Не може, а и не трябва, нелепо е "препъни камъкът" за процедура с донорски генетичен материал да бъде - как да кажеш на детето.
Огромна е разликата между осиновяване и използване на донорски материал. При осиновяването, доколкото съм чела и разсъждавала по въпроса, главният проблем при детето идва от мисълта за изоставянето, докато при донорския материал този проблем го няма, а той е много основен и по мое скромно мнение най-болезнения.
Най-важното е дали си готов, дали искаш да имаш дете, заченато с донорски генетичен материал, а дали, кога и как ще му кажеш - всичко това са второстепенни проблеми и се решават в последствие.

Това с казването на детето за донорския материал ми се струва безсмислено. То е малко като признанието, че си кръшнал  Не искам да омаловажа проблема - да не се обиди някой, но това сравнение ми идва на ума. Нищо конструктивно не виждам в тези откровения. Резултатът е само, че се наранява човекът отсреща (който най-малко има вина), че се губи част от доверието и че ти олеква щом вече няма тайна.

При положение, че може да се избира донякъде донорът да прилича на родителя, защо изобщо някой извън двойката и лекарския екип трябва да знае подробности? Това не е като с осиновяването детенцето да дойде от вън - имаме си бременна, раждане и т.н.
То хората могат пак да си намерят приказка - питали са ме как съм била сигурна, че са ми върнали моите ембриони, или че не са ги дали на друга жена. При инсеминациите - от де знам на мъжа ми ли е материалът. Да се чудиш да се смееш ли, или сериозно да им отговаряш.

Танита, доколкото разбирам, esit свързва проблема с казването не толкова с драмата на изоставянето, а с евентуалната родствена връзка на детето с негов възможен брат/сестра. Което си е за чудене, де. Но дори и да кажеш на детето, че има такава нищожна вероятност, то как може да предотврати кръвосмешението?
Да си призная, на мен точно това не ми е било "препъникамък". Мисля си, че с Божията помощ и, разчитайки на ниската вероятност, такива "латиносериали" могат да бъдат избегнати. Казването има значение заради произхода, заради търсенето на това откъде идваш. Разбира се, при добро семейно възпитание детето ще знае що за човек е, но не е добре да го товарим с тайни и с нашите разсъждения по въпроса. Просто би било добре да го снабдим с фактите, без по възможност да ги украсяваме със собствените си емоции. А то да си ги подреди, така че да е в хармония с тях.

За мен като че ли основната спънка при донорската сперма е в липсата на любов или на каквато и да било емоция в акта на зачеването. Да, бих могла да се успокоя, че това става с Божията благословия и този нов живот получава Любов свише, която, съчетана с моята майчина любов, ще му даде добро начало. Все още обаче не го вярвам достатъчно.

Абсурдно е да се търси родствена връзка с който и да било при донорството, та то е анонимно. Нито може да се намери, нито има и смисъл да се търси. Има правила по които се осъществява донорството така, че шанса от кръвосмешение да е минимален. Това е напълно излишно обренемяване, нещо повече вредно за психиката на всички обременяване. Нали никоя от вас няма да тръгне да проучва всички гаджета или кандидат гаджета на бъдещото си дете?
Дори и да предположим, че може да се намери кой е донора и дори да предположим, че отидеш да го питаш за някаква генетична обремененост - той е напълно в правото си да отрече, че е той или да ти откаже каквато и да е информация, че дори е и в правото си да те съди, че му нарушаваш правата (и със сигурност ще те осъди) - е какъв е смисъла тогава да се казва или да се търси каквото и да е?
Колкото до липсата на любов в акта на зачеване, смятам, че е по-добре да се съсредоточим и да се опитаме да съхраним любовта при родителите, отколкото при създателите, смятам, че това е важното и стойностното.

beata, относно зачеване с донорски сперматозоиди и потенциални "латиносериали" зарди това... Ами да ти кажа честно, същият е шансът избраният от теб баща на детето ти - да е направил някое/няколко други деца, на други жени през годините преди да се срещнете. Не е ли така? Какви гаранции имаш, че такова нещо няма, ако той не знае за такава случка - това не значи, че някоя негова "случайно забременяла" изгора не е запазила и родила бебето без той дори да знае...
Въпросът с донорския материал, в точно този му аспект - е поредната илюстрация, че преди да имаме репродуктивен проблем - не мислим подобни неща, да не кажа, че през ум не биха ни минали. Окажем ли се от "другата страна на бариерата" обаче...Реално погледнато - шансът детето ти заченато с донорски сперматозоиди да има брат/сестра за които не подозира, е равен, или по-малък от този да се случи същото с избран от теб татко. Просто, защото в случай 1 - се следват строги правила и процедури, а в случай 2 - сме на едната "честна дума". А издънки от "честна дума" - историята познава бол

