Сутринта преди да тръгне на градина Ники се опитва да ми измисли подарък за РД (тема №1 в къщи тези дни):
- Мамо, ти какво най-много обичаш?
- Теб.
- Неее, не така. Добре какво най-много те ядосва?
- Амии ... честно казано пак ти.
- Еееее - вече поизнервена че шикалкавя - компютъра не те ли ядосва?
- Ядосва ме естествено.
- А, чудесно, значи ще ти купим нов с тати.
При което баща ѝ леко подскочи.


...


Качила се на една въртележка с кончета :
- Мамо искам да м купите конче и аз да си го коня.

Лошото е че взе да се усеща, когато се смеем на бисерите ѝ и не иска да повтори.

Eто и един от нас тази сутрин.. Пия кафе а мишката на айпад-а си играе с неговите "приятели" папагали,Томовци и прочие... И се чува:
-Мамо,мамо... Гледай..
- Аз : Какво стана бубе...???
-Мамо,мамо... Гледай Дядо Колю..
-Аз: ( гледам Дядо Коледа и казвам): Това е Дядо Коледа мило...
При което се отговаря:
- Не,не ,не ,не мамооо.. Ти не знаеш... Еееее... Това е Дядо Колюююю мамоооооо!!!
 

И при нас първата година дядо Коледа беше с псевдоним "Дядо Кольо"

Купих си боя за коса и Йоана като я видя ме попита: "Мамо, ще се боядисваш, защото ти е остаряла косата ли?"

Коментираме с мъжа ми, че еди си кое дете не иска да ходи на детска градина, при което момчето ни се обажда /уж си играеше и не слушаше/:
Е, и аз не искам да ходя, но издържам някак...

Бях му се скарала за нещо - а ,че ми досажда с мърморене пред вратата на тоалетната.
Сигурно съм викнала доста силно да ме остави на мира, докривяло му е и отишъл да си споделя с татенцето:
- Тя мама понякога не разбира колко ми тежко на мене! Ако можехме сега някак си да си разменим телата и да усети колко ми трудно: в градината - неприятности с децата, в къщи - домашни, и тя като ми скара така...ама да имаше как да разбере какво ми е...сигурно нямаше така да прави.

миличкото... а ние си мислим, че техният живот е само цветя и рози... забравили сме колко е трудно да бъдеш мъничък и да не разбираш толкова много неща...

Ох, това верно много мило.

При нас пък сега в очите на Андреа, Ивана нали е по-голяма, на цели 3 годинки и като има проблем и ме няма мен, тя се оплаква на нея или пък я пита за разрешение. Най-голямият хит беше преди около седмица. Понеже учим Андреа да ходи на тоалетна и още от време на време се нааква в гащите. Та наакала се нашата и казва на Ивана „-Мана, Деа има пупу( т.е. ако)“. И Ивана „-Пупу?“. Адреа потвърждава и Ивана „-Ела“ и тръгват на някъде. През това време аз нещо правех и само покрай ушите си чух разговора и особено думата „пупу“  и скочих. Като ги стигнах вече бяха в банята и Ивана се гласеше да сменя на Андреа гащите и да я чисти . Добре че ги хванах преди това, че голяма веселба щеше да бъде.

да, авторитета е голяма работа.
пресен от снощи. Елена и баща й водят разговор за феите:
Той: Ели, феите като остареят стават вещици
Тя: хм, е как така, нали са феи?
Той: ами така, остаряват и стават вещици...

Елена отива при Деси:
Е: како, феите като остареят стават ли вещици?
Д: хм, труден въпрос, Ели, ааа нееее феите не остаряват..

