При Стефан лятото, думата "като" звучеше като "куку" и съответно имаше изречения от типа:
Мамо, искам сладолед куку тати.
Мамо, пишках куку мъж
Сега "куку" е "куту" и снощи почва да размишлява върху собствеността на един плюшен самолет, който баща му беше купил преди време и твърди, че си е негов, но вчера децата го взеха и Стефан казва: Мамо, ние куту бяхме големи, самолета беше на тати, сега сме малки и е наш, после куту станем големи пак ще е на тати
И това е по скоро мило и много тъжно (поне за мен)...
Стефан: Мамо, защо баба отиде на небето, толкова високо на облаците?
Ели: Сега как ще я гушкаме?