Един бисер от тези дни, с малко предистория...
Преди около година и половина. Един ден Константин просто се заинати да му слагам коланите на стола. При положение, че цял живот се е возил само на столче, вързан.
Започвам да обяснявам - не може без колан, опасно е, ами ако влезем в някоя дупка, ами ако изскочи нещо пред нас и натисна рязко спирачките и т.н. НЕ и НЕ!
- Виж, ей там има полицаи, ако ни видят, че си без колани - ще ни глобят!
- А какво означава "да ни глобят"?
- Ще ни вземат паричките.
- Ама и СТОТИНКИТЕ ли?
Това подейства. Сложихме коланите без повече мрънкане.
Няколко дни по- късно. Разглеждаме емблемите на колите. Това е пежо, това опел...а това е волво.
- Мамо, ние защо нямаме волво?
- Защото не сме си купили, мамо, имаме пежо...
- Аааа, защото полицаите са ни взели паричките, затова не сме си купили
Тези дни. Играе си с някакви колички вкъщи.
- Линейката вози болните хора до болницата - значи е добра..., пожарната вози пожарникарите да гасят пожари - значи също е добра, полицейската кола...хмм...полицаите са лоши!
- Не, не са лоши, и те помагат на хората, пазят ни от престъпници...
- Да, бе! А защо тогава взимат паричките на хората? Ето и ние нямаме волво заради тях