Е: Татеееее, феите не остаряват - това с цяло гърло от другата стая

 :)Браво на авторитетните каки  - явно ще си бъдат "на мястото", щом мъничетата се обръщат още от сега към тях за помощ и подкрепа! Трогателни са и двата горни бисера!
И за да не бъде съвсем "спам" ще споделя, че нашето момче скоро отсече, че бате Гоше /10-годишния му братовчед/ е "върха...във всичко" . Каза го с такава неподправена искреност, че от моя страта последваха телефонни обаждания във всички посоки до цялата рода

Марко много играе с влакове, често висим на местната гара, ходим по екскурзии да се возим на реставрирани влакове с парни локомотиви, гледаме ги по youtube... Въобще, голяма любов към жп-то. На шега баба му изпяла и за черния влак, дето се композира. И детето от няколко дни пее с пълно гърло за влака от:

"Бъ[л]гария за София-а-а-а-а-а-а-а-а" (последния звук добре накъдрен)

Бащата и сина пътувайки в колата слушали диск на "Сребърни криле". Детето харесало мелодията на "Играм на све или нища" /май така се пее на сръбски/ и след много повтаряния на референа /по рано родените мами сигурно ще си спомнят тази популярна песен/, попитало какво означава на български и след превода "играя на всичко", заключило:
- Тате, то и аз съм така - обичам на всичко на играя, на всякакви игри...
Какви обяснения са последвали от страна на бащата за другия смисъл на "играя на всичко"...историята мълчи.

Прясно, прясно от тази сутрин. Избира си плюшка, която да занесе днес в градината. Спира се на Рудолф / Комета ( зависи от настроението ѝ). И понеже беше леко мрънкава, аз бърборя за отвличане на вниманието:
- Ще заведеш Рудолф, да се запознае с другите играчки в градината ли?
- Той няма как да се запознае. Няма уста.
- Е как да няма?
- Ми няма уста. Има само един конц.
- Ъ
Показа ми детето къде е тоя конц, конеца дето го играе уста било.

Пеше и София редовно обявява, че играчките нямат уста.

Тази сутрин я водя на ясла. Срещам родители, казвам им добро утро независимо, че не ги познавам.
Момата: Мамо, защо казваш на всички добро утро 
Аз: Така правят възпитаните хора. Поздравяваш, когато срещнеш някой 
Отиваме в групата, казва: Добро утро, лельо Йоси и добавя - Аз съм възпитана, нали?
Лелката 

Моята дъщеря е малко по голяма от вашите малки сладури,но още пуска по някой бисер.Вчера я взима от училище и ми казва:
-Мамо днеска забравих да отида на пеене.
-Защо забрави,Ивона?
-Не се притеснявай мамо утре няма да забравя,защото няма да имаме.
-

...

"Бъ[л]гария за София-а-а-а-а-а-а-а-а" (последния звук добре накъдрен)

При племеника ми лафа беше: Лельо, ти кога ще си дойдеш от София в България (да се разбира Пловдив)? 

Играем с един динозавър. Изведнъж "много го заболя кракът, трябва да го превърнем". Ставам, взимам бинт, лейкопласт, ножица и правя превръзка. Константин застанал отстрани, с ръце на кръста, и цъка с език.
"Леле, мамо, каква страхотна превръзка! Ти кога стана толкова добра лекарка?"
" Ами вчера..."
"Вчера ли? Ама как така, кога беше студентка?"

Моята дъщеря е малко по голяма от вашите малки сладури,но още пуска по някой бисер.Вчера я взима от училище и ми казва:
-Мамо днеска забравих да отида на пеене.
-Защо забрави,Ивона?
-Не се притеснявай мамо утре няма да забравя,защото няма да имаме.
-

желязна логика!

Цитат на: цигу в Ноември 18, 2013, 18:16:41 pm

...

"Бъ[л]гария за София-а-а-а-а-а-а-а-а" (последния звук добре накъдрен)

При племеника ми лафа беше: Лельо, ти кога ще си дойдеш от София в България (да се разбира Пловдив)? 

Мартин дълго време смяташе, че Америка е в съседния блок, щото леля Ани от Америка там живееше, като си идваше за лятото... и все ме караше да идем до Америка...

Не съм сигурна, че и до днес е усвоил правилно понятията, защото често пъти като се прибираме от пътуване из страната, ме пита "Кога ще си пристигнем в България"...