Мисля да записвам кога какво е изръсила Бузана

Темата е много зареждаща за начало на седмицата

Внася мъжът ми торта и Ники го пресреща още от вратата да духа свещички. Голяма борба да види тортата и като отваря кутията - свещички няма. Фръцва се и казва: "Няма батерии!"
Веднъж в колата започва да крещи "Крокодили, Крокодили!" и да сочи прозореца. Поглеждам, "Пикадили".
Казвам му че ще бъда баба на децата му, а той се ядосва: "Ааа не, повече баби не искам!"
Иначе:
гневник - дневник
разглавница - възглавница
меша - животното от мешаната скара (и не казвайте че животно "меша" нЕма, има си)
сандвич с кашкавал и печеш (печешът е много важна съставка)
чай от Перперикон - кантарион
кържали - кърлежи

Чичо Зарко - чичко зайко  . Това ми е любимия чужд бисер.

Пестани, тейевизор.
Моника, не слушаш.
Хм слушам.
Пак ползваш външната врата за люлка, за трети път викам хора да я ремонтират.
Не, това е малката Мони.
Моля?
Малката Мони не слуша и се люлее на вратата, голямата и се кара!
Аха! Да чуя как точно и се кара и ми ги посочи моля, голямата и малката Мони. Тука усмивката е вече тип дяволчето Фют. Пред огледалото театъра започва: Ах ти Малка Мони непослушна....

С Диана сме в магазин и ѝ купувам поредната пола, блуза... не помня какво беше и аз мрънкам къде ще им намеря място на толкова парцали. Продавачката казва на шега: "Ще си купите по-голям гардероб", а нашата, тогава на 3-4 години, изтърсва: "Ами то ние и без това нямаме гардероб!" 

На гости сме на приятелка и Диана "прахосмукира" всички бисквити от масата. Питат я - абе, майка ти не те ли храни? Тя - нееее, цял ден стоя гладна.

А с "нищо не съм яла" 
Оставих я Моника да я гледа баба и. До нас момченцето и то под грижите на баба. Та двете баби сякаш са се разбрали, решили да сготвят грах. Прибирам се аз, посреща ме на съседчето баба му. Изядоха в нас по една паничка грах и сега са във вас. Влизам аз вътре, що да видя. Хапват по още една паничка грах. Минава час. Застават на вратата. Мамо, много сме гладни. цял ден нищо не сме яли, може ли малко грах 
Викам си,горките деца.  Ако не бях видяла с очите си и бях някоя луда снаха, от две баби децата умряли от глад, леле 

Отиваме в автосалон да гледаме кола.
Девойката към баща й:
- Тате, ще пускаш ли колата?
- Не, тате, аз вече я пробвах докато си играехте.
- Ааа, добре, да не забравиш да провериш маслото  .
Тя е на 4. Как й дойде на ума още се чудя.
Но сигурно защото вече гледаме няколко коли и знае какво правим. Но така се смях.

Габи беше на 3 като гледа "Ледена епоха" и покрай разясненията от къде се е родило малкото мамутче, се стигна и до това как и тя е била в моя корем преди да се роди. След кратък размисъл на чутото ме попита - "И защо така не си ми оставила прозорче да гледам?"
Наскоро разглежда снимки от сватбата и беше и много трудно да проумее, че нещо се е случвало и преди тя да се роди. Как така я нямало още, а къде е била тогава, че даже и в коремчето на мама я нямало?! Обясних, че още е била семенце в тати. До вечерта беше разказала на двете баби и всички приятелчета, че те с марти са били семенца в тати.. За сега още не се е сетила да пита точното местонахождение на семнцата, но предполагам ще е скоро )

Иначе и тя много разменяше буквите, дори има думи които така си казва и сега, макар да може отдавна да ги изговаря правилно.
такво = какво
видвам = идвам
каспитка = бисквитка
парантура = температура
учинителка = не е ясно дали учителка или ученичка, но като порасне щяла да стане такава
пеликан = великан
понаик = чорапогащник
коспонинко = спокойничко
мекнидже = чекмедже
пички = птички
наякви = еднакви
ях - ядох

А любимия ми израз, който още ползва е "още един веднъж" )

А вашите пеят ли "Дим да ме няма"   /чувам, че децата много я харесват...за разлика от майките /
Свилен няколко дни след като я чу тая песен започна:
"Свъшвам абота и дим да ме няма,
стягам багажа и дим да ме няма,
изкучвам тейефона и дим да ме няма."
Но най-много се смях като се опита да имитира и Печенката  
Тув тув тув тув туууууввввв

