Петя, забравила си да напишеш нещо в писмото си.
Забравила си да напишеш, че в Сингапур живее и една българска роза! И че и тя е достойна по хубост на изящните орхидеи!
И ние вчера получихме писмото и го прочетохме даже. Благодаря ти, Петя!
Сингапурците сигурно са мили хора в голямата си част. Има нещо във възпитанието на азиатците (е, сигурно не на всички), което ги представя като сдържани и дисциплинирани хора, излъчващи някакво спокойствие, достойнство и самообладание. Нещо като стереотип е сигурно, но има и нещо вярно от него и за конкретните хора.
Познавам тук едно китайско семейство, лекари са и двамата - тя е доцент, а той даже е професор от Китай. И двамата са олицетворение на скромността и любезността. Поне така се държат винаги. Не приличат на арогантните английски задници. Хората през социализма у нас бяха същите като това китайско семейство - и по уважението към труда, и по пиедестала, на който поставяхме образованието. Тяхната дъщеря не е родена в Англия, но завърши преди три години Кембридж с отличие (по нашему) и сега работи като учител по математика.
А ние си позволихме да се изгубим някъде по пътя към промяната. И променихме онова, което най-малко имаше нужда от промяна. Но стихията на революцията не подбира...
Момичета, представяте ли си някой ден да грабнем раниците и малчуганите в ръка и да отпрашим по маршрута на Рошко?
Ще е едно славно и велико пътешествие... А дотогава ще следваме малкото врабче и ще преживяваме задочно неговите вълнения.
Лиде, целувки и на твоето момиче!
АниУлтра, много се радвам, че Мони се е въодушевил от историята! Ще излезе от него добър разказвач някой ден. Децата, които са в досег с няколко култури, винаги гледат на света по-широко и шарено и виждат неща, които, гледани само от една перспектива, няма как да бъдат видени! Поощрявай го!
Момичета, пак ще се напъна да измисля нещо за децата, стига да има повод!! Те са благодарна и разбираща публика!