Здравейте!
Ще бъда сравнително кратка. След 13 годишна неуспешна връзка се оказах сама на 38 години. Тогава осъзнах, че нямам време да търся партньор и да го предценявам дали става за баща и съпруг, при положение, че 13 гдини неуспях да предценя човека до мен. Взех решение и започнах опити да забременея с доноски биологичен материал. След една година и доста опити в края на 2009 г. забременях. През цялото време, докато правех опити да забременеея, да си осмисля живота най-близкото ми обкръжение беше наясно точно с какво съм ангажирала мислите си и какъв начин съм избрала да стана майка. Благодарна съм на цялото си семейство, колегите си и приятелите ми, който ме подкрепяха на 100 % в моят избор. Мога чистосърдечно да заявя, че никой пред мен на е показал нетолерантност по отношение на това, че съм самотна майка заченала от абсолютно непознат за мен донор. Ако има такива, които ме осъждат зад гърба ми или неудобряват действията ми - това си е тяхната гледна точка и те имат право на свое мнение. Аз живия живота си за мен и моето дете, уважавам чуждото мнение, но несъм длъжна да се съобразявам снего. Това, което ме съхрани в този тежък за мен период беше чувството ми за хумор и радостта от това, че ще ставам майка. Всичко се подреждаше като пъзел. намираш частта и я слагаш но точното и място когато стигнеш до там. Имах притеснения естествено, но се доверих на гаранциите, които ми дадеде спермарната банка, както и на факта, че на фона на всички пари похарчени в клиниката/най-добре похарчените ми пари/ цената, която се плаща за донора е минимарна. Това ми беше достатъчно да стигна до извода, че биологичният баща на моето дете е изключително добър чивек, не меркантилен! Лош човек не е в състояние да даде част от себе си за щастието на другите хора. Това беше много важно за мен. Ако само това наследи синът ми от "непознатите" гени ми е абсолютно достатъчно да съм спокойна, че ще израстне добър и предан човек. Колкото до това какво ще кажа, когато ме попита "Мамо ние защо сме сами?" Ще отговарм когато този момент настъпи според зряластта на детето си. В днешно време моделите за семейства са много и според мен децата ни са просто деца. Важно е да бъдат научени на толератност и да приемат различните. Така те самите няма да се считат за различни в обществото. Ще предоставям информацията за произхода му според създалата се ситуация и под форма, която детето ще възпреме съобразена с неговата възраст. Не съжалявам за избора си и съм безкрайно щастлива с вече близо тригодишният ми син. Всеки ден благодаря на господ и на този непознат за мен, добър и интелигентен човек станал донор, за да мога аз да изживея най-прекрасните години от живота си. Синът ми е чудесно здраво и жизнерадостно дете и най-важното е, че като го погледна се изпълвам с радост, а не с ненавист, към някой човек, който по някакъв начин ме е наранил, изоставил или ще ми вземе детето за поредното свиждане. Пожелавам успех на всички и незабравяите, че съдбата ни предлага само толкова, колкото можем да понесем. Ако ви се струва, че сте на предела на силите и възможностите си, винаги се случва нещо, което ви помага. Поздрави на всички.
Извинете за дългият и пост!