Отиваме на "Магьосника от Оз" и Стефан ме пита: - Мамо, как така си голяма, а харесваш детски филми? 

Аз към Стефан, след поредната извършена пакост:
- Стефане, ти си невъзможен
той: - мамо, възможен съм, възможен съм 

Боби, не те разбрах, но факт е, че детето използва доста думи и изрази на английски.

На английски се казва "you hurt mу feelings"  и е ного често употребявано и въобще не звучи странно. Може да го знае от английски ( не знамм ти знаеш) или пък още по-вероятно е да го е чул в някое детско предаване..

Малко детски бисери от мен на здравна тематика:

Наскоро на дъщеря ми се наложи да и направят рентген на черепа. (пояснявам леко, че в него момент беше обезобразена.) Баща и и казва, че ще и направят една специална снимка на лицето
 - Тате, ами аз сега, как ще се усмихна за снимката, като не мога?!?

  * * * * * * * * * * * * * *  *

 - Мамо, ами като съм си загубила зъба на площада,  сега Зъбната Фея няма да дойде и да ми донесе паричка!!!
 -  Спокойно, - казвам и, - те феите си знаят работата. 
Следващите няколко дни беше много щастлива и на всички се хвалеше, как Феята и донесла цели три парички! (за компенсация на падането)

********************************************

Няколко дни по-късно синът ми пада от катерушка и си удря главата:
 - Мамо, паднах си на мозъка!!!   
(нищо сериозно не беше. бързо му мина.) 

***********************************************


Идва оная нощ лекар от Спешната помощ да и бие урбазон. Естествено, голям рев беше. После изкоментира:
 - Че какви лекари са тези?!? Защо не ми дадоха сиропче? Не знаят ли, че се дава сиропче? А те инжекция ще ми бият!?!   

Абе, аман от некъдърници! Забравили са си сиропчето в болницата! 

Ха, и ние така. Стояхме три дена в болница, операция, упойки, гипсираха го, накрая коментара беше, че нямало един бонбон да го почерпят в цялата болница.

Онзи ден влизам във входа и казвам на децата "Тичайте да викате асансьора" ( за пояснение, децата ми , от около седмица преди това за първи път живеят на място с асансьор)  и те тръгват нагоре по стълбите, а аз след тях. Като стигнаха пред асансьора, гледам Андреа, а след нея и Ивана започна, седят, гледат вратата на асансьора и крещят със все сила "cьоооор, cьоооор".

Синът ми искаше да яде диня за десерт след вечеря, но му казах, че не може, защото ще трябва много да става до тоалетна. "А от сладолед ходи ли се много често до тоалетна?" беше следващият въпрос.

Днес едната от каките ми задава въпроса "Мамо, ама колко време е един месец и два месеца - все ни лъжете за това бебе, а годините си минааават и на теб само корема ти става по- голям, а бебе няма?"

Маги, време ви е за календар, мисля аз.

Ох милият това дето много умирали тези хора ме сбърка.  8)Страхотни са като се учат как да се изразяват. Моите понеже бъркат двата езика и изреченията са им смесени и тотално погрешни от граматична гледна точка, това мъжки женски род няма подобно нещо, всичко е в женски род, Няма и първо, второ лице, всичко е в трето лице, с редки изключения. Водят си ей такива разговори:
- Ай иска ходи плейграунд ( искам да отида на площадката)
- Тати лошо, ши кара мене ( тати е лош, тя ми се кара )
- Ю малка (ти си малка)

А като ги попитам например кой иска еди какво си, ми се отговаря "мен" .

Боби, моите деца също растат в двуезична среда, ходят на у-ще/ДГ, но говорят перфектно български. Дара перфектен немски, Калоян все още не перфектен, но доста добър, но не смесват двата езика /или много рядко/. Особено по начина, който ти описваш

Боби, моите деца също растат в двуезична среда, ходят на у-ще/ДГ, но говорят перфектно български. Дара перфектен немски, Калоян все още не перфектен, но доста добър, но не смесват двата езика /или много рядко/. Особено по начина, който ти описваш

Ами не знам, но моите ги смесват, а и всички деца, които знам около нас, също ги смесват. Дори едно момченце тук беше изобретило нова думичка "байколо" - от bicycle и колело

стана малък гаф с последното ходене при фризьора и по неволя младежът се озова с доста, хм, къса прическа. аз си трая. той си поопипва косата оттук-оттам и заявява:

- мамо! като се пипам от тая страна на главата и се усещам някак... късокосмест.... 

Гледахме волейбол и резултата е 21 на 16 за нас.
Дани: Мамо, нашите водят с 5 точки
Аз: Браво, Дани, как позна кои са нашите и с колко водят
Дани: Ами има червено триъгълниче на резултата, а нашите са червени, а другите са черни и имат черно триъгълниче (имената са написани на латиница)
Криси: Браво, Дани, как се сети, ти си гениален 

Нашата хубостница често  си ''харесва'' част от думата и произнася само тази част. Ако я чуя в контекст, или ми покаже предмета, се разбираме. Иначе си тънем в мистерия. В градинката до нас преди няколко дни, препускайки,крещеше колкото ѝ глас държи - "Патка, патка, патка-ааааа" В първия момент -  . Е, видях лопатката от кофичката и се подсмихнах. Историята трябваше да свърши тук, ако Малечка не беше развила любов необяснима към тази ''мантра''и влетя в яслата на следващата сутрин със същия боен вик. Е, на бърза ръка ми се наложи да обяснявам на каките за какво иде реч и най-вече - че не я уча вкъщи да им вика, че са патки... 
Сега е обект на масов бъзик - все се намира някой да я подкокороса и тя почва припева веднага, не чака втора покана... 

Отиваме на сватба, на София е обяснено какво точно е това. Минаваме през село да я оставим на майка. Тя влиза и започва да вика:
Бабооооо, мама и тате отиват да се оженят и ще се върнат да ме вземат.
Изтича на двора и набра цветя, които ми даде да съм имала за сватбата.
С още малко обяснения се разбра, че младоженците няма да сме ние с баща й

Детето ви подканя, Ники.

Нашето бърборанче гледа една картинка с две момченца и заявява гордо:
 - Това батки.
Или опитва се да каже песен , ама нали много песни та една е:
 -Песна
 

И нашият "на младини" казваше песна и един фаров, демек един фар.Мили спомени!

На Николета все още ѝ пада крокса (една)или кроксата. Понеже нали кроксове са двете обувки та едната е крокса.
Проблема е, че и аз не можах да ѝ кажа как е правилно.

При София - Крокс е Кроксла
                     Кец е Кецла 

Иви повтаря почти всичко вече
Преди няколко седмици пръцка и аз казвам: Пръц-пръц. Тя: Пей-пей
и от тогава лафа е, че дупето пее