Е, той не е малък вече, след два месеца става на 6 години, но аз продължавам да считам за "бисери" използването на изрази, които смятам за нетипични за речника на дете на неговата възраст. Много ме развеселява, когато уцели приложението им, макар да не му е обясняван до тогава точния им смисъл. Някои ги е чул от нас, други от филмчетата, в които както знаете често има неподходящи за децата диалози /какво да се прави/ - но той и от тях успява някак да си обогати речника
Когато го попитах какво според него значи "абсолютен фарс", обяснениито му беше също толкова лаконично - "пълен провал" и поясни в кое филмче, кой герой го бил казал. Май беше Бъгс Бъни или Патока Дафи, не помня...

Константин иска прошка по телефона от баба си.
- Бабо, прощаваш ли ми, ако нещо си ме обидила...

тая сутрин го будя и както често напоследък, първият въпрос е "Какво има за закуска?"

аз гордо съобщавам, че има гофрета с течен шоколад, очаквайти буен възторг.

в отговор, обаче, се чува отчаян лъвски рев - "НЕ ИСКАМ ГОФРЕТ! НЕ ИСКАМ МЕСО!"

опитвам се да прекъсна рева и да обясня, че гофретата не е от месо, а е от тесто, нещо като палачинка. да, ама не! човекът продължава обидено и възмутено да крещи - "А, НЕ! АЗ ТОВА ВЧЕРА СЪМ ГО ЯЛ ЗА МЕСО!"

накрая все пак го придумах, затътра се до масата, подуши шоколада, изхъмка и заръфа... питам "е, видя ли, че не е месо?", а той - "ами защо вчера ни дадоха телешки гофрет?!" 

(то било телешки гулаш, се оказа...)

На 8-ми март мъжа ми подари цвете и на Теодора - лилав зюмбюл. В следващите дни сергийките с цветя, покрай които минаваме всеки ден също бяха обсипани със зюмбюли, основно лилави и се спирахме да им се радваме. От няколко дни, сутрин, Теди ми обяснява какви са цветята по чаршафа - роза, маГаритка, люлюл  . Първия ден много се чудих от къде е дошъл "люлюла", после включих, че комбинира лилаво и зюмбюл. Та така, лилавите зюмбюли са люлюли  .

Стефан от половин година е на вълна динозаври и преди няколко дена ми заявява: - Мамо, искам да се казвам Стефан Марчев Диплодок  (добре, че поне не е Диплодоков)

Оня ден гледали Алиса в детската градина и Стефан въодушевено ми разказва: - и тя първо става по-голяма и по-голяма и по-голяма, после става и по-малка и по-малка и по малка, и накрая и по-същата и по-същата 

Сутринта: - Мамо, ние с Ели се изпреварваме по равно

Елена интерпретира задача от детската градина: - Ако една патка на един крак е един метър, колко е на два крака? 

Влизаме в колата.

К - Може ли да ми пуснете Вай Кон Дьо?
Аз - Какво да ти пуснем  ?
К- Ама, мамо, на мене много ми харесва...

Откъде да знам, че сутрин, като пътуват към детската градина, слушали в колата Вая Кон Диос?

Снощи, иска да яде сладолед. И си нарежда:
 -Нали през зимата не се яде МНОГО сладолед, защото е студено? Ама Коледа беше мнооого отдавна, вчера дойде пролетта...
 -Така е, ама я погледни през прозореца какъв сняг вали навън.
Отива до прозореца, замисля се...
 - Ах, тази Баба Марта, как се е ВЛЮТИЛА! Нищо, виж сега какво ще направим...
Хваща плътното перде и го дърпа.
 -Ето, готово, сега вече не можем да видим колко е студено!

**********

Нарежда си играчките - ще им правим театър.
Застава пред тях.
- Здравейте, деца! Как сте днес? Искам да ви кажа нещо много важно, което трябва да запомните от мен - ВИНАГИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ УМА СИ!

"Мамо, нали на момченцата сърцата са винаги отдясно, пък на момичетата от ляво?"
Толкова уверен и горд беше в това заявление, но не съм сигурна дали ме разбра, че то сърцето си е на едно и също място.

В детската градина на Симеон медицинската сестра е наша семейна позната. И тя го питала как е Зори, на което той отговорил, че има температура, защото майка му онзи ден ми купила термометър(бях поръчала нов). Да внимава леля му какво поръчва следващия път.

