На мама луничката казвам аз. Тя се усмихва и ми обяснява, че всички лунички са нейни приятели. Чула го от едно детско. Супер казвам аз, имаш много приятели
. А ти мамо си най-голямата луничка, ей тук на върха на нослето. Разбира се майка и се размаза от кеф...
.
Пътуваме от Козлодуй за София. На връщане искам да минем през баба ми, която живее в близко селце. Моника заспива в колата. Аз разбира се не и давам, защото след 20 мин. трябва да слезем. След това ще пътуваме още час и половина. Мони не заспивай казвам аз, обаче русото нарочно заема поза на бебе в седалката и затваря очи. Прозореца беше леко отворен и аз тропнах по тавана на колата. Девойчето скочи и ококори очи. В този момент мина врабче и тя кацна на главите ни. Тва бил Рошко. Тропнал и на капака и литнал пред колата да го види. Разбира се, тя се разкопча и започна да наднича по прозорците, аз се развиках, защото се движим с висока скорост, та след 5 минутен хаус, всеки си беше на мястото. Седя аз и гледам лошо, още ми кипи, че си е позволила да се разкопчае по време на път. Девойката обаче продължава да зяпа и на всяко врабче решава, че е Рошко и я дебне. Викам той Рошко не беше ли с черно на снимката. Ми и врабчето дето тропнало на колата и летяло пред нея било черно! Рошко бил! Предавам се аз. Стигаме почти до къщата на баба ми. Има още 2-3 къщи разстояние. Девойката сваля прозореца и когато колата почти спря, тя се изправи през него. Баба ми насреща я прегръща а аз съм вдигнала едни децибели и и се карам. Как така ще се виси през прозореца. След като и обясних, че ще я вържа когато тръгнем на възел с 2 бъжета, отидоха да си гледат някви пилета с баба ми.
Прибираме се в къщи и след няколко дни пристига писъмце от Рошко. Сядам аз да чета и в момента в който чета, че Рошко е бил на река Дунав, едно русо кукуриго скача само метър и вика: Аха!
А ти ще ми обясняваш, че бил далече
. Ми викам той е бил далече, реката е много дълга, минава през толкова държави и т.н.
Русото кукуриго ме гледа втренчено около минута и смръщи вежди. Престани, щото ще чуе и няма да ми праща писма заради тебе! Като не го познаваш, няма да говориш. Тук се предадох
Девойката обаче не се дава. Чети сега да видим, дали е писал нещо за яйцето на великден, дето му оставих на прозореца и си го взе. Викам, сега Рошко я втаса
. Чета аз, чета и по средата вкарах изречението за яйцето. Обаче русото си е на мама девойката. дай и аз да го прочета това с яйцето. Много се радвам
. Викам не се хаби маме, аз нали го прочетох. След като ме премери с поглед, реши, че е много посредата на текста и няма да се мъчи да чете цял лист. Накара се на майка и, че е забравила на кой ред е изречението и си го сложи в якенцето, за да го четат в градината. На другия ден след градина ми обясни, че слушала много внимателно, да чуе отново за яйцето и казала на госпожата да и покаже реда, в който го пише, за да си го прочете, щото тя прочела почти целия лист и не видяла изречението. Добре, че си имаме схватлива госпожа. Казала и, че е на другата страница, да прочете и нея и девойката се отказа