Тук не съм се записвала, а е трябвало.
Напоследък Косьо (2год.) сипе доста бисери. Най-честото е, когато се заиграе с нещо и аз искам да го повикам да яде или пък, да излизаме:
- Остави ме, имам работа.
или
- Остави ме, не ме закачай, пречиш ми.
Като за двегодишно момче говори даже много добре, но все още си има пропуски. Вместо да каже
уплаших се от, той казва само
уплаших. И така се получава:
- уплаших кучето
- уплаших водата и т.н.
има и друго, но не е бисер, а постоянно ми се обяснява в любов:
- Мамо, много обичам, чаак до Слънцето.
Ако го питаш, на колко е години, отговаря, че е на 4-5. така си е решил.
често говори за себе си в ж.р., защото така чува от сестра си. Например:
- голяма съм, готова съм, много съм гладна и т.н.
научила съм го на въпроса: ти какво си на мама, да отговаря, че е
"на мама щастие"! малко от Михаела, но са стари.
аз: Мими, мама ще трябва скоро да си намери работа и също да ходи на работа.
тя: Мамо, ти мъж ли ще станеш?
Веднъж я вземам от майка ми и приканвам, да побърза, че имаме работа - да ходим да напазаруваме от Кауфланд.
- Не! Аз искам да отидем да пазаруваме в Практикер.
И много старо:
- Мими, как ти е водата в банята?
- Ами боде. (превод: ами, добре.)
мемедже - чекмедже