Здравейте,аз съм нова тук,реших да се включа и да споделя общата болка. Моята история е следната: заедно сме от доста години,от преди 2 спряхме да се пазим и просто се оставихме на течението,когато стане тогава,неусетно мина времето и аз започнах доста да се притеснявам,защо все още не е дошло това малко сладко бебоче. От 4 месеца насам започнах да си записвам,кога сме правили
тъй като и двамата сме в различни сфери на работа,има доста дни,в които не можем да се засечем. Започнах да си мисля,че все пропускаме овулацията ми,затова този месец си взех тестове за да проверя,кога е тя. Засякох я естествено в дните,когато не можехме да се засечем,аз дневни смени,той нощни......успях поне единя ден да тръгна по -рано от работа,а той малко закъсня за да можем да се възползваме от установената ову. Така се надявах да е станало,бях толкова обнадеждена и почти щастлива.......докато вчера сутринта не дойде лелката. Приех го добре уж,но след няколко часа на работа изпаднах в едно такова депресивно състояние и чак се разплаках..........по късно вече бях по-добре и правех планове за посещение при специалист. Решихме първо да направим спермограма и ако няма проблем там,да се насочим към мен,защото там ще е по-сложно с доста изследвания....... Толкова много искам дете,знам.че всички тук се надяват.....моля се до коледа да сбъдна тази моя мечта.......пожелавам го на всички вас.