От онзи ден:
Пешек, следобедният ѝ сън и малката фурияЧаст първа. На мен ми се спи, а на нея не. Договаряме се аз малко да поспя, а тя да си почине. Всяка на леглото си. Лягам, затварям очи и след 20 секунди
- Моля мамо събуди се, отои си очите
-Защо?
- Да те видя.
Упражнението се повтаря 5-6 пъти.
Част втора. Покатерила се е на гърба ми, напъхала си лицето в моето и ми говори
- Спинкай чеденце на мама - 5 секунди пауза - мамо викай помощ
-Защо?
- Да не спася.
- От кого бе маме?
- Ми да не паднеш.
Спалнята е огрооомна, но тя се грижи все пак.
Част трета. Натирвам я в хола, който е преходен със спалнята. Отива, прави нещо и идва да ме информира какво е направила.
- Аде пак ми кажи „отибай да си игайш”
- Отивай да си играеш
30 секунди играе и после отначало. Пък и играе само с шумните играчки.
Познайте дали успях да спя
„Обаче“ ѝ беше станало паразитна дума:
- Обаче ко е тоа? Обаче како пайш? и още и още.
Понеже много пита и то понякога неща на които нямам отговор, казвам „Не знам“. Тогава ми се отговаря „помиси си“. Та новит хит сега е:
- Защо плачеш сега? - за поредната глупотевина естествено.
- Мииии, мисих, мисих - ни знам.