Мишантичка, много се радвам, че се е харесала историята! Мой човек е Митачето! Цункай го по двете бузки!
Не е много лесно да се измисли за децата история, която да е и красива, и увлекателна, и събитийна, и вълшебна, и поучителна, то се знае. Трудна работа е да ги накараш да са част от нещо, да го съпреживяват и да се идентифицират с него.
От друга страна, има нещо много важно, което прави измислянето за тях даже по-лесно. Те просто нямат все още изработени и утвърдени рефлекси за "истинско, реално" и "неистинско, нереално". И видимата реалност, и фантазията еднакво присъстват в тяхното съзнание и мозъче. Нещо, което със съзряването и социализацията ще изгубят, за съжаление. В този смисъл за тях приказката е по-истинска и логична да се случи от най-видимата реалност. Много по-късно ще се опитват пак да си върнат това митологично мислене за света, но то ще е вече вторично и наслоено от уж реалното злободневие. А реалното злободневие вади лоши и гадни наши страни...
Обаче нещо се отплеснах...
А и цяла вечер да си говорите за Розата си е повече от комплимент, който никой не ми е правил досега! Много съм трогната и ти благодаря най-искрено!
Признавам си, че съм абсолютен прототип на вещицата Руби, особено в частта с огромния и корем, който подскача като футболна топка, докато тя омита всички лакомства. Една слабост, която с нищо не мога да изкореня, да му се не види!
Ама, един път се живее!