Здравейте момичета!
Позачудих се дали въпросчето ми е за тази тема или имаше една "Как да спрем нощното хранене", но реших да попитам тук. Модераторите ако преценят, моля да я преместят.
Калина е изцяло на кърма, без дохранване, на поискване, сама си е изградила режим на хранене през около 3-3,5 часа. Наддава чудесно, от 3-4 дни като че ли и коликите ни спряха. До тук идеално. Нощем прави по-дълги паузи на хранене в порядъка на 4-5 часа. Все се случва така, че последното хранене преди такава дълга пауза е около 22:30-23:00 часа и съответно се събужда около 03:00 часа. Събуждането е съпроводено с леко прискимтяване и пъшкане, понякога еднократно изплакване, но в никакъв случай не мога да го нарека плач. Ако дам биба се унася и заспива, но след около 30 минути отново примърква. Сънят й не е дълбок. Нахранва се, но изяжда не повече от 40-50 мл., пуска гърдата и заспива (меря я на теглилка и така засичам количеството кърма).
Та въпроса ми е: Да опитам ли изобщо да не храня, а да продължа да давам биба и залъгвам и така да "изтикаме" до сутрешно хранене, примерно около 06:00 часа? Хич не мога да разбера детето от глад ли приплаква
Все си мисля, че ако е толкова гладна направо ще си плаче, а не да скимти. През деня, когато огладнее, така сигнализира, че сигурно я чуват на другия край на града
Освен това би следвало, като я сложа на гърда да си изяжда достатъчно количество, а не тия мижави грамажи. Да чакам ли момента, когато тя няма да се събуди за нощно хранене, няма да има скимтене, а примерно ще чуя вой от глад сутрин в 06:00 часа? Или аз да съм инициатора на отказване от нощно хранене и така да си осигуря спокойни сънливи нощи
?