Леле,
Джиджи, честно си признавам, че за миг те заподозрях, че си копирала снимката на парка от някое френско дворцово имение.
Викам си, какво пък, защо да не повдигне нивото на местния патриотизъм с нещо желано и далечно. Пък то истина било всичко! :DПу-пу, изглежда красиво подреден и аранжиран, не баш типичен парк от соц-а. Направо го включвам в дългия списък на чакащите за посещение и аз.
Досега съм имала предразсъдъци за вашия град, но най-вече поради чудото на пазарната икономика, което се беше прочуло надлъж и нашир. Почти всеки през 90-те беше стигнал и до "корекомските" стоки на пазара в Димитровград. И аз на инат не отидох нито веднъж на подобно култово поклонение, макар че имах познати, които ме канеха с тях.
Тези дни ми се въртят в главата мисли за идеалите, мечтите - нашите и чуждите и за хората, които имат властта да наложат и прокарат със сила реално своите си мечти и цели. По повод смъртта на "вещицата" М. Тачър си мисля за това как един човек може да смаже съвсем съзнателно, жестоко и брутално живота и мечтите на безброй хора. Хора, които тя е презирала, защото са били бедни, неносещи големи печалби, слаби, неелитарни и неблестящи, с потенциал лесно да се ориентират към социалистическите идеи. И тя е откраднала бъдещето им и това на децата им, без грам съжаление и съчувствие. Поне така се пише и говори.
А димитровградските бригадири от снимката в писмото са същите по тип прослойки, но на другия край на контитента и по друго време. Надъхани от омразната на вещицата социалистическа идеология, са били използвани съвсем съзнателно да строят и реализират напълно безплатно, безименно и гладно внушените им чужди, манипулирани мечти. Колко сериозни, концентрирани и отговорни изглеждат бригадирите от снимката. Ехей, тях Партията ги гледа, наблюдава и шпионира. Като нищо ще излезе, че те, макар и лъгани за някаква социална справедловост, равенство и братство, са били по-щастливи от английските си братя миньори, тъкачи, работници от стоманодобива, които буквално са гладували, оставени без работа и илюзии за бъдещето си. Обаче същата онази "вещица" М. Тачър пък се оказва един вид помощник освободител на наследниците на димитровградските бригадири - спомогнала е да се закрие официално социалистическата фабрика на илюзите.
Илюзии, любов, омраза, лъжа, истина, вяра, наивност и пари, пари, много пари, в името на които се вършат страшни неща. И колко често "велик" и "престъпен", относително според гледната социална точка, сменят местата си.
Мисля си и за избора, който има редовият малък човек като нас. Къде да се родиш, кога да се родиш, на кого ще послужи животът ти, какво ще направи с него някой друг.
Въобще - завод да си, Вулкан да си...
Друго си е да загинеш, посипан от собствената си лава...
Джиджи, благодарим за писмото (вчера пристигна) и всичко останало! Обещаваме да направим кошничките и ще оставим едно яйце на прозореца за димитровградския Рошко.
Да живей Трудът!
В "Града на мечтите" от "Страната на мечтите" - да вярваме, че някой ден ще е точно така!