Наистина, не виждам как можеш да заченеш дете без любов - все едно по каква процедура ще се случи това. За мен лично, любовта между партньорите в двойка, която ползва донорски материал е много по-силна и осъзната, отколкото при тези зачеващи "както е рекъл Господ". Подобно решение е избор някой да бъде баща/майка на твоето дете и да го приемаш за такъв, без същия човек да има и един общ ген с това дете. Това е решение надскачащо вродените ни егоизъм и суета човешка и зачатие на бебе при такива обстоятелства, ако не е чиста проба любов - не знам какво ще е. Споделям си моите мисли по темата просто - не ги налагам.

Относно информирането на бъдещото бебе, че е не точно биологично следствие на двамата си родители...и преди казах - за мен е съвсем излишно инфо, ОСВЕН в случай че това се налага по някакви медицински/животозастращаващи причини. Ако моят син беше роден в следствие на ползване на донорски материал и си живееше щастливо с мама и тати в едно прекрасно семейство...е за чии чеп /извинете ме за израза/ да седна да му обяснявам, че... Каква е ползата за него? Ще бъде по-щастлив, по-спокоен, ще научи нещо жизнено важно за себе си? Каква би била ползата и за родителите, за семейството като цяло? Поставяне на въпрос, за който отговор - няма, невъзможност за задоволяване на чисто човешкото любопитство на детето, ако щете. Те децата не са цял живот сладки бебета, та като го тресне пубертета нали - това същото дете да се врътне и да ти каже: "Ми ти всъщност не си ми майка/баща - няма да ми казваш еди какво си" /примерно/. Ползва някаква, в каквато и да било ситуация - аз не виждам, ако някой от вас я вижда - с удоволствие ще прочета мнението и аргументите му.

Изобщо не мисля, че може да се прави паралел между казването на едно дете, че е осиновено и ползите от това и същият въпрос - отнесен към дете заченато с донорски материал. Разликите са огромни и те не са биологични - осиновено, донорско, биологично мое - то е мое дете 100% и винаги. Разликите са в психологичен и социален аспект и ако в единият случай - чистата истина носи предимно ползи, в другия - носи излишни усложнения. "Истината не е бяла покривка, която винаги можеш да разстелиш и да наредиш софра на нея." Казването на абсолютната истина за каквото и да било - не води автоматично до ползи и фойерверки. Затова онзи, който ни е създал ни е дал разум - да преценяме ситуации, защото те не са "черни" и "бели" най-често, а са предимно "сиви" в по-голямата част от живота ни.

Казването на абсолютната истина за каквото и да било - не води автоматично до ползи и фойерверки. Затова онзи, който ни е създал ни е дал разум - да преценяме ситуации, защото те не са "черни" и "бели" най-често, а са предимно "сиви" в по-голямата част от живота ни.

Точно това имах предвид и аз
За разлика с осиновяването, честно казано, ако осиновя детенце и има шанс нииикой да не знае, че е осиновено, не бих му  казала Ако няма "доброжелатели", които евентуално да го информират - бих оставила тази информация само за мен и за таткото. Не си представям латино сериали- просто щастливи мама, татко и бебе. Без излишни тревоги как е дошло детенцето, защото за който реши да осинови, не би трябвало това да има значение.
Но това при нашия клюкарски манталитет е направо невъзможно и за това се налага да осиновителите да бъдат открити към детенцето по тази тема. Да научи информацията по правилния начин.
Но това вече е доста в страни от темата за донорския материал.

Мислейки напоследък върху донорството, което вероятно,може, дали и ако се наложи при мен за да имам дете ... за да съм наясно със себе си , не мога да стигна до мнение за мен лично ще кажа и ли няма да кажа. Само времето и всички обстоятелства биха подсказали кое е правилно и много индивидуално, както и трябва да бъде мноооого правилна преценката, с цялата отговорност за последствия за който и да е избран вариант. Никой (мисля) не може да дав прогнози са поведението, разума и чувствата при бъдещи ситуации, които не са резон в живота и не са ясни по презумция.
Що касае въпроса как е заченато това бебе - нямам коментар, дори се чудя подлежи ли това на обсъждане. По малко качествени ли са децата заченати от случайни контакти, разпадащи се връзка,  изнасилване(да не дава господ), от инсеминации, ин витро. По малко обичани ли са са те, по малко щастливи , или какво по-малко. Спред мен не е толкова важно как е станало, важното е какво се случва след като дойде на бял свят. Колко ли деца са заченати с мисълта за огромна любов, а всъщност то това не било точно това , щото тази , истинската голяма любов не е за месец два или три . И какво от това, каква е разликата че не се сещам.
Не искам да кажа, че не е от значение кой ще е бащата (или майката дори), но не мисля, че при биологична невъзможност това не е дилема. Поне за мен. Не налагам.
За себе, когато чух "донорство" за първи път - мина покрай ушите ми. Когато чух тази дума за втори път .... е не се замислих нито за миг как ще заченато това бебе и приех че съм готова. Замислих се как бих се справила с тайната или с истината.Ако ще плащам само аз цената - готова съм.

