Понякога /най-вече докато пътуваме в колата/, играем на една игра /ние си я измислихме/ - "какво ще вечеряме".
Аз казвам напр. - "ще си приготвим за вечеря автобус", а Константин отговаря - "нее, автобуса не се яде, той е за возене".
Ако не сте играли нещо подобно ,пробвайте - раждат се невероятни бисери.
Последните, за които се сещам в момента :
 - небето е за синеене...
 - вилата е да се ходи там, за да се поливат домати...
 - камъните са за спъване...

*******

Снощи играят с баща си на морски шах.
- Тате, виж, направих линия по "дългоналата"

*******

- Коко, струва ми се, че си станал много глезен.
- Дааа, всички ме глезите, и ти, и тате, и баба, и дядо...Трябва да спрете вече да ме глезите...
- А ти знаеш ли какво значи "да те глезят"?
- Ами знам, това означава да ми се карате.

днес вървим към детската градина, скрити под чадъри от проливния дъжд.

Марти коментира, че сме две гъби - Мама Гъбка и малкото Гъбче.

да, казвам аз, а като отидем в градината, ще затворим чадърите и ....

...и ще станем само пънчета! - довършва той

Оная вечер сме в хола и по едно време Стефан казва:
С: - мамо, мирише ми на нещо...
Аз: - на какво ти мирише?
С: - на киндер шоколад
Аз: - и от къде ти миреше? 
С: - ами, от шкафа в кухнята
Аз: - добър опит, ама не позна 

Mного ми е любима темата, смея се от сърце
Ан-Мари: "Мамо, виж, виж колко сладки кондомчета!"-разбирайте кондоРчета

Мишоците се карат, поотупаха се и аз много им се ядосах,
казах им, че ако продължават ще отида при мечетата да им правя каша,
защото те се обичат играят си и не спорят за незначителни неща.
Калина ми се връзва, ама Митака хич.
Пристига си баща им, аз никога не ги клюкаря, казала съм им,
че ако има нещо което смятат, че са направили не добро сами да си казват.

Митака ме гледа лукаво
- Тате, мама каза, че ще отиде при мечетата да им прави каша!- ама с ония тон дето се изказват в детската.
Баща им едва се сдържа да не прихне и с прискърбие:
- Ми тате, ти какво ще кажеш, да я пуснем ли?
Митака - Това е единствения ни шанс, Тате!Да я пуснем!

Мише 
Ще те пуснат, но до вратата 

Гледа брадата на дядо си и пита
- Дядо, ти имаш ли бодили?
- Имам, дядо.
- Дядо, ти таралеж ли си?

Снощи по време на вечеря:
К: - Мамо, много е вкусно, превъзходно, делециозо 

Митака - Това е единствения ни шанс, Тате!Да я пуснем!

аз, Мишанто, затова много внимавам да не правя необмислени изказвания

Снощи по време на вечеря:
К: - Мамо, много е вкусно, превъзходно, делециозо 

Еха... какво признание за кулинарния ти талант! 

Питам Злато в яслата - това момиченце кое е? А той - Мони. Но, де Мони /едно, две Монита/! А другото момиченце кое е? Мони! Казва той! Но, де Мони:))))))))) Мони и Иви са близначки, но са едно, две Монита:)))))))))

и ние имаме ново момченце в градината и питам как се казва:
Ден 1: Не зная как му е името, но аз му казвам Радослав
Ден 2: Мамо, казва се Бибиян
Ден 3: В таксите е дописано на ръка Ян ....

midge, това ме довърши....

Не се въздържах да предложа да гадаем за това мистериозно име: аз мисля, че е Янислав и сигурно му викат Яни, Ян...

Може да е Янко, Яни, Яне....

Мистерията се разгада - Ян се казва момченцето, каким способе беше станал Радослав нямам обяснение 

Е, сега вече ми се изясни защо беше и Бибиян по едно време....

Чета с удоволствие бисерите на дечицата. Ние още не говорим много смислено, но имаме и някои попадения.
Мария постоянно повтаря: Тати, тати, тати, а Анна: Мама, мама мама и тати не иска да каже.
Напоследък мъжът ми се бръсне през два дни и Анна често, когато я е гушнал го гали по брадата. Днес се беше избръснал и отново я гушнал.
Аз казвам: Погали сега тати
Тя го погали и каза: Мааама

Виктор много бяга, много пада - все е с някакви синини по краката. Днес, докато му обувам слипчетата забелязвам, че има и на опашната кост и му казвам:
- Ама ти и на опашката имаш синина бе, мамо!
И той учуден, почти във възторг:
- Мамо, аз имам опашка? Дей (къде е)?

Рисува вчера с темперни бои картина за изложба в детската на тема "Природни бедствия". Аз помагам със съвети при смесването на основните цветове. Решавам да започна да смесвам и на практика с четката, а той ме напътства:
 - Сега бяло, сега червеничко, да не забравиш и малко водичка /тъкна усмивчица/, както съм те учил! А така, браво, много добре се справяш!