Май трябва да започна да правя клипчета

А вашите пеят ли "Дим да ме няма"  /чувам, че децата много я харесват...за разлика от майките /

Ние сме на: Съжалявам, не мога да те купя майбах...
Сутрин лягаме, вечер ставаме....ъъъ....мамо ти сигурна ли си, че този не си е объркал песента  Сутрин се става 

...мамо ти сигурна ли си, че този не си е объркал песента   Сутрин се става  

 

А вашите пеят ли "Дим да ме няма"   /чувам, че децата много я харесват...за разлика от майките /
Свилен няколко дни след като я чу тая песен започна:
"Свъшвам абота и дим да ме няма,
стягам багажа и дим да ме няма,
изкучвам тейефона и дим да ме няма."

пеем, пеем, а аз толкова се кефя, че върза цяло изречение, че го карам на ден да ми я повтаря по 100 пъти.

"Обичам те" не го казва, но пък на френски "Жу...пауза...тйем"

Хххахахаха
И моите я пеят, но с техен текст: "Стягам багажа, бягам на плажа и дим да ме няма" 
Майче, "видвам" е и в нашия речник 
На вечеря:
Криси:- Мамо, много ми е вкусно, даже ми харесва 
Дани:- Направо ми харесва, чак е превъзходно.
5 минути затишие, в което ги виждам, че са се подпряли само и зяпат телевизора.
Питам ги: - какво правите
и те:
Дани: - Мислим
Аз: - Какво мислите
Дани: - Как още да ти кажем, че ни харесва.
Аз: - Като го изядете, ще ми покажете че ви харесва.
Криси: - Неееее, ние може да не го изядем, защото ще ни стане тежко, а още ще ни харесва 

Най-странният комплимент за ядене беше: "Харесва ми, ма не чак толкова". Т.е. не чак толкова, че да го ям.
А "Дим да ме няма" я слуша в колата. Тръгваме на път с нея, повтаря се докато му писне, а понякога и стигаме.

Нещо се карах на Мия и тя ми казва:
Ох, мамо, само ме разстройваш. И вика баща си: "Тати, ела набий мама, че много ме дразни."

- Не ми кещи - пуаша се.


Идва време да си дойде родата от чужбинско. Та „учим английски“. Вечерта като се прибира баща ѝ гледам да се похваля, какво е научила:
- Хайде сега, кажи на тати, здравий на английски!
- Тате, давей на ингийски.

Когато е много ината за всичко:
- Скъса ми нервичките - аз
- Куп, опав, опав - тя. Придружено с подаване на нещо в шепичка и поставянето му някъде по мен. Тъй де от къде да знае, къде стоят нервите.


Иначе и тя трудно възприема идеята, че нея я е нямало. Все гледа да се намести, я на мама в коремчето, я е била голяма и е отишла на разходка ....


Последно преди да отиде на село го играеше булка - с една кърпа на главата. Това явно от тв го е видяла някъде, понеже аз було нямах. И като се накипри така се „женим“ - заставаме прави, плътно една до друга. Така „жени“ и куклите си. Глагола описващ действието естествено е „ожен, ожен“.

Ха-ха-ха!Митко по-същия начин се изразява като прави нещо.Примерно готви и казва"сип,сип,бъкам,бъкам-слож супичка-яж мамо ".
Вчера гоорим с мъжа ми нещо,че като тръгне на градина еди-какво си и той слушайки казва:"Аа,няма ходи дина-чаак след месеци ".

Най-странният комплимент за ядене беше: "Харесва ми, ма не чак толкова". Т.е. не чак толкова, че да го ям.

това ми напомни на нещо скорошно /щото старите са безвъзвратно забравени вече/
Явно съм го карала да яде нещо, което той твърди, че не обича. Та питам го вкусно ли е, а той отговаря.
Мммм да, вкусно е...малко е гадничко ама нищо 

Сега има много интересни разговори и ситуации, но те не могат така да се опишат, защото са твърде философски 

Но, една от любимите ми реплики сега е: А ти помниш ли аз като бях на 3 години...

 
Много сладурска тема.
Баща и седи и чете вестник. Следва и въпроса: Тате, какво правиш?
Отговор: Уча.
Как така учиш?
Ами чета, значи, нещо ще науча .
След него Моника взима вестника, обаче и се пишка и с него влиза в тоалетната.
Мони, какво правиш маме?
Уча като Тате

- Когато Ники беше бебе .... (кратко замисляне) то беши отдабна.