Неда, чак ми се приисква да родя още една щерка, че да се взема Косьо за зет. Голяма съм му фенка.

  заредих се с усмивки . Неда , с бисерите на момъка сте за цяла  книга .
Кондьо ми е фаворит -ми пусни му го на детето 

Неда, чак ми се приисква да родя още една щерка, че да се взема Косьо за зет. 

Blue, тази вече обещана ли е? 

Кондьо ми е фаворит -ми пусни му го на детето 

nimika, няма шанс...

И за да не е спам...

*vera, подсети ме за нещо наше...
 -Мамо, знаеш ли къде ми е сърцето? Ето тук / показва на правилното място/. А твоето къде е?
 - На същото място, като твоето.
Замисля се...- Аааа, не няма го тук, само моето си е тук.

********

 - Мамо, Томи има ли "братко"?
 - Какво значи това?
 - Ами "братко" значи, че брат ти ти е батко.
 - Ами ако сестра ти ти е кака?
 - Значи имаш "сестрака"!

Понеже наскоро попита за какво служи пъпа аз ѝ обясних за връзката между бебето и майката. Явно я занимава тази тева и си разсъждава по въпроса. Та днес когато пак повтаряше как като била в коремчето ми и имала пъпна връв и .... всичко което сме говорили. И накрая завършва:
- Ти тогава не си яла хана.
- Как не съм яла бе мамо?
- Ми как, да не ме изцапаш с ханата бе.

Обещана е, Неда.
Имам си две броя сватя тук. И двете Петя. Ще речеш, че с конкурс съм ги избирала.

И за да не е съвсем спам.
Бяхме в природонаучния музей. И там видя младежът една патица с няколко патенца.
- Мамо, тя може ли да се движи?
- Ами, по принцип да.
- Ама тя само стои.
Баща му се опита да му обясни, че животните в музея не са живи, но той не разбра. След известно време ходихме до зоопарка и явно беше запомнил, защото ме пита дали животните там се движат. 

След известно време ходихме до зоопарка и явно беше запомнил, защото ме пита дали животните там се движат. 

Момчето дава на баща си пример за това как било приложило "обратна психология", след като таткото се е постарал да му обясни какво означава това:
- Тате, аз един път приложих на Жорко обратна психология, когато той отказваше да ми даде таблета си, за да поиграя на игрите. А аз много исках! Казах му, че таблета му изобщо не ми харесва, че е даже много скучен и безинтересен. След малко Жорко започна да ходи след мене и да ви вика: "Хайде, бе, Гоше, вземи талбета да си поиграеш, давам ти го,поиграй да видиш колко е интересно!" И така постигнах своето!

Браво на детето

Разговор от преди 2 вечери. Девойките са в леглата и се очаква да заспиват, но те продължават да водят "дълбокомислени" разговори и аз подлсушвам:
Е - Деси, сега ме ритни в топчетата.
Д - Елееенааааа ти нямаш топчета, само момчетата имат

Лягаме си с Константин, татко му остава в хола да гледа телевизия.
По всичко личи, че не му се спи, бърбори, върти се в леглото...
По едно време се изправя рязко:
- Мамо, СПЕШНО трябва да отида в хола да кажа на тате нещо МНОГО ВАЖНО!!!
- И кое е толкова важно, дето не може да изчака до сутринта?
- Ами...още не съм го измислил 

Мислех, че с порастването моето дете е престанало да ражда бисери, ама явно че сле известно прекъсване, пак се активира. Ето от вчера:
Разказва, че в градината госпожата много му се карала за нещо. Не казва за какво точно, но подчертава, че тя изобщо не била права да му вика толкова. Когато най-накрая престанала и той успял да се отдалечи на разстояние от нея, си казал тихичко:
- Какво толкова е станало, защо така се кара сега, да не би да сме в тоталитарна Русия! - ние с баща му бяхме така.
Добре, че не го е чула, че току виж реши, че в къщи я сравняваме с надзирателка от ГУЛАГ!

Баща му се прибира от път, и излиза отново, защото трябва да отиде на зъболекар.
- Мамо, защо тате трябва да ходи при зъболекаря?
- Защото му е паднала пломбата - да му я оправят.
- А тя от друскането по пътя ли му е паднала?
- Не, може да е ял много бонбони...
- Аууу, и сега тате глупав ли е? Нали Рошко казва, че от ядене на много сладки неща се става глупав, като вещицата Руби....