Относно информирането на бъдещото бебе, че е не точно биологично следствие на двамата си родители...и преди казах - за мен е съвсем излишно инфо, ОСВЕН в случай че това се налага по някакви медицински/животозастращаващи причини. Ако моят син беше роден в следствие на ползване на донорски материал и си живееше щастливо с мама и тати в едно прекрасно семейство...е за чии чеп /извинете ме за израза/ да седна да му обяснявам, че... Каква е ползата за него? Ще бъде по-щастлив, по-спокоен, ще научи нещо жизнено важно за себе си? Каква би била ползата и за родителите, за семейството като цяло? Поставяне на въпрос, за който отговор - няма, невъзможност за задоволяване на чисто човешкото любопитство на детето, ако щете. Те децата не са цял живот сладки бебета, та като го тресне пубертета нали - това същото дете да се врътне и да ти каже: "Ми ти всъщност не си ми майка/баща - няма да ми казваш еди какво си" /примерно/. Ползва някаква, в каквато и да било ситуация - аз не виждам, ако някой от вас я вижда - с удоволствие ще прочета мнението и аргументите му.

Бих казала, и ще ти кажа защо. Заради онази малка вероятност истината да излезе наяве в неподходящ момент (често се случва) - това би било сериозна психологическа травма за детето на една по-чувствителна възраст. Когато е по-малко и му се поднася без драма, то приема тази информация по-нормално, свиква с нея. Всъщност, това зависи и от факта, доколко е драма  за родителите, че детето не е от техен генетичен материал.

Аз ти разбирам аргументите, наистина в един идеален свят, не бих казала, но се случват толкова неща - болести, инциденти в семейството... Да не говорим, че много често за донорството не знаят само мама и тати и ей ти сапунката.

Знаете ли, чета ви и си мисля.На срещата на Fertility Europe в Букурещ тази година с полякинята си говорихме за донорството и тя ме попита дали се казва на децата, че са създадени, чрез донорски материал, защото това в Полша е спънката и не може да се регламентира.И там няма скрито осиновяване, а всяко дете което е осиновено знае, че е такова.

Замислих се.Не бях мислила по въпроса преди това.Наистина е много лично решение, но и детето има право да знае.В днешния свят на репродукция, с постоянно нарастващи проблеми, не мисля, че в бъдеще ще е толкова трудно едно дете да разбере, защо е създадено чрез исползване на донорски материал.

тя ме попита дали се казва на децата, че са създадени, чрез донорски материал, защото това в Полша е спънката и не може да се регламентира.И там няма скрито осиновяване, а всяко дете което е осиновено знае, че е такова.

нещо не разбрах. каква е спънката??? и какво значи "няма скрито осиновяване", за бога?

Много обичам едни такива фрази, на пръв поглед прекрасно звучащи...
Какво значи "детето има право да знае", да знае какво?
С какво точно ще му помогне тази информация? Да знае, че НЕ носи гентите на родителите си, като всъщност то никога няма да разбере чий гени носи. Така  може би го обричаме цял живот да търси нещо, което няма да намери.

Родител е някой, който е родил детето си - осиновените деца имат биологичен родител - ОК. Донора родител ли е? Ми не е! По тази логика, всеки месец жената изхвърля незнам колко си яйцеклетки, все едно сме убийци на децата си (всички ние)? Или пък мъжете след всеки полов акт - колко деца са убили (по някаква такава изкецана логика)
Аз с това мисля, че няма да обременя детето си!
Както се казва - всеки трябва да си плати цената.

Още по-на дълбоко. Относното на "право  на детето да знае". Така, колкото и да се замислям и се опитвам да бъда дете със съответните мисли, или да се върна назад и да си спомня въобще начина си а мислене .... Колкото и да се напъвам не мога да разбера ще искам искам или няма да искам да знам аджеба, че биологичния ми баща не таткото, който сега, в момента ме обича и живее със и за мен. Дали мога да оценя с пуберския си мозък или недорасляк такъв. Какво значи "право". Право да избера това или онова , но само по себе си това значи знание . Право има детето - дай му информацията да си упражни правото за знание и после изтрий това което не е избрало да знае упражнявайки "правото да знае" или съответно не.  Ами че то детето има право да откаже да ходи на детска градина (елементарно сравнение, но все пак), колко деца им е разрешено да упражнят това си право? Водейки ги на градина родителите не им ли нарушават правата.
Да не говорим, че както е тръгнало, а и тенденцията е в една (необратима)посока след има няма 10-тина години това (ин витро и донорство) изобщо няма да е нещо кий знае какво, или по-точно ще са нещо съвсем нормално, ще се приема и едва ли ще е повод за такива драми.Спомнете си преди 10г. какво беше. Смятам че успоредно с това се променя и начина на мислене. Колкото и църквата да се пеняви по темата.

