Чандра, всъщност за мен - проблем при донорско оплождане - няма изобщо, още по-малко пък е проблем какво да се каже на детето някой ден... Това, което си постанала като цитат от мен, се оформи като "линия на разговор" свързана с основната тема обсъждана тук /която е различна/ и просто опитах да обобщя.
Jbrul, и за мене проблем при донорско оплождане няма изобщо. Просто си мисля, че това решение трябва да е обмислено и то на чисто практическо ниво. Не е необходимо да си много емоционален, за да се опиташ да изчистиш подобна алтернатива за себе си, преди да тръгнеш в тази посока. Дори мисля, че това е задължително.
Идеята ми беше само, че ако всичко е толкова безпроблемно и сравнимо с други ситуации, значи не би трябвало да имаме причина да се притесняваме, че децата един ден ще научат обстоятелствата... Ако всичко е изгладено при родителите, тогава защо истината трябва да е:
доста съсипваща и объркваща, с траен ефект върху детската и възрастната психика.
Мисля си, че не "заравяне на главата в пясъка" е решение на проблема, а просто обмисляне и съобразяване с/на всички особености на ситуацията. Примерно една особеност на ситуацията, която трябва да се прецени е следната:
детето не може да иде да види как изглежда истинския му баща или майка, нито може да получи информация за наследствените им заболявания. тогава защо му е това "право" да знае "истината" и какви позитиви му носи, поне един кажете?
носи му само горчилка, объркване и общо усещане за непълноценност и различност.
Чандра, всъщност говорим за едно и също с теб /както редовно ни се случва
/. Разликата в мненията ни относно "казването" идва от следното. Аз нямам никакъв философски, морален, биологичен и пр. проблем да ползвам донор и да оглася това на всеослушание дори. Такива са ми разбиранията на мен лично, значи - нямам и проблем да го кажа на бъдещото си дете, ако виждам и съм сигурна, че то би приело подобна информация за себе си също толкова безпроблемно и без "лична драма", както стои въпросът за мен. НО, аз не вярвам, или поне не мога да бъда предварително сигурна, че моето приемане и разбиране за нещо - автоматично се отнася и до детето ми, само защото то да кажем в голяма степен /се очаква/ да реагира на нещо по модела на мама. Отделно, че детето - не е възрастен човек с моя опит, преживелици, яснота за себе си, пък и дозата цинизъм която съм придобила с годините. Детето е отделна личност и възприятията му за каквото и да било се формират колкото от родителите, толкова и от него самото, характер ако щещ, генетични заложби ако щеш...то, детето не е мой "копи-пейст" все пак. Затова имам "особено мнение", приемам, че ако за мен една тема е безпроблемна, много вероятно е да бъде такава и за детето ми, но знам, че не е задължително да е така.
Аз съм емоционален човек, но важните решения в живота си взимам супер рационално. И ако ще казвам на някого някаква истина /все едно каква/ - не ми е достатъчно основание да я изръся просто...защото това било истината. Мисля винаги за последствията от нейното казване, евентуални ползи и вреди за някого, че чак тогава. Затова съм и на мнение, че дете заченато с донорски материал, което живее с мама и тати, или дори те да се разделят - има понятие кой е мама и кой тати - няма никаква нужда да знае подобен детайл, ей така заради едната "честност" просто. Ако важни обстоятелства налагат да се каже - ОК. Ако нищо не го налага - не бих казала
лично аз, но това съм аз и моите си разбирания, те не са универсални и съм наясно. Аз все пак мисля, че премълчаването на нещо - не е лъжа, лъжа е да отричаш нещо, което знаеш и да изкарваш друга невярна версия за това събитие, да я поддържаш, умишлено да пречиш на някого да научи нещо което му е важно и го вълнува. Родителят невинаги е прав в преценките и решенията за детето си, но е едновременно и негово задължение и негово право да има преценки за важни неща и да взима решения за същото това дете, по обективни причини. За мен лично, да кажеш винаги всичко, което знаеш е малко "скатавка" от някои родителски задължения. Не бих казала на сина си нещо, което би го наранило, ако и да е истина, просто защото така "не го лъжа". Бих му казала, ако от тази истина зависи нещо важно за него, дори да го нарани - бих казала, иначе ми е безсмислено някак.
Съгласна съм с
Фуси и с
Чандра едновременно.
Има разлика между "трезво обмисляне на ситуация" и "безкрайно колебание" в същата ситуация, но от това което често виждам край себе си - много хора бъркат едното с другото по най-различни поводи.
Относно решението да родиш, или да осиновиш дете -
за себе си стигнах до извода, че "идеален момент" за такава стъпка - не идва никога и ако се зарови човек - винаги може да намери няколко "но" във всеки един момент от живота си и при всякакви обстоятелства в него. Все се оказва, че си родила твърде млада и ти се живеело и жертваш кариерата си примерно, или пък имаш кариера, ама г-н "идеален" все не идва, часовникът "тик-така", имаш/нямаш репродуктивен проблем - става ясно, че "идеалното семейство" няма да ти се случи ей така утре и трябва да решиш дали да почакаш още, или просто да имаш дете... Случва се, да имаш и идеалните "изходни условия", да родиш дете, уж да сте подготвени за тази промяна и да вземе да се окаже /нещо, което през ум не ти е минавало никога/, че толкова години преди детето сте живели комфортно като двойка, така перфектно сте си организирали житието-битието само двамцата, неусетно сте станали такива инертни егоисти, че промяната в модела на съществуване...просто не понася на единия от вас. И той не може да се справи със себе си и т'ва е то. Тогава дълго подготвяното и изграждано "идеално семейство" - отива на кино, оправяш се както можеш и да ви кажа честно - хич не е толкова страшно и непосилно колкото изглежда. Зависи как го приемаш ти лично.
От истеричното търсене на "идеални положения" - обикновено пропускаме много важни и хубави неща, не само за децата говоря, за всичко. Не казвам да се ражда "гьотоьре", ама и задълбаването в другата посока не е най-разумният вариант си мисля аз.
П.П.
Jbrul, помайтапих се, защото очаквах, че няма да ми се разсърдиш.
Всъщност може би съм имала подсъзнателно мислите на mecinka, които тя така хубаво е описала - за познатия донор и договорката. Че хората се променят и не се знае на кой от двамата може да му дойде друго на ума.
Естествено, че няма да се разсърдя - и на майтап и на критика нося - пак заповядай!
За познат донор - също за себе си съм отхвърлила подобен вариант, по причините посочени и от вас. Но пък има хора, които предпочитат подобен вариант и после нямат проблеми. Шарен свят.