище. Имам 4 основни и едно средно католическо пак, но този път е с ранг на езиков колеж. Водя се учител там и работя с учениците, чиито роден език е руски, чешки, словашки, полски и български, а пък английският съответно им се води "допълнителен" език. Училищата им са пълни със славянчета, но има и доста деца от Африка и Азия. Миналата година в единия от класовете имаше само две бели деца. А за полския език пък се писа преди лятото даже, че бил вторият най-много говорен език в тази страна. Дали не е редно да приемат и Русия в ЕС? Тогава ще стане интересно...Макар че ингилизите са известни с това, че бързо, безшумно, учтиво и ефективно асимилират останалите. За съжаление, до университета родният език на тези славянчета почти няма да им трябва вече. Те и сега някои от тях го възприемат като пречка да се слеят с останалите деца. А много малко от тях и се научават да пишат на роден език. Което от наша гледна точка е доста тъжно. Иначе никой не носи нищо в училище - там им дават моливи (пишат само с моливи, а не с химикали), листове и всичко останало. Ако ви е интересно, може да ви разкажа някой път, стига да оправя времето. Хората обаче засега са много мили и усмихнати, не като в училището на онзи Змей Горянин, където никой не се усмихваше. Което показва пак как всичко си зависи от "главата", която ръководи нещото и как тя може да повлияе в добра или лоша посока, зависи колко е властолюбива и безскрупулна. Засега толкова, момичета.
Очакваме с нетърпение следващото писмо на врабчето, защото са нещо, което внася вълнения в еднообразното ежедневието. Здрави да сте всички!