Ако модераторите преценят, моля да го преместят.

http://news.ruse24.bg/385237.html

интересно абсолютно същата статия я има и в moreto.net..
Сега по темата, благодаря ви момичета че продължавате да се включвате с мнения.
Това което казах за казването на детето е спънка само за мен, аз така ги чувствам нещата. Хареса ми "истината не е бяла покривка, която да постелиш и всички да седната на софрата", остроумно е. Но доколкото се познавам, аз лично не бих могла да живея с тайната, още повече не знам как ще понеса, ако се разбере по страничен път.
Това са ми основно притесненията, а срещането на потенциален кръвен роднина е следствие от това. Не съм сигурна и че ако се съобщи на детето, то трябва да мисли и разсъждава винаги дали в лицето на възлюбения си не вижда роднина и да проверява тайно дали е така или не.
Сложно е, аз засега се въздържам от този избор...
Пожелавам ви да сте все така загрижени и споделящи, благодаря ви пак!

тази статия е копирана от днешния брой на вестник Монитор и е пълна с неверни твърдения.

Джам, не само неверни, но и невероятни :)Много ми хареса това:

От 3 до 5 дни без секс трябва да изкара мъжът, който иска да стане анонимен татко. Това е едно от изискванията на лекарите, преди да приемат материала на доброволеца в медицинската чашка. Тя се пълни в самата стероидна лаборатория. Идеята е, че колкото по-продължително време той се е въздържал, толкова по-качествен е материалът му.

Каква е тая стероидна лаборатория и ако се въздържа мъжът 1 месец - сигурно 100% става оплождане Оффф вече не знам да се смея ли, да се ядосвам ли на повсеместната простотия в България.
А иначе - наистина ли са само 30 донорките на яйцеклетки за последните 2 години?? Т.е. само по 15 IVF с донорски Я стават годишно. Не знам как се води статистиката, но не му звучи реалистично.

тази статия е копирана от днешния брой на вестник Монитор и е пълна с неверни твърдения.

Цитат на: magi_st в Октомври 03, 2012, 17:00:07 pm

тя ме попита дали се казва на децата, че са създадени, чрез донорски материал, защото това в Полша е спънката и не може да се регламентира.И там няма скрито осиновяване, а всяко дете което е осиновено знае, че е такова.

нещо не разбрах. каква е спънката??? и какво значи "няма скрито осиновяване", за бога?

Всяко дете знае, че е осиновено, а не както все още се прави на места тук в БГ, майката да се разхожда с възглавница, и за пред съседите уж е раждала.Това имах в предвид.

Само че разликата между осиновеното дете и детето, родено от донорски материал е доста голяма и пак за пореден път повтарям, че не виждам защо непрекъснато се прави тази аналогия.
И въобще-изобщо не виждам за какво непрекъснато се ровим в чаршафите на хората - всеки сам си преценява дали, кога и как да каже и дали да ходи с възглавница.
По този въпрос според мен няма, а и не може да има европейска практика.
Кой и как в Полша е направил статистиката, че всяко дете, което е осиновено, знаело това?
Ако някой влезе в нашия форум и той може да си направи някои изводи, но те дали важат за всички жени с репродуктивни проблеми в БГ, кой може и кой е оторизиран да го каже и по-важния въпрос - как точно, че не ми го ражда инженерния мозък, ще го премери?

Не съм искал да разбуня духовете споделих какво ми казаха.Там Католическата църква е наложила тези правила, аз така разбрах от полякинята и затова ме попита как се процедира в БГ с донорския материал.Аз и казах, че всеки родител е в правото си да реши дали да каже или не на детето си и че така е в БГ.Това е.Аз лично не съм поставяна пред този избор и мнение не искам да изразявам, защото разбрах, че не опре ли до теб, наистина не знаеш какво ще направиш и решиш.Изразих мнение към момента, но наистина си давам сметка, че в бъдеще време ако се наложи ще ме вълнуват същите мисли който и вас.

Последно не съм искала да разбунвам така духовете, още по-малко да правя аналогии, просто споделих.