Остана ми време са разкажа и за моето раждане. Влязох в болница на 16.10 и бях приета в Патологична бременност. С оглед на преходна операция бях планирана за секцио, оставаше да напраим тестуване за вида упойка. Личните ми предпочитания бяха за раждане в зодия Везни, но след преценка на лекарите бе избрана датата 25.10. И така аз си постоях в болницата доста време, поопознах се с другите бременни, доколкото това е възможно (като закусваш с някоя, не е сигурно дали до обяд тя няма да тръгне да ражда и да пропусне обяда). В деня на раждането се бях сдухала, сутринта в 6ч акушерката ме извика за клизма и тоалет. Нищо особено, очаквах по-неприятно усещане. После започнах да чакам. Приятелят ми дойде и се окуражавахме взаимно. Извикаха ме, слязохме в Родилно отделение, поставиха ми абокат, пуснаха ми системи и направиха запис на тоновете. Заведоха ме в залата, свиха ме за поставяне на упойката в гърба, след което поставиха зелено парче плат пред мен, за да не гледам напред. Виждах само анестезиолога, който през цялото време ми говореше, шегуваше се и се стараеше да ме поддържа не само будна, но и в добро настроение. Дадох си сметка, че парите за избор на екип не са дадени напразно. Извадиха Зори за 10-ина минути, анестезиологът ми показа точния час на телефона си и я занесоха да я измият и премерят. Оттам нататък започна часът по шев и кройка. Изваждането на бебето трая кратко време, но да се зашият петте слоя коремни стени отнема време. Приятелят ми се беше уплашил здраво. Зашиха ме или "бродираха" и ме изнесоха от операционната. Показаха ме и на приятеля ми,а после ме качиха на третия етаж в ОАИЛ. Там бях под денонощно наблюдение, през 15 минути идваха сестри да проверяват състоянието ми. Не си усещах краката дълго време. Бях омаломощена и едва си отварях минералната вода от шише тип "биберон". На другата сутрин дойде една рехабилитаторка, която ме изправи и с нейна помощ стигнах до мивката на стаята. След това ме качиха с една количка в Родилно отделение и там лежах, пъшках и охках. До края на деня ме наболяваше операцията ( тя и сега си наболява, но тогава беше осезаемо и по-силно просто). На другия ден поисках от акушерките да си ми донесат бебето при мен. Взимаха го всяка вечер в 12ч и ми го докарваха сутрин. На третия ден ми тръгна и кърмата. От тогава все се кърмим и почти не сме се разделяли. Повярвайте, заслужава си всичко - само като ме погледне с нейните очички и забравям за всичко друго. Успех и леко раждане на останалите.