Една камара време не съм писала. Не, че Коко е спрял да ръси бисери, ама на майка му, от скиторене, не й остава време да ги опише...
Прибираме се с Теодор вкъщи. Константин го гледа, гледа и изръсва:
- Мамо, за първи път през живота си виждам бебе...което...да си е наше!
****
- Ох, толкова е сладък този Тео, че...направо ще ме измъчи от целуване...
***
- Дядо, мама и тате казаха, че ще ходим на море в Гърция, ама аз мисля, че няма да отида...
- И защо?
- Ами не разбирам гръцки, ако някой иска да ми каже нещо, как ще му отговоря?
- Ти нали учиш английски, ще се разберете
- А всички гърци ли говорят английски?
- Почти всички...
- А колко точно не говорят?
- Трима!
- Аха...
След около месец. На плажа, една жена, разбрала, че сме българи, и започва да ни говори на някакъв развален българо-македоно-сръбски. Коко /заговорнически/:
- Тате, мисля, че тази жена е една от тримата гърци, дето не говорят английски...
***
- Я, че те гръцките дървета са същите като българските?!? И небето си е същото, и слънцето...